Вие сте в сайта за мисли, афоризми, латински сентенции, тестове, хумор, биографии и други интересни неща

"Остаряват не само отговорите, но и въпросите."

Също така може да се каже, че остаряват само формите на литературните творби, но не и сюжетите им. Ако приемем, че сюжетите са въпросите, които литературата си поставя, а тази или онази форма е само опит за отговор - за отклик на въпроса-сюжет, - то горната мисъл на Хемингуей изисква допълнителни уговорки.

Същото е и с една преводна творба - добре би било по-значимите литературни произведения от световен мащаб да се превеждат на родния ни език отново и отново на всеки двадесет или двадесет и пет години. Оригиналните творби пък трябва поне на петдесет години веднаж да се прередактират и актуализират в духа на развитието на изразните средства. Това би водело до удължение на живота на творбата-отгвор, което е належащо изискване, предвид на "безсмъртието" и "вечната младост" на сюжета-въпрос.

----------------------

"Понастоящем сериозното отношение към писателското дело –
едно от двете задължителни условия. Второто, за съжаление, - талант."

Тази доста хаотично звучаща (заради превода) мисъл, вероятно трябва да разбираме така:

"Понастоящем задължителните условия за успеха на една творба
са две: едната е - сериозното отношение към писателското дело,
а втората, за съжаление, е таланта на писателя."

Като се има предвид, обаче, че сериозното отношение към писателското дело е твърдо следствие от таланта на твореца, то за необходимостта от талант няма какво да се съжалява - човек или има талант и пише с цялата сериозност спрямо мисията си, или няма талант и не пише, а си пие бирата в кварталната кръчма.

----------------------

"Старият човек не поумнява –
той само става по-внимателен."

Човек се ражда повече или по-малко умен и този негов статус се запазва константен през целия му живот. Когато е млад, той би могъл да се прояви като по-глупав от естественото си ниво и това се дължи на външните въздействия идващи от обкръжението, които му действат като "психологически шумове". На стари години тези шумове стихват - то ли, защото малцина вече се интересуват от стария човек, то ли, защото сетивата му са станали нечувствителни към всяка външна агресия. Тогава - ако не е взел да се вдетинява - човекът има шанс да стане по-съсредоточен и затова се счита, че добрите писатели се проявяват в пълната си сила едва след определена възраст. Но не винаги и не с всички е така. Най-често след определена възраст хората са окончателно смазани и макар да дават все още някакви признаци на живот, не стават за нищо, защото бруталният живот ги е довел до положението на интелектуални клошари.

Струва ми се, Хемингуей тегли - сам на себе си - фаталния куршум, защото някак си бе почувствал сигналите, че животът е успял да го доведе до състоянието на интелектуален клошар.

Последната ми хареса особено много, но всичките му мисли са изключително стойностни.