Начало » Мисли » Вофганг Амадеус Моцарт

Вофганг Амадеус Моцарт

(нем. Johann Chrysostom Wolfgang Amadeus Mozart) (1756-1791)
австрийски композитор, пианист, органист и диригент

Да говориш красноречиво, е много голямо изкуство, но трябва да знаеш момента, в който трябва да спреш.

Смъртта е ключът откриващ вратите към истинското щастие.

Нито високата степен на интелект, нито въображението, нито двете заедно създават гения. Любов, любов, любов, това е душата на гения.

Не обръщайте внимание на ничия похвала или вина. Просто следвайте собствените си чувства.

За да получат аплодисменти, нужно е да пишеш нещата толкова прости, че да може да си ги припява всеки шофьор, или толкова непонятни, че да се харесат, защото нито един нормален човек да не ги разбере.

Веднага след Бога е бащата.



XVIII век | Австрия | музиканти | композитори | диригенти | пианисти |
Австрия музиканти | Австрия композитори | Австрия диригенти | Австрия пианисти | Австрия XVIII век | музиканти XVIII век | композитори XVIII век | диригенти XVIII век | пианисти XVIII век

Кин-Войло
«Смъртта е ключът, откриващ вратите към истинското щастие.»
Коментар #2 от: 05-12-2021, 11:54:29
Това едва ли е точно така! Ето например, пишещият тези редове вероятно трябва да е — според горното твърдение — „истински щастлив“, защото той е „опитал удоволствието“ да изпадне в клинична смърт в момента на своето раждане и това състояние продължило около 15 минути. Време, през което са го били „отписали“, преди някаква санитарка да е забелязала признаци на живот у „парчето месо“ в контейнера за оперативни отпадъци… С други думи — МЪРТВО РОДЕН.

Е, за щастие тогавашната медицина е била вече на такова ниво, че усилията на лекарите са успели да върнат живота у гостенина, току-що пристигнал на белия свят. Но има разни теории, хипотези или вярвания, че в такъв момент на клинична смърт твърде възможно е около изстиващото тяло да се сборичкат две души (два странствуващи „демона“) — единият от които е първоначалния, заел мястото си още в ембрионалната фаза, а другият — просто НАТРАПНИК. Понякога „натрапниците“ се оказват и повече на брой. Би трябвало при тази конкуренция един да бъде победител и от този момент нататък персоналността да се гради на така формиралото се съчетание тяло-душа. Но понякога (не много рядко) се случва в „спора за място в парчето месо“ да не се очертае окончателен победител и тогава възниква синдрома на МНОЖЕСТВЕНАТА ПЕРСОНАЛНОСТ (за който материалистите психиатри дават мнение, че е психическо отклонение, дължащо се на епилепсия, или — Бог знае на още какво).

Тъй че, едва ли може да се говори за „щастие“, което — видите ли — било отключвано от смъртта, ако последствието е НЕРЕШЕН КОМПЕТИТИВЕН СПОР между два или повече „демона“.
Кин-Войло
За да получиш аплодисменти, нужно е да пишеш нещата… прости.
Коментар #1 от: 05-12-2021, 11:28:57
«За да получиш аплодисменти, нужно е да пишеш нещата толкова прости, че да може да си ги припява всеки кочияш, или толкова непонятни, че да се харесват по причина на това, че нито един нормален човек не може да ги разбере.»

За потребността да се пише простичко — две мнения няма. Но това, че хората харесват НЕПОНЯТНОТО идва да ни подскаже, че у всички тях има някаква склонност да опростяват нещата по такъв начин, че да им се струва, как са разбулили девицата Непонятност и как са установили интимни връзки с нея.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе