Начало » Мисли » Владимир Бартол
Владимир Бартол
(швед. Vladimir Bartol) (1903-1967)
словенски драматург, есеист и писател романист
Нищо не е абсолютна реалност, всичко е позволено.
Това е като печено: колкото по-стари са зъбите, толкова по-млади трябва да бъдат агнетата.
Човек може да прекара целия си живот между четири стени. Ако не мисли и не чувства, че е затворник, тогава не е затворник. Но има хора, за които цялата планета е затвор, защото виждат безкрайния простор на вселената, милионите звезди и галактики, които завинаги ще останат недосегаеми за тях. Това познание ги превръща в най-големите затворници.
Ученето подхожда на младостта, удоволствието от преподаването - старостта.
Защото между истинския и неистинския рай няма разлика сама по себе си. Ако знаеш, че си бил някъде, значи наистина си бил там.
- Наистина човекът е най-странното същество на света - прошепна. - Би искал да лети като орел, но няма неговите крила. Би искал да има силата на лъв, но няма неговите лапи. Колко ужасно несъвършен си го създал, господарю! И за наказание си му дал разум, силата да съзнава собствената си безпомощност.
Всички искаха да станат мои последователи. От този необикновен успех ме обзе ужас. Нагледно видях каква сила има вярата и колко лесно е да я събудиш у хората. Само трябва да знаеш малко повече от онези, дето ти вярват. След това чудесата се правят лесно.
Масите винаги са такива. Те винаги се страхуват от несигурността, затова предпочитат открита лъжа пред недостъпни факти.
XX век | Словения | есеисти | романисти | писатели | драматурзи |
Словения есеисти | Словения романисти | Словения писатели | Словения драматурзи | Словения XX век | есеисти XX век | романисти XX век | писатели XX век | драматурзи XX век