Начало » Мисли » Томас Харис

Томас Харис

(Thomas Harris) (1940)
американски писател и сценарист

...не можете да коригирате паметта си насила. Трябва вежливо да я подканяте.

Ако чуете думи толкова честни, че ви причиняват болка, спомнете си че истината в тези думи е относителна, преходна и изменчива.

На никога не е по силите да остане там, където той иска.

Не можеш да убиеш човек, който е толкова безумен, че се осмелява да казва истината.

По силата на някои анатомически особености човешкото обоняние е способно да пази спомените по-добре, отколкото другите сетивни органи.

Първата стъпка в развитието на вкуса е да се научиш да се доверяваш на собственото си мнение.

... едно качество на характера съвсем не изключва наличието на всяко друго качество. Те могат да бъдат заедно едни с други, и добрите и ужасните.

Човек може да бъде силен точно толкова, колкото той иска.

Трагедията не е в това, че човек умира, трагедията е в това че човек умира напразно.

Аз знам, от какво се боите. Нито от болката, нито от самотата. Вие не понасяте унижението на собственото достойнство, Ханибал, и вие в този смисъл сте като котка.

Вие не по-лошо от мен знаете, че разговор е винаги "ти на мен, аз на теб".

Всяко място на земята има своето време, когато изглежда неотразимо.

Невниманието и невъзприемчивостта понякога са съзнателно избрани средства да оградиш себе си от болката и честно невярно се разбира като отсъствие на дълбочина и безразличие към всеки и всичко.

Това е най-трудното изпитание - да изпитваш гняв и отчаяние. Не позволявайте на гнева и отчаянието да ви попречат да мислите. Това е същността, от която зависи, можете или не можете да контролирате ситуацията. Да управлявате хора. Глупостта и равнодушието побеждават всички.

Мълчанието също може да таи насмешка.

Животът е твърде хлъзгаво нещо, за да съдиш за него от книгите.

Няма глупави въпроси.

Научи ни на любов, научи ни на равнодушие, научи ни на спокойствие и тишина.

Паметта е това, което замества автентичните картини на живота.

Природата не познава "милосърдие". Какви ще бъдем - милосърдни или жестоки, избират хората благодарение на обособени органи, които се различават от тези на влечугите - същества с малки мозъци.

Страхът обичайно съпътства въображението. То е като заплащане за въображението.

Когато нервите са отишли по дяволите, по-добре е да се стараете да си държите езика зад зъбите.

Велико удоволствие е да държите в ръцете си прекрасни неща, било и не за дълго.

Военните престъпления не свършват с войната.

Нашето съзнание си спомня само това, което може да си позволи да си спомни и то с такава бързина, с която може да си го позволи.

И тифът и лебедите са от един Творец.

Белезите са напомняне, че миналото е истинско.

Благодарността, уви е преходно чувство.

Нашите желания и мечти никога не започват с нещо абстрактно и въображаемо. Страстта е най-конкретният човешки грях - ние винаги започваме да желаем нещо, което виждаме всеки ден.

Речта рядко служи като показател за това как човек умее да излага своите мисли на лист.

Нашата свобода струва повече от живота на чудовището. Нашето щастие е по-ценно от страданията му, разсъждаваше той със студения егоизъм на обречения.

Простото любопитство кара змията да погледне в птичето гнездо, а на вас ви е известно, как свършва това.

От срутването на надеждата в устата остава същият вкус като от противно лекарство.

Самото престъпление е нещо объркващо, но разследването понякога го обърква още повече.

Намирането на решение е сходно с лова - след като сте постигнали резултат, изпитвате жестоко, диво удоволствие.

Нищо не прави човек толкова уязвим, като самотата.

Убийството само по себе си също е илюзия. То не съществува. Нашите понятия за морала са създали убийство, и само за нас тази дума има смисъл.

Светът за мен е по-интересен докато вие сте в него.

При Лектър има уродлив мозък, макар и външно да изглежда напълно нормално.

- Когато човек... когато човек прави нещо необяснимо за повечето хора, го наричат... - Ненормален.

- Вие умеете ли да мечтаете, Уил?

- В какво вярва? - В хаоса. Но в хаоса даже не трябва да вярваш. Той е очевиден.

Вярата в някакъв вид справедливост е само една далечна светлина през нощта, самоизмама.

Колко трудно е да запазиш това, което имаш, а? И за да получите нещо не е лесно, но да го съхраниш е още по-трудно! Колко нестабилен е нашият свят!

Страстта е най-обикновеният човешки грях.

Не трябва да се стараеш да бъдеш много мъдър, особено когато променяш темата на разговора.

Гневът и злобата често се проявява като страст.

Висшите ценности продължават да живеят въпреки индивидуалната смърт.

Глупостта и равнодушието са най-силни от всичко.

Той тъпо гледаше на изток - не защото чакаше изгрева, а просто прозореца гледаше на тази страна.

Умът разваля живота.

Той е враждебен към хората, хората са враждебни към него. Омагьосан кръг.

Полицейската статистика може да промени вашето отношение към кухнята.

Някои хора за да направят впечатление, трябва да демонстрират своя гняв...

Вършете работа си спокойно, но не забравяйте и за минута, кой е пред вас.

Трябва да сме готови. Трябва да мислим само за това как да сме готови.

Това беше специална усмивка: предполагаше се, че ще подчертае значението на казаното.

Неприятно е да осъзнаваш, че някой недоброжелател те разбира много добре.

Има такива дни, когато се събуждаш напълно различен човек.

Всички ние понякога трябва да погледнем встрани и да се преструваме, че нищо не се случва.

Как вие проповядвате себе си, осъзнавайки, че понятието за чест е не повече от суета на суетите?

Външният вид е преди всичко случайност, доктор Лектър.

Почти всеки ъгъл на Земята в някакво определено време на деня, под определена гледна точка виждаш най-добре всичко. Ако вие живеете на едно място, то знаете това време и с нетърпение го очаквате.

Миналото го последва като тежко котва при бурно време.

Ти обичаш своята работа, но тя вече не те обича...

Трудно е да лежиш неподвижно и да се опитваш да заспиш, когато си обзет от тягостни мисли!

Отчаянието настъпи от всички страни подобно на чума.

Собствената психика за него му представляваше нещо гротескно, но полезно, както, например, кресло направено от рога на елен.

Струваше му се, че дори въздухът в спалнята е наситен с викове на хора, които се задавят с кръв.

Движението на стрелците го насърчаваше, показвайки, че всичко на света е преходно и болката му ще премине.

Впечатлението беше такова, че вътре в тези фирмени знаци съвсем нямаше човек.

Знаеш ли, че котките преди смъртта напускат дома си, за разлика от кучетата.



XX век | XXI век | САЩ | писатели | сценаристи |
САЩ писатели | САЩ сценаристи | САЩ XX век | САЩ XXI век | писатели XX век | писатели XXI век | сценаристи XX век | сценаристи XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе