Вие сте в сайта за мисли, афоризми, латински сентенции, тестове, хумор, биографии и други интересни неща

Добре ,не се вълнувам особенно

Животa е хубaв ОБИЧAМ ГО

Животът е прекрасен!!!

Аз съм го решавала и преди. Много е точен и обективен

"Човешкия мозък е като чадър:
работи най-добре, когато се отваря."

Това наистина е една оригинална идея. Пишещият тези редове, обаче, е готов да допълни тази представа с още нещо: чадърът-мозък се разтваря с вдлъбната си страна нагоре - точно обратното на това, което се прави с обикновените чадъри, които се отварят тъй, че изпъкналата страна да е отгоре и да позволява дъждовните капки да се оттичат встрани. Следователно, чадърът-мозък е предназначен да улавя и събира, а не "да оттича".

Мозъкът по-скоро трябва да се оприличи с параболична антена, насочена към Космоса. Разбира се, тази параболична антена е оформена по съвсем различен начин: нагъната и смачкана, доведена до възможните минимални размери и навряна на най-тясното място, което можем да си представим - черепната кутия. И все пак, тя върши безупречно работата си (ако всичко останало е наред!).

Ние, човеците, сме биороботи. По-точно, нашите тела са продукция на технологични проекти за създаване на "биороботичен фундамент", чрез който да може да се прониква в инак невъзможните да пребиваване условия на планетата, върху чиято повърхност се намираме. Биороботите са снабдени с комуникационни системи, които ги свързват с Информационните центрове на Супер-цивилизования Космос, обозначаван през неотдавнашните ирационални епохи като "Господ-Бог (заобиколен с рояк от крилати ангели)", или пък като множеството от обременени с всички човешки пороци и пристрастия Олимпийски богове на древногръцкия Пантеон. (Една семейна свада между капризната Хера и безхаберния Зевс е била в състояние да провокира опустошителни войни през античните епохи!)

Съществен елемент на автономната комуникационна система у всеки човеко-робот е мозъкът, оформен като смачкан чадър, или като нагънато фолио на параболична антена.

Ние получаваме сигнали от Информационните центрове на Супер-цивилизования Космос и действуваме съобразно директивите, които се оказват "червените нишки" на нашата земна мисия. На всеки от нас нещо му се нашепва: на едни се нашепват разни всекидневни неща (например, коя клика да изберем на следващите избори), а на други се внушават по-мащабни идеи (какво да сторим за оцеляването или пък за НЕоцеляването на човечеството). Всеки от нас постъпва така, както му се спускат заповедите, или пък - според по-овехтялите представи - "както е Писано!".

Но така ще излезе, че светът е населен с еднакви идиоти, чието поведение е всъщност поведение на зомби. Животът доказва, обаче, че това не е точно така - все пак индивидите са различни: и по заложби, и по морално волеви качеста, и по специфика на вземаните от тях решения.

Коя е причината за това?

Причината е, че в битийното пространство, заемано от всеки човеко-робот е пуснат "наемател" - персонална същност, която през неотдавнашните ирационални епохи носеше названието "душа" - пратена на нашата планета "да лекува вироглавството си".

И трябва да отбележим, че именно "вироглавството", за което иде реч, прави живота на тази планета по-интересен, макар и още по-непоносим...