Начало » Мисли » Том Стопард

Том Стопард

Сър Том Стопард (Sir Tom Stoppard) (1937)
английски драматург, режисьор, киносценарист и критик

Демокрацията не е гласуване, а преброяване на гласове.

Умният човек е много лесно да се убеди в почти всичко, докато за бавно развиващият се е далеч по-трудно.

По-добре да бъдем цитирани, отколкото честни.

Смъртта, разбира се, е голямо нещастие, но все пак не най-голямото, ако избирате между нея и безсмъртието.

Много отиват на война, защото не искат да бъдат герои.

Коментарите са евтини, но фактите струват скъпо.

Човек, разговарящ сам със себе си, но със смисъл, не е по-безумен, от колкото човек, разговарящ с другите, но говорещ глупости.

Не аплодирайте твърде силно - този свят е твърде стар.

Най-общо казано, всичко може да се счита за приключено, само когато нещата са толкова лоши, че просто не могат да бъдат по-лоши.

Бъдете доволни - заслужава ли си да оцелеете, ако не можете просто да сте доволни?

Ако все още имам право на лично мнение, седнете и млъкнете.

Научният подход е форма на защита от чистото чувство на страх.

Обърнете внимание на главната особеност на Швейцария: тук няма войни. Даже когато войната е навсякъде, в Швейцария няма.

А главното е да не бъркате прогресът със съвършенството.

Не жонглирай с парадоксите, Едуард, за да не станеш жертва на собственото си остроумие.

Хитрата реч спи в глупаво ухо.

... трябва да е имало момент, тогава, в самото начало, когато можехме да кажем не. Но някак си го пропуснахме.

Предателството не е грях, ако го правите на шега.

Без възможността да пишеш стихове на латински и гръцки, как може да се надяваш да донесеш поне малко полза на света!

Когато забраняват да се мисли всяка идея става революционна.

Оказва се, че всички ние живеем в златния век на някого.

Всички портрети трябва да бъдат незавършени. Иначе гледаш на тях като на спрели часовници.

Няма нищо по-неубедително, отколкото неубедителната смърт...

Политическите теории често са, ако не винаги, само функция на темперамента.

Половината от казаното означаваше нещо друго, а другата половина не означаваше съвсем нищо.

Целта, по същество, е нищо. И не целта ни издига, а самата жажда за знания. В противен случай ще напуснем този свят толкова тихо, колкото сме дошли.

Господи, какво доживяхме - не можеш спокойно да обикаляш Европа!

Лично аз съм изцяло за образованието, но той няма място в университета. Университетът съществува, за да се търси смисъла на живота чрез научни изследвания.

Изповедта не е нещо различно от насилие над невинните.

Истинската любов към ученето е една от двете грехове, които причиняват слепота и водят младите до катастрофа.

Нищо, скоро всички ще бъдем у дома - ще бъдем вкъщи в очакване на погрома.

Трябва да умрем навреме.

В живота си имаше само двама приятели и като убиеш един от тях, не можеш да си позволиш лукса да разклаща нервите на другият.

Пресичаме мостовете си и ги изгаряме зад нас. По пътя ни напред остава само споменът за миризмата на дим и фактът, че някога очите ни бяха пълни със сълзи.

В крайна сметна ние имаме варианти. ... Макар да нямаме избор

Идеализмът е тънка линия на лудостта ... скъпо момче, успокой се с мисълта, че ако животът е стремеж към съвършенство, то несъвършенството е в основата на живота.

Вие гласувате за странни богове: марксизмът, фашизмът, анархизмът са оставени на ръба на чинията като сол, за да се подчертае вкуса на английската умереност.

Изкуството се занимава с изключенията, а не с типовете. Типовете са материал за фактите.

Има нещо дълбоко човешко, което се стреми да управлява собствения ни живот, дори и за да го съсипе.

Тъй като децата растат, мислим, че тяхната цел е да пораснат. Но целта на детето е да бъде дете.

О, Господи какво безмозъчно поколение! Цялата ваша философия е отпечатана на тениските ви.

Реформите не могат да идват отгоре или отдолу, а само отвътре. Това, което ти смяташ за реалност е само сянка на стената на пещера.

Ако отговорът е в края на книгите, аз ще чакам.

Единственият вход е раждането, а единственият изход е смърта. От какви други ориентири още се нуждаете?

Ние актьорите сме нещо обратно на хората!

Животът не е ескалатор в метрото, който ви дърпа някъде, а вие само стоите и гледате на другите като на манекени.

Изобретението е още по-добро, ако е ново.

Вие наричате това край? Когато още няма трупове?

Бъдещето е безпорядък. Хаос.

Вестниците са човешката природа, преминала през печатарската преса. А човешката природа сега е такава - непрекъсната жестокост и суеверие.

Даже комунистическото правителство жадува популярност.

Не разбираш това унижение - да бъдеш лишен от единственото нещо, което прави този живот поносим - съзнанието, че някой наблюдава.

Истинно е само това, което се приема за истинно. Такава е цената за съществуването.

Беше време, когато не възникваха въпроси.

- Не умираш ли? - Вероятно умирам. Но разчитам да умирам още години и години.

Героичните постъпки не се раждат от твоите убеждения.

Изкуството не е способно да промени обществото, а обществото променя изкуството.

Езикът на пиесите е толкова лош, което компенсира недостатъците на стила, с изключение на неговата неяснота.

...в любовта има различни лица...

Да обичаш човек означава да го обичаш и в най-лошите моменти.

Всеки век мисли, че е съвременен, но всъщност е само наш.

Надявам се да ви видим до следващото погребение. Особено ако това погребение ще бъде вашето.

Шпионите умират бавно, но убедително.

Приятелю, тайната на живота е да продължиш, сякаш нищо не се е случило.

Цяла нощ спят, цял ден нищо не виждат... Спокоен е живота при тези ескимоси.

След като няма надежда за ред, елегантно се отдалечава от хаоса.

Предпочитам изкуството като огледало на живота.

Произведение на изкуството винаги има дизайн, знаеш. Събитията се развиват сами по себе си, докато стигнат естетическия, морален и логически край.

Светлината свети докато има живот; но когато дойде зимата на твоите дни, по-рано става тъмно.

За по-малко опитен човек това може да доведе до преразглеждане на цялата му вяра.

Интелектът при мъжете не се среща толкова често, че небрежно да го пренебрегваме.

Ах, тези минали години! Нищо, освен възрастта, не може да ни накара да забравим за тях.

Смъртта е последното отрицание.

За алтернативна култура успехът е провал.

Животът в кутия е по-добър от никакъв живот.

Лошият край е прискърбен, добрият е безрадостен. В това е смисъла на трагедията.

Сега Историята е главното действащо лице и едновременно с това е автор на пиесата. Всички ние сме участници в драма, която се развива на зигзаг.

Тези "нови хора" са сифилисът на нашата революционна похот.

Думи, думи. Това е всичко на което ние можем да разчитаме.

Ние изучаваме античните автори, за да извлечем от тях уроци за настоящето.

Вестниците са част от системата и истината се определя от това просто обстоятелство.

Героизмът не е праведна работа, върху която стои светът. Героизмът обижда и плаши обикновените хора.

Думите означават това, което винаги са означавали. И думите ни променят смисъла си, така че теорията не противоречи на практиката.

Да действате сами означава да действате против всички.

Войната е капитализъм без маски.

Петдесетте години са последната епоха, когато свободата започва там, където младостта свършва.

Даже е трудно да се каже, кой кого е породил: народните маси таблоидната преса или таблоидната преса - народните маси.

Изглежда, жълтата преса се движи изключително от черна завист.

Каква е литературата и какъв е животът е един и същи въпрос.

Единственото истинско постижение на изкуството е широко разпространеното разпространение на идеята, че художниците са хора от особена порода.

- Каква нелепост! Аз не искам да умирам от нелепа смърт! - Друга смърт на война няма.

Талантът се нарича съчетаване на творчески способности и творческо въображение.

Бъди внимателен и следвай инструкциите и всичко ще бъде наред.

Дружелюбието е способността да търпиш глупаците с радост.

Софистичните грозни старци винаги осъждат младите и красивите.

Работата на един учен е да умножи познатото.

Вкусът още не е знание.

Странна материя са младите хора.

Трудът е в основата на добродетелта.

Любовта е нелитературна.

Ако ние не знаем нищо за смърта е нелогично да се страхуваме от нея.

Смъртта е отсъствие на присъствие, врата в пустотата.

Истината никога не достигне, защото винаги има нещо друго, което да се каже.

Единственото значение на религията е убежище и то е истинско само когато се стреми към изкуство; впрочем това е вярно и за всичко останало.

Целувката не прилича нито на науката, нито на изкуството. Тя не може да се сравни нито с едното, нито с другото; тя е нещо трето.

Монополът е добър в колониалната политика, а не в любовта...

Без вяра в нещо по-висше човек не се различава с нищо от животното.

Ние всички се опитваме да подчертаем нашето присъствие, но истинският поет е неуловим.

Съвършеното бъдеще винаги ми се е струвало като оксиморон.

Живеем в средата на абсурда, толкова близо до него, че не го забелязваме сами. Но ако небето се превърна в огромно огледало и случайно се видехме в него, нямаше да можем да се погледнем в лицето.

Когато сражението се превърне във фарс, единственият начин да запазиш величие е да да бъдеш над него.

По мое мнение бележките под линия нанасят повече вреди, отколкото ползи. Някой постоянно ви прекъсва, за да ви каже нещо което вече знаете или нещо което сега не ти е нужно да знаеш.



XX век | XXI век | Англия | драматурзи | сценаристи | режисьори | критици |
Англия драматурзи | Англия сценаристи | Англия режисьори | Англия критици | Англия XX век | Англия XXI век | драматурзи XX век | драматурзи XXI век | сценаристи XX век | сценаристи XXI век | режисьори XX век | режисьори XXI век | критици XX век | критици XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе