Начало » Мисли » Владимир Немцов
Владимир Немцов
Владимир Иванович Немцов (рус. Владимир Иванович Немцов) (1907—1994)
руско-съветски писател, изобретател и публицист
Още от първия ден, щом Багрецов се появи в граничната зона, показа пропуска и командировката си, той се чувстваше в постоянна тревога. Ходеше, оглеждаше се, ослушваше се дали някое клонче не изхрущя зад храстите, не мине ли чужда сянка. Беше ядосан на себе си: наивен, глупав. Но какво можете да направите? От ранна детска възраст чета всякакви приключения.
- И ако изключите проводника от предпазителя? - Много остроумно - каза Тимофей с тъжна ирония. - Проучвали ли сте подробно тази схема? Откъде знаеш, че няма защита от любопитни очи? Скъсваш веригата, малко щракане на релето и да си здрав. Здравейте другари!
Ученици, които са чели научна фантастика, казаха, че близо до кулата се тества космически кораб, че оттук се водят дипломатически преговори с марсианците ... Други твърдяха, че марсианците вече са пристигнали и живеят в кулата, където са пуснати специален марсиански газ, който те можеха само да дишат.
Над тази кула не витаят поетичните образи на Тамара и Демона, тук е създадена друга легенда. Наистина, какво общо може да има между "свободния син на етера" от свръхзвездните региони и професор Набатников, възрастен мъж с наднормено тегло в обикновен широк костюм? Дали това е просто общ интерес в тези свръхзвездни региони, където Демонът обеща да избяга от приятелката си.
- Къде са доказателствата? Никога не знаеш какво са си представяли двама ексцентрици. Меко казано не сме официални лица с вас. Да, трудно е за вярване. Те се скриха в диска, а след това, за да заслужат прошка, проявиха бдителност и разкриха наглите машинации на капиталистите. Те дори имат птици, които ги шпионират. Наистина, кокошките се смеят. И освен това все още не е известно...
- Не харесвам тази птица. Заради това вчера самолетът се разби. - Имаме различна скорост... Няма да се сблъскаме. Вярно, чух, че орлите понякога нападали планери. Но тук сме в безопасност.
- Тимка, виж, орел! Летят ли орлите толкова далеч? Риба ли търси? Луда птица!.. Бабкин неохотно погледна надолу. И наистина, с широко разперени крила, наблизо се рееше орел. Изглеждаше, че вятърът го носеше след диска.
Оттогава Римма прави всичко, или по-скоро това, което й харесва най-много. Например да се разхождате със загрижен поглед из института, да търсите нещо, да проверявате и така да прекарвате времето до звънеца.
Така че горе няма никой. Изгубена е обувка извън територията. Трудно е да се повярва, но се оказва, че нашите приятели са събули обувките си и са се изкачили през оградата... - помисли си той. - Или обратното, след което си събуват обувките, на магистралата. Като цяло се получават някакви глупости...
Все повече и повече Нюра беше обзета от смътно подозрение. Спомних си ентусиазирания разказ на Димкин за необичайни пътешествия, за метеорологична станция, която той инсталира в планината. Вярно, това беше много отдавна, но дали сега не би искал да изпита, както каза тогава, "завладяващото вълнение на непознатото"? Трудно е за вярване, но все пак да кажем, че се е укрил в Съюза.
Багрецов имаше много приятели. С един от тях, най-близкият, той сега пътуваше над земята, докато други, по-щастливи, уверено стъпваха по нея и не подозираха какво се случва горе.
Авторът вече започва да се тревожи за нещастните си герои, но в същото време не може да измисли нищо, което да облекчи тежкото им положение. Той дори не знае къде да търси виновника, по чиято милост Багрецов и приятелят му Бабкин се оказаха в такава безнадеждна ситуация.
Бабкин изобщо не обичаше да пътува в затворена кутия, той трезво оценяваше ситуацията и мислеше само как да излезе от тази затворническа килия, в която се качиха доброволно.
Бабкин тупна с пети капака на шахтата. Димка удряше стените с клещи. Никой не чува. Уморени изведнъж усетиха лек трус, като във вагон при движение на влак.
- Стават всякакви произшествия. Вървиш си спокойно, без да мислиш за нищо, и изведнъж върху главата ти пада саксия. След това бележка в стенния вестник: "Трагична смърт..."
А другарят Медоваров е здрав човек, необременен с научна работа, той честно седи в празен директорски кабинет.
В такъв огромен и великолепен офис неволно си представяте себе си като прашинка от вселената, изгубена в безкрайността. И докато стигнете до масата под строг надзорен поглед, ще имате време да си спомните целия си живот с грехове, грешки и заблуди.
Кабинетът беше огромен като плувен басейн. Килимът, простиращ се от вратата до бюрото, приличаше на нестабилен мост, от двете страни на който като във вода се отразяваха слаби лампи като древни факли.
- Сега разбирам Борис Захарович защо е трудно да се работи тук. Все пак всеки директор седи на куфари.
XX век | Русия | изобретатели | писатели | публицисти |
Русия изобретатели | Русия писатели | Русия публицисти | Русия XX век | изобретатели XX век | писатели XX век | публицисти XX век