Начало » Мисли » Тома Аквински
Тома Аквински
Свети Тома Аквински (лат. Thomas Aquinas, на италиански: Tomasso di Aquino) (1225-1274)
италиански богослов и философ
Във всяка душа живее стремеж към щастие и смисъл.
Има разумно същество, разчитащо целите на всеки, какво става в природата, и то се нарича Бог.
Знанието е толкова ценно нещо, че не е срамно да го добиеш от всеки източник.
Всеки сам е творец на своят живот и неговата смърт ще му се отплати, каквото той е заслужил чрез своите действия.
Кой може да се счита за умен? Този, който се стреми само към достижими цели.
Не можеш да желаеш това, което до сега не е било познато.
Често се разкайвам за това, което съм говорил, но рядко съм съжалявал за това, че съм мълчал.
Има истина и в такива неща, в които няма благо, например в математиката.
Съществуването е това, което превръща всички неща в реалност.
Ако разпоредбите на вярата се оспорват, то не защото истините са съмнителни, а защото умът е слаб.
Слабостта на нашият ум идва от това, че той черпи някои от своите познания от сънища.
Знанието е форма на душата, а здравето на тялото.
Равенството се измерва с величие.
Актът на справедливост се състои в изпълнение на това което е длъжно. Но Бог не е длъжен на никого. Следователно, справедливостта не принадлежи на Бог.
Най-високото съвършенство на мислещото създание е да разбере какво е началото на неговото същество, защото нещата са съвършени, тъй като достигат началото си.
Разнообразието на значенията не води непременно до двусмисленост или друг вид умножение на значения от този вид; защото това семантично разнообразие не се основава на факта, че една дума означава няколко неща, а на факта, че нещата, отбелязани с думи, са признаци на други неща.
Докато предметите на други науки могат да бъдат обозначени само с думи, особеността на тази наука е, че нейните обекти са обозначени както с думи, така и със самите знаци.
Истината, покрита с риторични фигури, също е полезна за упражняване на разумни умове и е защитена от подигравки на нечестивите.
Истината е частното благо на знаещият ум.
Умът превъзхожда чувствата заради разнообразието от възможни обекти, за чувството, че се занимава с конкретни обекти, а умът с универсални.
Ние познаваме душата и знаем с помощта на знанието, но знанието с помощта на знанието е по-първично от познанието на душата, защото можем да познаваме душата само дотолкова, доколкото тя има знания.
Заради съвършенството на вселената е необходимо да съществуват интелигентни същества.
Злото трябва да бъде познато чрез естеството на доброто.
Силата на създателя се оценява с гледната точка на създаденото.
Не трябва да се опитваме да даваме други доказателства в полза на вярата, с изключение на препратки към авторитетите и само за тези, които са готови да приемат авторитетна дума. Колкото до останалите, достатъчно е да ги убедим, че вярата не учи невъзможното.
Всичко е истински истинно благодарение на истината.
Можем да дадем име на всичко, доколкото го разбираме.
Да се каже, че Бог се вижда чрез някакво подобие, е същото като да се каже: Божествената същност изобщо не се вижда.
Няма нищо, което би било желано, докато остане неизвестно.
Бог прави само това, което е правилно да прави. Но Бог не трябва да прави това, което Той не прави, което не е правилно Той да прави това, което Той не прави. Следователно Той не може да направи нищо, освен това, което прави.
Много по-добре е да имаме много светове, отколкото само един, защото колкото повече добри неща, толкова по-добре.
Изобщо не необходимо на Бог да желае да познае нещо друго освен Себе си.
Любещият се поставя извън себе си и се насърчава да принадлежи към предмета на своята любов, доколкото той желае доброто на възлюбения и мисли за това добро като негово.
Не истината на нещо, а нейното битие обуславя истината в ума.
Всеки ум трябва да разбере това, което е, в противен случай ще попадне в заблуждение.
Тиранията е по-пагубна отколкото олигархията, а олигархията от демокрацията.
Нека мислите в книгите са вашият основен капитал, а мислите, които имате сами вие са процент от тях.
Владетелите се нуждаят от мъдреци значително повече, отколкото мъдреците от владетели.
Ако вие отдадете своето сърце на дявало, вече никой не може да ви помогне.
Абсолютното зло е невъзможно, понеже то непременно ще унищожи само себе си.
Ако правилото не е насочено към общото благо на мнозина, а към личното благо на владетеля, правилото ще бъде несправедливо и извратено.
Свободата на волята е дарена на човек, за да може той сам да направи своят избор между добрите постъпки, които го приближават към бога, и злите, които го отдалечават от Бога.
За да могат светците по-пълно да се насладят на собственото си блаженство и на Божията благодат, им е позволено да наблюдават мъченията на грешниците в подземния свят.
Любовта е там, където знанието свършва.
Няма нищо по-ценно на тази земя, отколкото истинското приятелство.
Любовта следва знанието.
Нещата, които обичаме, ни говорят какви сме.
Щастливият човек се нуждае от приятели, не да се възползва от тях, защото сам успява, не да им се възхищава, защото притежава съвършени изкушения на добродетелния живот, а за да върши добри дела за тези приятели.
XIII век | Италия | философи | богослови |
Италия философи | Италия богослови | Италия XIII век | философи XIII век | богослови XIII век