Начало » Мисли » Вирджиния Улф

Вирджиния Улф

(Virginia Woolf) родена като Аделайн Вирджиния Стивън (Adeline Virginia Stephen) (1882-1941)
английска писателка романистка, есеистка, издател, феминистка и автор на разкази

Повечето общества от хора са невменяеми.

Евтината хартия, безспорно, обяснява, защо жените в литературата са преуспели по-рано, от колкото в коя да е друга професия.

Всеки човек има свое минало, скрито в него, като страници на книга, известни само на него; а приятелите съдят само по заглавието.

Който не казва истината за себе си, не може да говори нея за другите.

Най-силната позиция е позицията на мъртвите сред живите.

Хумора е първото, което се губи в превода.

Заработих от първата си рецензия един фунт, десет шилинга и шест пенса и с тези пари си купих персийска котка. След това в мен се породи честолюбие: котката, в края на краищата е много добре. Но котката ми е малко. Аз искам автомобил. Ето така аз станах романистка.

През всичките тези векове жените са служели на мъжете като огледала, притежаващи омайна магическа сила да отразяват мъжката фигура в удвоен ръст.

Образът в огледалото е изключително важен, защото сам по себе си той зарежда човека с енергия и стимулира нервната система. Отнемете ли го, тогава човек може и да умре, подобно на привикналия с кокаин, когато остане без него.

Това отчасти обяснява колко важни са жените за мъжете.Отчасти обяснява и острата мъжка реакция към критиката на жената... Защото ако тя започне да казва истината, фигурата в огледалото ще се смали: мъжкото превъзходство ще пострада.

Измислицата е като паяжина, прикрепена толкова леко, но все още привързана към живота на четирите ъгъла. Често привързаността едва се усеща.

Задължително трябва да умре някой, че обкръжаващите да започнат да ценят живота.

Прозорците трябва да бъдат отворени, вратите затворени.

Войната прилича на неизлечима болест.

Наистина животът е непрекъсната поредица от загуби!

Всеки иска да спечели надмощие. Собственото спокойствие, самоутвърждаването е по-важно от триумфа на истината.

Странно е, че ние сме способни толкова силно да страдаме, причинявайки толкова много страдания.

Възрастта изгражда една бариера между хората, учеността друга, а полът - трета.

А женската красота е подобна на слънчев блясък на море, която не може принадлежи на една единствена вълна.

Интересното е, че толкова рядко се получава нещо полезно по пощата, а ние винаги чакаме писма.

Най-лошият вид приятелство е с момичета, понеже те са склонни да се влюбват.

...на възраст двадесет и четири години твоята стая не е просто стая, а цяла вселена.

Това което чувстваш е невъзможно да се каже с думи.

Животът няма нищо общо със седенето на стола и мисленето. Мисленето и животът са две напълно противоположни дейности.

Все пак има такива моменти, когато няма нито мисли, нито чувства. Но когато няма мисли, няма чувства - къде сте тогава?

Целта на писането е да увековечи любопитно състояние на ума.

Щастливият човек има резервни ресурси.

И любовта също унищожава. Всички прекрасно, истинско - всичко минава.

Тя съвсем не е слаба; но на нея и е нужна опора.

Стаите в които живеят хората правят не по-малко впечатление, отколкото техните лица...

Смъртта е стъкло; смъртта ни разделя...

Само твърдия скелет на навика държи човешкото тяло.

Каква фантасмагория е нашата душа, каква буря от противоречия!

По същество всички ние сме затворници, нали?

И все пак истински вълнуващият живот е въображаем.

Приятели без имена и песни без думи са ни най-мили от всичко.

Глупаво е да се тревожите, тъй като е вредно за болното сърце.

Никой не вижда другият такъв, какъвто е всъщност той.

Когато обичаш - правиш себе си толкова самотен.

Колкото по-малко виждаме, толкова повече вярваме.

...неомъжената жена губи в живота си най-ценното.

Скучно е да се срещаш с хора, които говорят баналности.

От човека, с когото живееш, преди всичко очакваш, това да те направи по-добър.

Ние използваме приятелите, за да измерваме своят собствен ръст.

При такава разкош къде е надеждата за спасение?

Нашето здраве е изцяло в нашите ръце.

В основата на всичко е ревност, а ревността е най-издръжливото човешко чувство.

Моите депресия са уморени чувства.

Мисля, че ние съвременните хора, не умеем да обичаме. Ние се гърчим от болка.

След нашата последна среща аз съм прочел не по-малко от 600 книги.

Понякога ми се струва, че щастието е единственото нещо, което има смисъл.

Имам симпатия към хора, които не могат да започнат нищо.

Илюзия за душата е като атмосферата на земното кълбо.

...бедствия не се случват в часовете на ситост.

Не можете да живеете само за себе си.

Ако искаме да се доближим до реалността, трябва да започнем едновременно от прозата и поезията на живота.

...нашата Голгота не е самотата, а другите.

Странно нещо е човешкият мозък! Капризен, неверен, постоянно плашещ се от сенките.

Децата никога не забравят несправедливостта. Те прощават много, което възрастните не търпят, но този грях е непростим.

За хората, каквито са е невъзможно едновременно да имат идеали и да се борят.

Бяхме щастливи и млади - и това допринася за мъдростта.

Защото според мен поезията помага да се запази идеал, който иначе не би оцелял.

В крайна сметка, жалко е, че не изразяваме чувствата си.

...човек не трябва да се стреми към височини, а е достатъчно да ги вижда.

Обществото на най-скъпите ни хора не е добро за нас, когато сме болни.

Красотата е истината. И красотата е навсякъде.

Великолепен свят - жив, нормален, весел.

Вътре имам богатство, което ме вдъхновява, когато пиша.

Всичко на света е история.

Най-великите думи се обезсилват от онези, които ги произнасят.

Умът на момичето работеше бързо, непоследователно и мъчително.

От него би излязъл велик философ, но той се ожени неуспешно.

Е, как да предадем усещанията на тялото с думи?

...да виждаш истината е нашият главен шанс на спасение в този свят.

Можем да говорим за всичко, а разговорът ще бъде за едно и също нещо - за поезията.

И отново се почувства беззащитна пред лицето на стария си враг - животът.

Може би историята за борбата на мъжете срещу женската еманципация е по-интересна от самата история на еманципацията.

...поезията е не това, за което пишем, а това, което чувстваме...

Когато болестта за четене проникне в тялото, тя го отслабва толкова много, че става лесна плячка за друго заболяване, което се гнезди на върха на писалката.

На човек са нужни врагове, а не приятели...

Мисля, че младите хора така погрешно не си позволяват да бъдат щастливи!

...животът на детето е несравнимо по-емоционален и по-чудесен от живота на възрастният.

По-високо от всички човешки качества тя постави справедливостта.

Не е важно, къде си се родил, ако ти си правилно устроен отвътре.

Странно е, че ние, сме способни толкова силно да страдаме, причинявайки толкова много страдания.

Е, аз съм твърде сложен. Нещо в мен завинаги плува, без да се закотвя.

Дали съдбата на обикновения човек е критерият, с който се измерва нивото на цивилизацията?

Неловкостта често е с любов към уединение.

И все пак, ние сме не повече от стадо животни! - даже най-разочарованите от тях.

Постоянно ангажирани с интелекта и морала е по-скоро разрушително упражнение.

От всички насекоми, летящи и пърхащи, най-капризното е разума.

...по мое мнение, прозата трябва да има ясна форма. Изкуството трябва да се уважава.

Литературата е открита за всички.

Но всички търсят отговори, а не въпроси.

Само чрез страданието се придобива щастие.

Това, което се предава по наследство, винаги лесно се отнема.

На него не му се иска да умира. Животът е хубав. Слънцето свети. Но хората...

Този проблем е неразрешим. Тялото е свързано с мозъка. Красотата е съчетана с глупост.

Ако това е любов, то колко е смешна.

В края на краищата, няма по-голям лукс от запазването на покой в самото сърце на хаоса.

Странно нещо е любовта. От нея така бие сърцето.

Животът е сън. Пробуждането убива.

Мълчанието на всички е най-пагубно за нервите.

Героичната жена е героична жена, и в Гърция, и в Англия.

Необходимо е, очевидно, постоянно да търсим нещо ново, докато животът продължава.

...свободно да използваме своите възможности означава щастие.

Никога няма да напиша книги, която да се хареса на всички.

...и в крайна сметка мозъкът, създаващ литература, се нуждае от максимална смелост и самоувереност.

Да водиш духовен бой означава да мислиш срещу течението, а не не в съгласие с него.

Колко бързо лети животът от януари до декември!

Колко прекрасни са простодушните!

Изкуството трябва да почива на идеи.

Най-доброто, което имаме, е отчасти илюзорно.

Не вярвам, че човешките надареност могат да бъдат претеглени като масло или захар.

Колко недостатъчно знаем за хората.

Дрехата променя нашето отношение към света и отношението на света към нас.

...ние получаваме възпитание, основано на илюзии.

Зависи ли прогресът на цивилизацията от великите хора?

Умората е най-доброто сънотворно.

Не можете да осъждате децата на живот в този свят.

Да пишеш е ежедневно удоволствие.



XIX век | XX век | Англия | есеисти | феминистки | романисти | писатели |
Англия есеисти | Англия феминистки | Англия романисти | Англия писатели | Англия XIX век | Англия XX век | есеисти XIX век | есеисти XX век | феминистки XIX век | феминистки XX век | романисти XIX век | романисти XX век | писатели XIX век | писатели XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе