Начало » Мисли » Виктор Астафиев
Виктор Астафиев
Виктор Петрович Астафиев (рус. Виктор Петрович Астафьев) (1924-2001)
руски писател
Вече знам: най-щастливите игри са недоиграните, най-чистата любов е недолюбената, най-добрите песни - недоизпетите.
Любовта е творчество. Винаги е творчество. Ние обичаме в другите това, което го няма в нас, ако го няма и в другите - измисляме, внедряваме, правим хората по-добри, отколкото са всъщност.
... и студът пропълзя под ризата, по гърба, под кожата, към сърцето.
... така е било винаги... след всяка война предават тези, които са спечелили победа и спасяват кожите на властимащите.
Плиткото, но постоянно унижение не просто мъчи и терзае душата на човек, а води към чувство на самоунищожение, и малко познаване на себе си.
За да направиш добро, помагайки на човек, не е задължително да знаеш неговият език, неговите нрави, неговият характер. Доброто е повсеместно и навсякъде с един непрекъсваем език, който разбира и приема всеки Божи човек, зовящ се брат.
Основното катастрофално въздействие на войната е в това, че напълно въплъщава масовата смърт която става банално явление и поражда покорно съгласие с нея.
Властта винаги е безсърдечна, винаги е предателски позорна, винаги е безнравствена...
Какво можем да очакваме от добре отпочинали млади хора! Само глупости и нищо повече.
Въобще няма невинни лъжи. Лъжата винаги е преднамерена, зад нея винаги се скрива нещо. Най-често от всичко е истина.
Страданията са ужасни, защото не само депресират, но и деморализират хората.
...езикът винаги се върти около болният зъб...
"Добре" - казаха лекарите и си тръгнаха. Но вече знаех, че ако лекарите казват "добре", това означава лошо.
Силата е против всякакви страсти и бури.
Мога само да агитирам, да пропагандирам - в края на краищата, нито ум, нито сърце са необходими.
Ето какво ще ви посъветвам: не се отделяйте от хората, приемайте света такъв, какъвто е, иначе ще самотата ще ви смаже. Те са по-страшни от войната.
Ако човека няма майка, няма баща, но има родина, - той още не е сирак.
Много е лесно да го направите. Васютка не знаеше, че ужасното в живота често започва много просто.
В бедата, в самотата всички хора са еднакви.
За мъдрите е било казано в древността, че един човешки живот е достатъчен, но глупакът не знае какво да прави и с вечността.
Войната и тайната е най-вярната проверка на човека.
...всички, които сеят раздори на земята, войни и братоубийство, ще бъдат прокълнати и убити от Бога.
Всичко, което започва добре, без съмнение и много скоро свършва зле - такава древна, крехка истина съществува сред хората.
Жената е божие създание, защото за нея и присъдата, и наказанието са специални.
Смъртта, е като живота, всеки има своя собствена. Човекът е свободен в избора на смърт, може би само в това е свободен...
Живеем всички заедно. Умираме по отделно.
Още едно недоразумение сред хиляди хиляди недоразумения?
Селската работа не свършва до тогава, докато има земя. Тя не признава и войните.
Безполезно е да чукаш на вратите на рая...
Създавайки зърнено поле, човек е сътворил сам себе си.
Прошка, очакваш пощада? От кого? Природата, тя, братко, също е от женски род!
Реките са тази човешки съдби: те имат много завои, но няма път назад.
Нищо не се дава даром и нищо не минава.
Човек е свободен в избора на смъртта. Може би само в това е свободен.
Най-висшата справедливост е равенство пред смъртта.
Колко прекрасно е устроен човекът! Какъв велик дар му е даден - паметта!
Нищо на земята не е по-трудно от загубата на вяра в човека...
...няма ли такова кръвопролитие да научи хората нещо? Тази война трябва да бъде последна! Или хората не сме достойни да се наричаме хора! Недостойни сме да живеем на земята!
Но името на учителя може да бъде забравено, важно е да остане думата "учител"!
С възрастта научих: радостта е кратка, преходна, често измамна, тъгата е вечна, полезна, неизменна.
Да спориш с дядо е безполезно нещо.
Войната има своя собствена история на делата, години, дни.
От кръвта, от сълзите нищо не расте.
Целият свят е бардак, а всички хора са курви.
Този, който не расте, умира! - такъв е законът на живота.
...небето в тези моменти, сякаш се превръща в предвестник на нашето прераждане, предава ехото на онези бури, от които възникнахме.
Фронтовите пътища водят в безкрайността и никога не се повтарят.
Желязото се калява в огъня, човек в бедата.
Истинският доктор се познава и без бялата престилка, добрият учител без очилата и портфейла.
Прекрасното не се нуждае от подобрения, то само по себе си е прекрасно.
Тази жена твърдо знаеше старата истина: на мъжът трябва постоянно да твърди, че е добър, умен, че няма никой по-добър от него в живота й...
Животът ни не е краден, а даден от бог.
- Молитвите са съставяни от най-добрите умове и поети на земята, - вмъквайки се в разговора каза Васконян, - затова те достигат сърцето...
В окопите, пълна свобода на словото и ума не е претоварен, една мисъл постоянно мъчи сърцето и главата: как да оцелееш днес?
Навсякъде в работата е нужна самоотверженост и любов.
Най-скъп на света е хлябът. Хляб! Който няма хляб, тази кисела кора, не може да работи и да се бори.
...има заповед: обичай - не се влюбвай, пий - не се напивай, играй не преигравай.
Нашите деца са свикнали да мислят, че войната е само фронта, където ние сме се занимавали само с това да вършим героични подвизи без край.
От тесните обувки, казват, се случва дори сърдечно заболяване.
Никаква фантазия, никаква книга, никаква кинолента, никакво платно не може да предаде този ужас, който изпитват хвърлените в реката, под огън, в смерч, в дим, в смрад, в гибелно безумие...
Графоманството е неизлечима болест.
Всеки човек рано или късно трябва да изживее своето, да изиграе, да пробяга, да сгреши, да поплаче.
XX век | XXI век | Русия | писатели |
Русия писатели | Русия XX век | Русия XXI век | писатели XX век | писатели XXI век