Начало » Мисли » Стивън Спилбърг

Стивън Спилбърг

(Steven Spielberg) (1946)
американски режисьор, сценарист, продуцент

Ти имаш много години пред себе си да създадеш мечтите, за които ние дори не можем да си представим да мечтаем. Ти вече си направил повече за колективното подсъзнание на тази планета, отколкото някога ще знаеш.

Когато пораснах, все още исках да съм режисьор.

Всъщност, не съм особено заинтересуван в правенето на пари.

Исках да направя още един филм, който може да ни разсмее и разплаче и да ни накара да чувстваме добро към света. Исках да направя нещо друго, което може да ни накара да се усмихнем. Това е време, когато всички ние имаме нужда да се усмихваме повече и Холивудските филми трябва да правят това за хората в трудни времена.

Никога не съм се чувствал комфортно със себе си, защото никога не съм бил част от мнозинството. Винаги съм се усещал като непохватен и срамежлив.

Повечето от филмите, които съм направил, вероятно биха били също толкова добри и преди 50 години и това е, защото притежавам доста старомодни ценности.

Всяка година, всеки от нас е един различен човек. Не смятам, че ние сме същият човек през целия си живот.

Всеки път, когато отида да гледам филм - това е магия - без значение за какво се разказва в него.

Не мисля, че някой филм, книга или произведение на изкуството биха разрешили патоса в Близкия Изток днес. Но определено си заслужава опита.

Обичам миризмата на филм. Просто ми харесва да знам, че там някъде в камерата се върти такъв.

Предпочитам да режисирам отколкото да продуцирам. Всеки ден. И то два пъти в Неделя.

Хората са забравили как да разказват истории. Обикновено те вече нямат среда или край. Вече типичното за тях е да имат начало, което никога не спира да започва.

Съществува тънка линия между цензурата, добрият вкус и моралната отговорност.



XX век | XXI век | САЩ | сценаристи | режисьори | продуценти |
САЩ сценаристи | САЩ режисьори | САЩ продуценти | САЩ XX век | САЩ XXI век | сценаристи XX век | сценаристи XXI век | режисьори XX век | режисьори XXI век | продуценти XX век | продуценти XXI век

Кин-Войло
„Супата“ — след „десерта“.
Коментар #1 от: 18-12-2020, 10:33:13
«Хората са забравили как да разказват истории. Обикновено историите им нямат среда или край. Типичното за тях е, че имат само начало, което никога не спира да започва.»

Това е така, защото средата (повествованието) на всяка история е често мъчителна, а краят на една хубава история е най-естествено да е тъжен. А хората повече от всякога се нуждаят от оптимизъм. Оптимистично обаче е винаги само началото. И те се вкопчват в историите, в които има само многообещаващо начало.

В детствто си, когато четях някоя книга със сърцераздирателен край, аз постъпвах така: след като стигна до последната страница, която ме е накарала да бъда разтърсен и зашеметен, аз се връщах веднага и прочитах отново началнте няколко страници — хапвах пак от супата, „за да ми се оправи вкуса в устата“ след десерта.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе