Начало » Мисли » Уилям Карлос Уилямс
Уилям Карлос Уилямс
(William Carlos Williams) (1883-1963)
американски писател романист, поет и лекар
Ако ви дадат облицована хартия, пишете по друг начин.
Задръжте краищата на роклята си, дами, преминавайки през ада.
Времето е буря, в която всички сме изгубени.
През лятото песента сама пее.
Поетите са проклети, но не са слепи, виждат с очите на ангелите.
Мисля, че писането е болест. Не можеш да го спреш.
Това, което е възможно, е неизбежно.
Нова музика е нов ум.
Не е честно да си стар, да облечеш кафяв пуловер.
Единственият реализъм в изкуството е на въображението.
Къщата понякога е вино. Понякога е нещо повече от кожа.
Това е само момент, умираме всяка вечер.
По дяволите с всичко, което самият аз някога съм писал.
Бедрата ви са ябълкови дървета. Коленете ви са южният бриз.
Поетът мисли със стихотворението си...
Стихотворение е малка машина, направена от думи... Движението й е присъщо, необуздано, физическо повече от литературен характер.
Любовта е неземна и от нея не произлиза нищо, освен любовта.
Новият свят е само нов ум.
Когато съм сам съм щастлив.
Празните джобове правят празни глави.
XIX век | XX век | САЩ | лекари | поети | романисти | писатели | носители на Пулицър |
САЩ лекари | САЩ поети | САЩ романисти | САЩ писатели | САЩ XIX век | САЩ XX век | лекари XIX век | лекари XX век | поети XIX век | поети XX век | романисти XIX век | романисти XX век | писатели XIX век | писатели XX век