Начало » Мисли » Валтер Мьорс

Валтер Мьорс

(нем. Walter Moers) (1957)
немски писател сатирик

С времето шока се преобразя във вдъхновение. Ти ще почувстваш потребност да се конкурираш с това съвършенство.

Действително добрите неща рядко получават признание веднага след написването им. Добрите писатели умират бедни. Лошите изкарват пари.

Не е в това въпроса, как започва разказа. И не е в това, как свършва. А в това, какво става между началото и края.

Проблема е в това, че трябва да се изкарат пари - много пари! На нас не ни е нужна велика, безупречна литература. На нас ни е нужна посредственост. Нежелано, боклук, масови стоки. Всичко повече и повече. Все по-дебели книги за нищо. В сметката е само продадената хартия, а не думите, които са напечатани на нея.

Ако една книга е способна да ме грабне, аз ще я чета в най-неблагоприятните условия.

Да заимстваш от един писател е кражба, а от много - събиране на материали.

Дебелите книги са дебели, защото при автора не е имало време да се изрази по-кратко.

С помощта на четенето умните хора се избавят от необходимостта да мислят те самите.

Не е ли абсурдно, че от хубавите спомени сълзите на очите извират по-често, отколкото от лошите?

При смеха в самота винаги има капка отчаяние.

Любопитството е най-мощната движещ насила на вселената, понеже тя е способна да преодолее две от най-великите спиращи сили - здравият разум и страхът.

Нагоре. Вече едва вярвам, че подобна посока въобще съществува. В последно време искам само нагоре, но се получава само по-надолу.

Почти всички отговори на сегашните въпроси се съдържат в старите книги.

Бележките са като книги на долния рафт. Никой не ги обича, защото трябва да се навеждате, за да ги прочетете.

Не мозъка управлява нашето съзнание. Не, управлява го стомахът.

Много е постигнал този, на когото собственият му живот напомня пълен барел, а не празно ведро.

Няма нито морални, нито аморални книги. Книгите са или зле или добре написани. Нито повече, нито по-малко.

Имаше дори нещо успокояващо в този мъртъв свят, защото липсата на живот означава и липса на опасност. Цялото зло идва от живите, а мъртвите са мирен народ.

Ако точката е подобна на стена, то двоеточието е врата.

От звезди сме дошли, към тях ще се върнем. Животът е само пътешествие в неизвестното.

Писането на художествено произведение е отчаян опит да се изтръгне малко достойнство и пари от самотата!

Ах, не мислите ли, моля, че образованието изключва моралното разложение и обратното.

Ти си това, от което са направени легендите.

Да ядеш? Напразно. Да се миеш? Загуба на време. Само да четеш, четеш, четеш, четеш... Главно да четеш.

Не отиваш в чужди земи, за да общуваш със собствения си вид.

Добрият писател е мъртвият писател.

Не съществуват справедливи наказания.

Можете ли да си представите, колко ясно ще стане нашето мислене, ако се освободим от изкуството? Ако ние го измием нашите замърсени от шлаките на фантазиите? Колко време ще спечелим, за да се погрижим за реалните неща?

Когато лошите маниери станат навик, е необходимо спешно е да се промени средата.

Към тайнствените недомлъвки прибягват само второкласни автори, за да задържат вниманието на читателя.

Най-важното е да пишеш, всичко друго ще го последва.

Бях погълнат от луд глад за книги, който може да се утоли само от едно нещо: купуване, купуване, купуване.

Съвет: никога не казвайте на безумието, че то е безумие. От това то просто ще обезумее.

Написалият добра книга никога не умира.

- Изглежда много красиво. -Да. Опасните неща често имат такова качество.

Съдбата има свой път, и той не винаги е прав.

Самотата е най-добрият приятел на безумието.

Разбира се, трябва внимателно да наблюдавате това, което се четете. Особено за романи. Седя на строга диета от лирика. Три стихотворения на ден, не повече...

- Не искам да чета повече! - извиках след него. - Тогава ти е време ти самият да напишеш! - му отговориха отдалеч сенките.

Литературата пронизва целия живот, който обикновено не се забелязва.

Всички ловци на книги са еднакви. Еднакво безполезни.

С мен винаги е така: това, което ми е в ума, ми е на езика. Моето слабо място. Някои хора много лошо понасят истината.

...всяко усещане може да бъде притъпено, ако прекалите...

...младата сила в тялото и паническият страх в главата удивително окриляват.

...умело поднесените лъжи често са много по-интересни от всяка истина. Това е все едно да се сдобиете с евтини бонбони в ярка, лъскава обвивка.

Да четеш, четеш, постоянно само да четеш и да забравяш благодарение на това собственото си жалко съществуване!

Ние отдавна сме покойници. Само погребението се е отложило.

Защо важни факти ни идват на ум със закъснение?

Трите съставни части на властта: власт, власт и още веднъж власт.

Всеки, който иска да пише страхотни неща, трябва да събере страхотни впечатления.

В една единствена твоя фраза има повече смисъл, отколкото в някои книги.

Лабиринтът сега е разлабиринтен.

Но по онова време бях твърде млад и бях в тази възрастова категория, за която колкото е по-безумен е съветът, толкова е по-привлекателен.

Вие сте прави. Няма чудеса. Само научни достижения. Но някои от тях са един вид чудо.

Във всеки страшен замък има мазе.

Ние живеем като в рая. При нас има всичко: ядене и книги. И още - вечен живот!

Тълпата е като див кон, който може да се управлява само посредством желязна воля.

Всеки дом има своя история. До колко е интересна зависи от това, кой живее в дома.

Всеки се страхува от тъмнината, ако тя е абсолютна. Тъй като ни напомня за смърта.

Някои неща е нужно да умееш да забравиш.

- В твоето мазе живее чудовище? - Във всяко мазе живее чудовище.

Животът е твърде скъп, за да се доверяваш на волята на случайността.

При всеки лабиринт има ключ, който често съществува само в главата на създателя му.

- Казвал съм ти, че в живота има неща които са по-страшни от дракони, - каза той. - Например, любов.

Всъщност той беше по-скоро читател, отколкото писател, а по-скоро любител на литературата, отколкото нейн творец.

Лесно е да започнеш. Трудно е да завършиш.

Писателите съществуват, за да пишат, не за да се впускат в приключения.

Не съществува нищо вечно. И още повече в изкуството.

Ако достатъчно плътно пресовате хартията, тя отново ще се превърне в дърво.

На мен не ми е нужно да създавам нови светове, за да се науча да живея в реалният.

По природа ние сме празни листове, които искат да бъдат запълнени, но нямат свои собствени свойства.

Има безброй начини да причиниш страдание на книга.

Представете си, че знанието също е болест.

Отчита се само продадената хартия, а не думите, които са отпечатани върху нея.

Ние всички един ден ще влезем във великата тайна.

Има само една безкрайност. Това е тъмнината.

За това, че свещите действат успокояващо аз съм готов да потвърдя от собствен опит.

Първата ми мисъл беше: тук всяка дума е на мястото си.

Животът е пълен с неочаквани неща, даже, ако ти го прекараш, седейки на един и същи стол.

Проклинах се, че не отворих устата си навреме.

Не поставяй в една фраза повече думи, отколкото им е мястото.

Всяко пътешествие има свой повод.

По-рано не умеех да говоря и не умеех да мисля. Това е много по-приятно, отколкото постоянно да си блъскаш глава по всеки повод.

Никога преди четенето не предизвикваше в мен толкова бурна реакция.

И простете ми, моля, за недостатъчното осветление. В тъмнината се мисли по-добре.

Без повърхност няма дълбочина.

Най-голямата опасност от всички... Е твоят собствен страх.

- Няма значение как започва или свършва една история. - Тогава какво има значение? - Какво се случва помежду им.

Свещ и книга! Триумф на науката и изкуството, признак на цивилизацията!

Все още не можете да създавате книги, но вече сте се научили как да ги убивате. Може би трябва да станете критик?

Аз направих именно това, което трябва да се направи, ако ме налети цунами, а именно: напълно нищо.

Отсъствието на живот означава и отсъствието на опасност.

За да намерите изход е достатъчен дори и слаб лъч.

И не забравяйте: животът е по-страшен от смъртта!

Заплати за обедът на многообещаващ писател, и е възможно след това да те обогати за цял живот.

Съдейки по звуците, в съседната стая орда йетита се опитваше да музицира с помощта на мебели.

В края на краищата литературата не се състои само от хартия, разбираш ли? Тя засяга всички аспекти на живота.

Ние си спомняме за семейството само в този случай, когато разбираме за наследството.

В първият ден училището се харесва само от идиотите.

Което е живо, може да се убие. Което е мъртво, може да се изяде.

Опасностите само изострят удоволствието.

Който го е чувал, може да сравни гласът му със шумът на книжни страници. Който го е видял, той не е оцелял.

Който има четиринадесет ръце, той няма да остане без работа.

Нашата професия не обезпечава бъдещето, а успехът и провалът вървят ръка за ръка.

Аз съм свободен да творя зло. Във всичките му форми. И можеш да ми повярваш: това е най-голямата свобода от всички. В сравнение с нея свободата на художника е нищо.



XX век | XXI век | Германия | сатирици | писатели |
Германия сатирици | Германия писатели | Германия XX век | Германия XXI век | сатирици XX век | сатирици XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе