Начало » Мисли » Уилям Стайрън

Уилям Стайрън

(William Styron) (1925-2006)
американски писател романист, носител на Пулицър

В живота има редки минути, когато дълбоко скрито чувство към друг човек се поддава на враждебност и безумна любов - неочаквано с пълна яснота излиза на повърхността на съзнанието, понякога рухва като катаклизъм, който не можеш да забравиш.

Аз съм още твърде млад, за да се боя действително от нещо, и вече не толкова млад, че да се поддава на страхове.

Мразя този вид празна скръб!

Като писател винаги са ме привличали мрачни теми: самоубийство, изнасилване, убийство, армейски живот, брат, робство.

Така и не знаеш, какво е твое, докато не го загубиш...

Не любов, и не страх правят човека сляп, сляпо го прави равнодушието.

Отсъствието на грях и отсъствието на бог са неразривно свързани помежду си. Няма грях!

Въпрос: "Кажи ми, къде в Аушвиц беше бог?" И отговора: "А къде беше човек?"

Евреите често посещават майките си. Това е в кръвта им.

Какво подбужда човек да се терзае, врязвайки в мозъка си тъпите ножове на неприятните спомени?

Париж винаги мирише на тъга, дори и в най-слънчевия ден.

...учен, който е зает само с наука, който не умее да се наслаждава и обогатява от изкуството е урод, непълноценен човек.

За мен истинските лечители бяха уединението и времето.

Самото ни съществуване е затвор... всеки един от нас сам изтърпява присъдата си и не може да каже нищо.

Арт терапията е като организирана инфантилност.

О, как Господ трябва да плаче горчиво, виждайки какво правят хората с другите хора!

Правилно казват, че човечеството все още не е родено. Точно казано! Защото само слепите и лудите могат да съществуват, толкова зли и отвратителни, че използват същото като тях, плът и кръв.

- Мисля, че все още мога да се подобря - прошепнах аз с оптимизъм от отчаяние, което само част от съзнанието ми можеше да разпознае като оптимизъм.

За онези, които са били в мрачната гора на депресията и са познавали нейната необяснима мъка, завръщането от бездната не е твърде различно от трудното изкачване на поета от черните дълбини на ада на повърхността, по думите му, "в ясна светлина".

Животът на човека не струва нищо, а делът му в него е нулев.

Има толкова подли постъпки, че нищо не може да ги поправи.

Обичам да се изразявам точно, но докато подбирам думи, губя време, инициатива и в повечето спорове губя.

Може би това е ключът към щастието - да си някак ням, да не искаш да знаеш нито един от отговорите.

На тази възраст е толкова лесно да бъдеш жесток - в края на краищата, осемнадесетгодишните нямат сърце.

Страданието още не е настъпило. Не, още не. Отнема време. Той все още не вярва напълно, вярвайки с убеждението на егоистичен човек, че нещастието никога няма да му се случи. Но проблемите идват неочаквано. И скоро.

Във Вечният град даже фарисеите не смеят да презират изкуството.

Виното е и гробарят, и лопатата, и ковчега, и жената на гробаря и семейството му.

Колко оскърбява взора, колко обезсилва празната страница!

Нейтън беше безкраен, фатално очарователен.

...изведнъж срещнах лицето на самотата и реших, че наистина е безмилостно и грозно лице.

Самоунищожението е последното убежище на страхливеца.

...талантът на многоезичието преобладава при пациенти с психоза.

Ако човек иска да види нещата в правилната светлина, е необходимо от време на време да се влачат до ръба на бездната.

В душата, засегната от депресия, времето е непроменено - в нея никога няма слънце.

Това не беше Съдният ден, а беше само утро. Утро безоблачно и прекрасно.

Не мога да понасям този вид празна мъка!



XX век | XXI век | САЩ | романисти | писатели | носители на Пулицър |
САЩ романисти | САЩ писатели | САЩ XX век | САЩ XXI век | романисти XX век | романисти XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе