Начало » Мисли » Светислав Басара

Светислав Басара

(сръб. Светислав Басара) (1953)
сръбски писател романист, есеист и дипломат

И тогава нещата най-накрая започнаха да поемат естествения си ход: с главата надолу.

Създадох времето, някога, не за да минават нещата в него само за да минават, а за да се забележи тази преходност и хората да се обърнат към непреходното.

Нуждата от движение е подобна на пристрастяването към хероин. Пространството не ви оставя на мира. Никога няма да каже: ами тоя падна, стига ме тъпчат, остави го, нека си почине. Не! Вместо да стане нищожно за инвалида, пространството непрекъснато му се натрапва, показва привидната си широчина и въпреки това, парадоксално, започва да стяга обръча около теб. След време поне ще разбереш какво си намислил. Същото важи и за олимпийския победител в спринта на 100 метра, и за човека в инвалидната количка, и за морската краставица.

Лудостта не съществува. Всеки, който се смята за луд, трябва да е видял нещо ужасно поне веднъж в живота си. Нещо, от което не може да се отърси. Това, за което той трябва да говори, независимо от цената, която ще плати.

Разликата между неврологията и невропсихиатрията все още не е пуснала корени в нашата нация - нация, която поради глупост не може да направи разлика между много по-важни неща - затова пациентите с неврологични диагнози се възприемат като психопати. Често с право.

Върху олтара на жестокия идол на по-добрия живот всеки ден се жертват животите на стотици момичета и младежи. И – което е по-лошо – стремежът към по-добър живот постоянно понижава и без това ниските духовни стандарти. По-добрият живот обезцени абсолютно страданието и смъртта. Той ги изтласка до крайна социална маргиналност. На смъртта се гледа с пренебрежение, никой не иска да страда, никой не мисли за смъртта, никой не я разглежда, дори като възможност, и накрая стигаме до точката, в която никой вече не знае как да умре.

Той никога не забравяше нищо и затова дори не си спомняше нищо.

Той лежеше там, защото нямаше място в онкологията. В неврологията винаги има място. Неврологичните пациенти умират бързо и отстъпват жизнено пространство на следващата група страдащи, чийто ред е да умрат.

Това, което се случи преди три дни, е също толкова необратимо, колкото това, което се случи преди три хилядолетия, по същия начин, по който на твърдия диск файл от преди пет години и файл от днес са едно и също нещо: те почиват един до друг. Един до друг. Но ние, колкото и да сме глупави, ни трябват години, за да се дистанцираме от вчерашните глупости.

Как толкова често си спомням такова маловажно събитие, с толкова много спомени, докато целите години от живота ми са покрити с пълна забрава. Но ние сме склонни да гледаме на нещата през лещи, чийто диоптър увеличава многократно това, на което придаваме значение, докато това, което е наистина важно, почти винаги остава незабелязано.

Писането не е "творение", творението е Божия привилегия, писането е усърдната работа по тълкуване на мястото си в световно-историческия хаос и изчистване на собствения вътрешен хаос.

Книгите имат свой живот и своя смърт. А онези, чиито автори не са вярвали в смъртта, имат и задгробен живот. Други пък, чиито писатели са вярвали в прераждането, биват написани отново. Невъзможно е да се отдели съдбата на книгата от съдбата на нейния автор, а във всичко това се наместват и съдбите на читателите. Другояче казано, не читателят е този, който търси книгата, а той е търсеният, а има и произведения, които се крият по забутани места чак докато не се озоват в ръцете на онзи, за когото са предназначени.

Общо казано, около времето е изплетена мрежа от големи мистификации. Преди всичко мистификацията за мнимата обективност на времето. Пълни глупости. Времето е напълно субективен въпрос, но не всеки човек е субект и това е проблемът. Часовниците може би са точни, но времето не е, времето е въпрос на личност или дори на афинитет.

Обзалагам се, че той е най-мъртвият в това пълно гробище; той винаги е обичал да води пътя...

По-добре пестете силите си за карането, защото мускулите ви не въртят педалите, а духът ви. И би било по-добре да виждате нещата така: не вие се движите, а пътят и Земята се въртят, а вие стоите на място и пазите равновесие.

Но никога не съм посвещавал реплика на никого. По чисто практически причини. Ако се бях съгласил да възхвалявам приятелите си, моите произведения щяха да бъдат банално преброяване на населението, нещо като московски и петербургски телефонен указател преди появата на телефона.

Дори философът-атеист Ницше се движи в определен период от живота си, като прави четири стъпки напред и три стъпки назад; след това отново четири крачки напред и три назад, за да неутрализира неестествената скорост на централноевропейското време, която донесе мисловния му процес до най-високите му висини. С това обаче той навлече върху себе си омраза и проклятие.

Бердеаев е прав, когато заявява... че руснаците са готови да приемат най-ужасните идеи, за да растат.



XX век | XXI век | Сърбия | дипломати | есеисти | романисти | писатели |
Сърбия дипломати | Сърбия есеисти | Сърбия романисти | Сърбия писатели | Сърбия XX век | Сърбия XXI век | дипломати XX век | дипломати XXI век | есеисти XX век | есеисти XXI век | романисти XX век | романисти XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе