Начало » Древноримски афоризми » Цицерон
Цицерон
Марк Тулий Цицерон (Marcus Tullius Cicero) (106 - 43 г. пр. Хр.)
римски оратор и държавник
Никога не съм толкова зает, колкото през свободното си време.
От огъня - огън.
Дръж се с достойнство и изящество.
Приятелят е като второ аз.
Даден ни е кратък живот, но споменът за добре изживения живот е вечен.
Оръжието да отстъпи място на тогата, лавровият венец на красноречието!
Гладът е (най-добрата подправка към яденето).
Сълзата изсъхва бързо.
Навикът е втора природа.
Като мълчат, крещят.
Писмото не се изчервява (в писмото можеш да се обясниш свободно).
По-лесно е да се развърже завързаното, отколкото да се съедини разделеното.
Съдбата е сляпа.
Гъбата израства за една нощ (злото се появява бързо).
Хвърли копията, които друг ти приготвя!
Тук спира водата (тук е пречката).
Да не знаеш историята означава винаги да бъдеш дете.
Между добри хора всичко се нарежда добре.
Гневът е враг на съвета.
Приятен е споменът за минали несгоди.
Лесно е да се намери забрава, ако мъката е чужда.
Паметта е следа на нещата, закрепени в мисълта.
На лъжеца не вярваме дори тогава, когато говори истината.
Няма човек, който да не е познал някога болка.
Никой не може да избяга от смъртта.
Природата е винаги непобедима.
Парите са нервът на войната.
Няма нищо едновременно и изобретено, и съвършено.
Няма нищо по-сладко от светлината на истината.
Нищо не цъфти вечно, век века сменя.
Няма такава безсмислица, която да не се проповядва от някой философ.
Не всичко подхожда на всички.
О, измамна човешка надежда.
О времена, о нрави!
Всичко прекрасно се среща рядко.
Всяко изследване е свързано с много трудности.
Равните с равни най-лесно се разбират.
Родната земя е скъпа на всички.
На никого не е позволено да греши!
Не можем да изменим миналото.
Миналото време никога не се връща.
Често под бедния плащ се крие мъдрост.
Често човек няма друг враг, освен самия себе си.
Благото на народа е най-големият закон.
Без дружба животът е нищо.
Само мъдрецът успява да прави всичко съобразно волята си.
Най-висшето право е най-висша несправедливост.
Такава е вече силата на неподкупността, че я ценим дори у врага.
Позорното бягство от смъртта е по-лошо от нея.
Където делото говори само за себе си, защо са необходими думи?
Да загинеш от насилие в честно дело е по-добре, отколкото да отстъпиш пред злото.
Храбростта води, а щастието върви заедно.
Да живееш значи да мислиш.
Не е достатъчно да се овладее премъдростта; необходимо е да умеем да я използуваме.
Често човек е най-злият враг на самия себе си.
Коментар #2 от: 25-10-2011, 21:06:01
Коментар #1 от: 08-08-2009, 23:41:35
Коментар #3 от: 09-12-2013, 17:21:35