Вие сте в сайта за мисли, афоризми, латински сентенции, тестове, хумор, биографии и други интересни неща

ЗАЩИТНИКЪТ: Бъдещето ти няма да е в някой затвор, а в гроба!

РАЗРУШИТЕЛЯТ: Това е без значение — аз съм в мозъка ти, в дълбините на ума ти. Не разбираш ли? Аз лично извърших над тебе това, което направих вече върху цялото човечество, само че по-концентрирано. Лошо ли ще е да станеш малко по-послушен, малко по-кротък и сговорчив? Според мен — няма да е никак лошо!

ЗАЩИТНИКЪТ: Ти и твоите съмишленици управлявате разума ми — така ли?

РАЗРУШИТЕЛЯТ: Е, справихме се добре с тази задача. Ти вече си мой! Ще се промени ли нещо, ако сега — както си застанал с насочен към челото ми пистолет — дръпнеш спусъка и ме убиеш? Нима ще промениш нечия съдба?

ЗАЩИТНИКЪТ: Какво значи това? Какво искаш да кажеш?

РАЗРУШИТЕЛЯТ: Цялата изненада е тук. Това е твоята съдба! ТВОЯТА! И аз ти я избрах. Ти нямаше право на избор и затова, което ще те сполети, е мой избор, а не твой. Ти повече не си под собствен контрол, а си ПОД ЧУЖД КОНТРОЛ…

ЗАЩИТНИКЪТ: Какво направихте? Казвай!

РАЗРУШИТЕЛЯТ: Това не е голяма тайна. Има милиарди човешки твари като теб. Сега ще ти разкажа всичко за тях и за теб. Снощи гледах телевизионен репортаж, според който е пуснат в производство последният модел на особена марка телефони, която е особено много желана да бъде притежавана от всички. Колкото и да струва, хората работят денонощно, за да притежават този телефон. Той не е само средство за комуникация на един индивид с друг. Този телефон е нещо много повече. Той е средство, чрез което хората получават команди как да постъпват във всяка възможна ситуация на реалния живот. Без да се полага усилието на вземането на решения… Изкуствен интелект, ли? Може би! Хората са се убедили, че употребата на даденият им от Бога „естествен интелект“ болезнено ги наранява. Ето защо всички се побъркват да притежават еднакви телефони за контакт с Някого. С кого? Помисли за тези милиарди човешки същества. Те търсят нова религия, нов Бог, нещо ново, което да ги свързва, да ги обединява, да ги превръща в едно компактно цяло. Те се ужасяват от самотата и си мислят, че ако имат един Нов Бог, ще могат да се осланят на него. Те гледат еднакви шоу продукции, слушат еднаква музика, стараят се да се обличат еднакво. Те отхвърлят всичко, което е отклонение от еднаквостта. И знаеш ли кое е най-важното тук? Те искат да имат еднакви емоции. Искат да чувствуват реалността по еднакъв начин. Да се размекват от едни и същи неща, да се смеят на едни и същи шеги. Това им се струва спасение от чудовищната самота, на която са осъдени, защото са хора. Искам да разбереш каква мощ дава в ръцете ни всичко това. Каква разлика има между тези хора и робите, или пък роботите, изградени на базата на електронни схеми? А знаеш ли кое е още по-смешното? Всички те си мислят, че го правят по своя собствена воля.

ЗАЩИТНИКЪТ: Тоест, промили сте мозъците на цялото човечество, така ли? Наистина ли вярваш в състоятелността на всичко това?

РАЗРУШИТЕЛЯТ: Не го ли виждаш с очите си. Те не са хора. Те са стада от пръснали се на паша животни. Знаеш, че има множество занимателни телевизионни програми, които показват действителността в зоните, резервирани за последните остатъци от представителите на дивата природа. Там често показват стада антилопи из саваните на Африка. Тревопасните са заети с единственото, на което са способни — да търсят подходяща за паша трева и да се хранят с нея. Всички тези стада са под контрола на глутници от хищно зверове, които ги наблюдават и си подбират подходяща плячка. Стадата като че ли са безразлични към заплахата от хищниците. Често цяло лъвско котило се нахвърля върху набелязата за изяждане антилопа и я разкъсват за части от секундата. Останалите от стадото дори не трепват от уплаха, а продължават да пасат все така унесено. За тях като че ли всичко това е в реда на нещата. Е, в нашите представи за солидарността трябваше да бъде нещо съвсем различно — всички като един трябваше да скочат и да размахат заплашително рога срещу зверовете, които накърняват целостта на стадото. Но това е все пак само стадо. То не е общество. Само в хипотетичното общество би имало място за солидарност. Е да, но това са тревопасни. А не ти ли се струва, че и хората са вид тревопасни, че и те ще изгледат с тъпо безразличие как хищниците се нахвърлят върху един (една, едно) от тях.

ЗАЩИТНИКЪТ: А вие — какво? Вие господари на света ли сте? Вие глутница хищници ли сте? Та ти и всички като теб сте луди! Вие сте психично болни!…

РАЗРУШИТЕЛЯТ: Но ти наистина ли не можеш да разбереш за какво става дума? Виж! Цялото човечество е всъщност една играчка. Нещо като руските матрьошки — щастлива на външен вид закръглена жена с издути бузи и кръгъл търбух. Твар, изтъкана от консуматизъм в най-чиста проба. Отваряш играчката, която се оказва контейнер на нещо друго, а другото е пак тава самодоволна дебелана. Отваряш и нея — и тя е контейнер, който съдържа друг символ на консуматизма с кръгли зачервени бузи… Нареждаш контейнерчетата — матрьошки една до друга и се получава цяла тълпа от консуматори: ядат хамбургери, пият бира и кока-кола, ходят на работа, теглят кредити. Не знаеш ли, че в момента целият свят е длъжник — дължи 180 трилиона долара. Кому дължат те тези 180 трилиона? Дължат ги на нас — господарите. А господари сме НИЕ — не заради нещо друго, а именно защото всички те дължат НА НАС тези 180 трилиона долара. В наше време господар е всеки, на когото НЯКОЙ МУ ДЪЛЖИ НЕЩО, защото който е длъжник, е роб, търсещ сам някой да му бъде господар (за да чувства „почва под краката си“). Е, как могат такива хора да имат свободна воля? Ето, казах ти простата истина.

ЗАЩИТНИКЪТ: Да, ти си луд!

РАЗРУШИТЕЛЯТ: Не, не съм луд! Просто съм силен. Или даже — ако се замислиш, — аз не съм и силен. Просто вие сте слаби. Много, много слаби! Подли, алчни, амбициозни, егоистични, измамни, самоизмамни… Безмозъчни сте! Точно това направихме с тебе — направихме те безмозъчен. Накарахме те да ни служиш и ти като всички останали от тълпата. Като милиардите други!… Ти сега си мой, ти си ми играчка с дистанционно управление. Във всяка гънка и клетка на мозъка ти съм АЗ! Кръвта във вените ти е МОЯ!

ЗАЩИТНИКЪТ: Значи вие играете игра в играта, а в поредната игра — нова игра. Матрьошката е вашият символ. И без друго за вас всичко е игра. Мислите си, че контролирате всичко, така ли? Вие (в случая: ти — или както обичаш да назоваваш себе си: „ние“) сте една армия от богати глупаци. Управлявате света, значи. Вярвате, че е настъпило времето да съчините своя мистика, която по измислен от вас магически начин да може да ви направи вечни, безсмъртни, всесилни, всезнаещи и всеможещи. И най-важното: да ви направи недосегаеми. Е, това — последното е само временно осъществимо. Практиката показва, че недосегаемостта е твърде краткотрайна. След което всичко се превръща в хаос. Хайде да се споразумеем: НЕКА ВСИЧКИ БОГАТСТВА НА СВЕТА ДА БЪДАТ ВАШИ! Ние пък, като видим, че сте ни лишили от екзистенциалния фундамент, ще си изобретим наш — по-съвършен екзистенциален фундамент, с което ще излетим на светлинни години преднина пред вас. И вие ще угаснете в собствената си мизерия. Вие притежавайте всичко! Ние пък ще притежаваме любовта и обичта на Битието. Ние ще притежаваме братството, солидарността, нравствеността, интелекта. Вие ще зъзнете от студ заради разголената си съвест, докато ние ще бъдем добре подплатени с топлите одеяния на човеколюбието. Вие се събирайте в тъмните, вмирисани на плесен свърталища на човеконенавистните си интереси — като плъхове — а ние ще чертаем великите планове на нашата земна мисия сред благоуханните зелени гори и ливади на възкръсналата под грижите ни природа. Как ти се струва всичко това?

РАЗРУШИТЕЛЯТ: Прекрасна, но празна мечта!

ЗАЩИТНИКЪТ: Знаеш ли защо се гордея със себе си в този момент? Защото не съм на твоя страна… Защото не съм на ваша страна… Какво щастие е за нас, че можем да си се оправяме и сами.

РАЗРУШИТЕЛЯТ: Каква самозаблуда. Никой не може да се оправи сам, ако не може да вземе от някъде „нещо в повече“ от това, което е имал досега. Какви ми ги говориш?!

ЗАЩИТНИКЪТ: Някой ден — след много или малко време — и ти и аз ще умрем и тогава ще стане ясно кой доколко се е самозаблуждавал по отношение на нещата, които не са наши, но ние сме се опитали да си ги присвоим. Те така или иначе в крайна сметка ще се окажат вечно притежание на Бога.

Смесена социална група на хора и животни. При работни коне в планината. Водач е конят, който води веригата от останали коне и има хлопатар на шията - това е символа на властта. Ако загине, се купува друг едър кон и му се слага хлопатара на шията - другите коне веднага го изтласкват напред - "коронясват". Калауз е конят, който не носи дърва, но е "такси-пазител" на коняра. Дори да е ранен или пиян конярят, калаузът го докарва в къщи.
При овчарлъка, които държи гегата - него слушат кучетата.