Начало » Мисли » Томас Кун

Томас Кун

Томас Семюъл Кун (Thomas Samuel Kuhn) (1922-1996)
американски философ

В математиката и астрономията изследователските съобщения са престанали да бъдат понятни за широката аудитория още в античноста.

Приеманата в качеството на парадигма теория трябва да бъде по-добра, отколкото конкуриращите се с нея други теории, но съвсем не е длъжна (и фактически никога не е) да обяснява всички факти, които могат да се срещнат на пътя й.

Аномалията се появява само на фона на парадигма. Колкото е по-точна и развита парадигмата, толкова е по-чувствителни са индикаторите, които откриват аномалия, което на свой ред не води до промяна на парадигмата.

Тогава когато експеримента и тестовата теория се окажат съответсващи една на друга, възниква откритие и теорията става парадигма.

Историята, ако я разглеждаме не просто като хранилище на анекдоти и факти, разположени в хронологичен ред може да стане основа за решително преструктуриране на представеното в науката, което ни служи на нас в сегашното време.

Историята ни навежда на мисълта, че пътя към трайното съгласие в изследователската работа е необичайно труден.

Откритието започва с осъзнаване на аномалията, тоест с установяване на този факт, че някой от образите на природата е нарушил очакваните парадигми вдъхновени от развитието на нормалната наука.

Нито една спореща страна няма да се съгласи с всички неемперични допускания, които другата страна счита за необходими за това, че да докаже своята правота.

Почти винаги хората, които успешно осъществяват фундаментални разработки на нови парадигми, са били много млади или много нови в областа, парадигмата на която са преобразували.

Всички исторически значими теории се съгласуват с фактите, но само в голяма или малка степен.

Студентът намира с помощта или с помощта на своя инструктор начин да наподоби задачата с това, което вече е срещал.

В нормалните модели на откритията даже устойчивостта на промените е от полза.

В средата на главните мотиви, които подбуждат човек към научни изследвания, може да назовем желанието да се постигне успех, вдъхновено от откриването на нови области, надеждата да се намери закономерност и стремежа към критическа проверка на установеното знание.

Съществуват малко области, в които научната теория, особено ако тя има преимуществено математическа форма, може да бъде непосредствено съотнесена с природата.

Според мен правилата, които произтичат от парадигмата, но даже самата парадигма може да управлява изследвания при отсъствие на правила.

Именно установяването на ред е нещото с което са заети повечето учени в хода на научната си работа. Ето това според мен съставлява, това което наричам тук нормална наука.

Банкрутирането на съществуващите правила означава прелюдия към търсене на нови.



XX век | САЩ | философи |
САЩ философи | САЩ XX век | философи XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе