Начало » Мисли » Жан-Пол Сартр

Жан-Пол Сартр

Жан-Пол Сартр (Jean-Paul Sartre) (1905-1980)
френски писател и философ отличен с Нобелова награда за литература

Достатъчно е един човек да ненавижда друг - и ненавистта ще се пренася от съсед на съсед, заразявайки цялото човечество.

Намерен е способ, с който човек винаги да спи.

Има дни, когато човека вселява в мен ужас.

Евреин - това е този, който другите считат за евреин.

Аз винаги мога да избирам, но аз съм длъжен да знам, че даже в този случай, когато аз нищо не избирам, аз самият все така избирам.

Адът, това са другите.

Човекът е обречен на свобода.

Абсурдът - това е грях без Бог.

Нищо не се мени така често както миналото.

Всичко, което знам за своя живот, струва ми се, че съм прочел от книгите.

Живота придобива смисъл, ако ние самите му го придадем.

Мълчанието е автентична форма на думи. Мълчи само този, който е способен нещо да каже.

Моите спомени са като злато в портфейл, подарен от дявола: отваряш го, а там сухи листа.

Не можете да поставите миналото в джоба си, трябва да имате къща, където да го поставите.

Когато живееш сам, въобще забравяш, какво означава да разказваш: правдоподобните истории изчезват заедно с приятелите.

Аз съм същество - това е моята единствена неприятност.

Но тази свобода леко напомня на смърт...

...самотният човек рядко се разсмива.

Радост моя, но, ако ти прочетеш такива книги сега, какво ще правиш когато пораснеш? -Аз ще живея.

Хората общуват с други хора свиквайки да виждат себе си в огледалото на очите на своите приятели.

Намерих своя религия: книгата за мен стана по-важна от всичко на света. На книжните рафтове видях храма.

Не си правя илюзии, а правя, каквото мога. Това не е песимизъм, а упорит оптимизъм.

Светът може да съществува без литература. Но още повече не може да съществува и без човек.

Да умреш - това далече не е всичко: важното е да умреш навреме.

Колкото по-безсмислен е живота, толкова по-непоносима е мисълта за смърта.

Истинската истина за себе си не е по силите да понесе никого.

...не е достатъчно да имаш учи, трябва да умееш да ги използваш.

...този, който твърде много обича децата и животните, ги обича в ущърб на човечеството.

Знам предварително - днешният ден е изгубен.

Ти си въплъщение на своят собствен живот.

...кучетата умеят да обичат, те са по-отзивчиви и предани от хората.

Когато си атеист е нужно да бъдеш суеверен! Иначе какво ти остава?

Изказаната истина, трябва да стигне до края.

Само постъпките определят цената на нашите желания.

Човек е отговорен за това, което е.

От тези списания и книги извадих най-любимата си илюзия - оптимизъм.

Неговата любов към хората е наивна и първобитна - той е хуманист-провинциалист.

Всеки отделен човек е само частен случай на общото понятие "човек".

Не трябва да се поддаваш на страха.

Когато обичаш - обичаш всичко. Иначе това не е любов.

Опитът е не просто последно убежище, заслон от смърта. То е също и право - право на старците.

...този, който иска да се хареса, не му е до омраза. И не му е до любов.

И в миналото - само миналото аз мога да се примиря със себе си.

Нищо не се променя, ако няма бог.

Аз изгубих свободата си, аз вече нямам власт да правя това, което искам.

Морето също е молитвеник. То свидетелства за Бога.

Ти ще бъдеш неуязвим, ако се осмелиш да заявиш: "Аз правя това, което желая, и желая това, което правя".

Може би това не е лъжа, но истината не е тук.

Насилието е добро за тези, които нямат какво да губят.

Жената е само предлог за това, да мечтаеш.

Човек живее своя живот, той създава своя облик, а извън този облик няма нищо.

Нямам право да се оплаквам: исках едно нещо - да бъда свободен.

Не мога да си представя здраво общество, което се основава на лъжи.

Тя видя, как умират животите, и искаше да умре като тях: мълчаливо.

Няма дадена свобода. Нужно е да я отвоюваш от своята страст, своята раса, класа, нация.

Първата случайна жена винаги е достатъчно добра за мъжете.

Убежденията се променят, а навиците остават.

Аз съм свободен, Електра. Свободата ме удари като светкавица.

Сам и свободен. Но тази свобода леко напомня смърт.

Аз съществувам и ето това е моята единствена неприятност.

При мен самият няма никакви неприятности - аз съм богат като рентиер, нямам началник, жена и деца също; аз съм същество - това е моята единствена неприятност.

Можеш ли да съдиш за цял живот по една постъпка?

Когато бог мълчи, в неговата уста можеш да вложиш каквото пожелаеш.

Биещото сърце е празник.

...само музикалните произведения гордо носят в себе си, като вътрешна необходимост, своята собствена смърт...

Съществуването - ето от какво се страхувам.

Мразя, когато жертвите уважават своите палачи.

Подчинявам себе си на една заповед - издигай се нагоре.

Родих се, за да удовлетворя своята огромна потребност в самият себе си.

Съществува само една истина: да живееш е непоносимо страшно.

Истинският човешки живот започва от другата страна на отчаянието.

Съществуването винаги е ограничено само от съществуването.

Справедливостта е работа на хората, и аз не се нуждая от богове, че да знам, в какво се състои.

Нужно е да се страхуваш, миличък. Много да се страхуваш. Само тогава ще станеш порядъчен човек.

...децата винаги са огледало на смърта.

Да бъдеш сам себе си - ето това е единствената свобода, която ми остава.

Ако искаш моето доверие, започни с това, че да ми вярваш.

Простете ни, че ние сме живи, когато вие сте мъртви.

Не мога да се сърдя на тези, които желаят да ме убият, понеже аз твърде добре ги разбирам.

От разстояние всичко изглежда не толкова лошо.

...откривайки света в словото, аз дълго приемах словото за свят.

Изкуството на прозата може да съществува само в един режим, при който тя има смисъл - при демокрацията.

Вие нищо не разбирате. Колкото и да бягаме, ние никога няма да се догоним един друг, като коне от въртележка.

Свободният човек в града е като въшлива овца в стадото. Той ще зарази цялото ми царство, ще погуби моето дело.

Подобно на всички витаещи в облаците, аз приех падане от небесата на земята за откриване на истината.

Ако не знаеш, как да се обръщаш към мен, не се обръщай никак, това е много по-добре.

Антисемитизмът е снобизъм за бедните.

Това, което правят през нощта, принадлежи на нощта. През деня не говорят за това

Любовта е невъзможна. Справедливостта е невъзможна. Опитай се да заобичаш свой близък и сам ще видиш. лесно ли е това.

Трябва да убиеш това, което обичаш.

Книгите са свят, отразен в огледало; те притежават безкрайна плътност, многообразие и непредвидимост.

Смесих чувството на отвращение с уважение. Аз бях сноб.

Защото правото е винаги другата страна на дълга.

Право на скромност имат само пътниците с билети.

Дете, живеещо в бедност, не си задава напразни въпроси. Лишенията и болестите непрестанно подлагат на изпитания неговото тяло, условията на живот за които няма оправдания, оправдават неговото битие, глад и вечната заплаха на смърта - това е неговото право на съществуване: то живее, за да не умре.

Целият ужас е в това, че в този свят няма нищо твърде ужасно. Светът е царство по средата.

Ненавиждам в теб мен самият.

Значи, аз трябва да ви спася против вашата воля.

Как страдаш от това, че ти не можеш да страдаш!

Политика, която е построена на убеждението, че противникът е глупав, никога не е довела до добро.

Не търпя, когато очакват нещо от мен. В мен се появява желание да направя всичко наопаки.

Аз съм литератор и се занимавам с математика само заради самоизмъчване.

Изоставането на жена не означава, че ще имате свобода.

Искам за разнообразие да поживея в Париж.

Но времето е твърде голямо. Него не можеш да запълниш.

Градинарят може да решава, какво е добре за морковите, но никой не може да решава за друг, какво е благо.

Аз съм толкова предан на забравата, че на мен ми е трудно да почувствам самият себе си.

Да поработя? Знаех, че няма да напиша нито ред. Още един пропаднал ден.

Ние сме такива, каквито искаме да се виждаме.

Ако искаш да узнаеш цената на живота е нужно понякога да го рискуваш.

Безумието е моето убежище, Йохана, а какво ще стане с мен, когато се опомня?

Разбира се, много е мило да притежаваш комплекси, но трябва да умееш навреме да се отървеш от тях...

Това е вълната, която ме отвежда, - живот; не можеш нито да я съдиш, нито да я разбереш, нужно е да и се отдадеш.

Ние нямаме право да се отделяме от хората; колкото и да ние е трудно, ние все така живеем в обществото.

Светът на обясненията и разумните доводи и светът на съществуването са два различни свята.

Такива образни на удоволствие въведени в ранг на право, губят своята възвишена суетност.

Не съществува обективност без очаквания, без бъдеще, без неопределеност.

Когато в теб нямаш мъжество да убиеш себе си изцяло, е нужно да го правиш на части.

Аз съм твърде честен, че да бъда вежлив.

Моят живот не струва нито грош, понеже той е отрано обречен.

Изкуството е безполезна щедрост.

...всяко произведение на изкуството е само лист, откъснат от нечий живот.

Няма нужда да се надяваме, за да направим нещо.

Да дойде твоето царство на земята, човече!

По-добре скотове, вървящи към смърта, отколкото хора, които се спасяват с бягство.

Няма средства за избягване на хора.

На първо място, екзистенциализмът дава на всеки човек притежанието на своето същество и му налага пълната отговорност за съществуването му.

Човек не може да бъде щастлив, ако самият той не го желае.

Екзистенциалистът никога не разглежда човека като цяло, тъй като човекът винаги е незавършен.

Удивително е, как болеста обостря чувствата.



XX век | Франция | писатели | философи | Нобелова награда литература |
Франция писатели | Франция философи | Франция XX век | писатели XX век | философи XX век

Кин Войло
Способ за "предизвикване на сън"
Коментар #2 от: 01-08-2013, 01:10:26
"Достатъчно е един човек да ненавижда друг..."


Достатъчно е един човек да ненавижда друг - и той лесно ще намери е способ, чрез който да приспи другия завинаги...
Д.Т.
Re:
Коментар #1 от: 28-02-2013, 11:27:04
"Знаеш ли,цял подвиг е да заобичаш.Нужни са сила ,великодушие,заслепение....Има един момент ,в самото начало,когато трябва да прескочиш същинската пропаст:размислиш ли-ще се откажеш."
Сартр
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе