Начало » Мисли » Стивън Чбоски
Стивън Чбоски
(Stephen Chbosky) (1970)
американски режисьор, писател и сценарист
Ние приемаме тази любов която ни изглежда че заслужаваме.
И в този момент, кълна се, че бяхме безкрайни.
Всичко се променя. И приятелите си отиват. И животът не спира за никого.
Вицове, разбираеми само за нас, престанаха да бъдат само шеги. Те станаха истории.
Очарователно е, когато всички се преструват, че се обичат, когато всъщност дори не показват съчувствие.
Не обичам дълго да обяснявам очевидни неща - това ме раздразнява и нарушава хода на мисълта.
Мисля, че идеята е, че всеки човек трябва да живее сам за себе си и едва след това да избира, трябва ли да разделяш живота си с другите.
На всекиго е нужна майка. И майката знае това. И това й дава чувство за цел.
Ние можем да направим много. Ние можем да се опитаме да станем щастливи.
Сега това е моята любима книга. Истината е, че всеки път мисля така, докато не прочета следващата.
Понякога е много по-просто да не знаеш за нещо.
Опитайте се да бъдете филтър, а не гъба.
Тогава защо въобще са нужни всички тези думи, които никой не може да употреби, без да чувства дискомфорт?
Странно е да мислиш за своят учител като за човек.
Понякога четейки книга аз мисля, че съм човек от книгата.
Приятно е, когато имаш нещо, което можеш да очакваш с нетърпение.
И също така искам да реша дали има наистина щастливи хора. Искам да повярвам, че има. Наистина искам.
Не във всяка история е нужно да търсиш трагедия, даже и ако тя е там, то това не е оправдание за твоите постъпки.
Факт е, че някои момичета вярват, че реално могат да променят момчетата. И, това което е забавно, че ако това наистина се получи, те биха им доскучали.
Странно е да описваш четенето на книги като невероятен опит, но аз усещах именно това.
Да четеш е много лесно, а да прочетеш правилно е много трудно.
Но дори и да нямаме възможност да изберем откъде да започнем пътуването си, можем да изберем къде да го завършим.
Срещите с чуждите родители обикновено са неловки.
Понякога гледам родителите ми и си задавам въпроса, какво ги е направило такива, каквито са сега.
Има правила, които е нужно да се следват, не за защото искате, а просто защото е нужно.
Даже четенето не помага. Не знам. А аз мисля много. Даже твърде много. Особено днес вечерта.
Тя каза, че мрази всичко, което обичат родителите й с изключение на коняка.
Бил ми каза, че аз трябва да продължа да пиша, понеже аз пиша така, както общувам в живота.
Мисля, че всеки човек е особен по свой начин.
Не можете да мислите, че животът на всички наоколо е по-важен от собствения ви и да го приемате като любов.
И ние просто бяхме заедно. И това ни беше достатъчно.
Нормално е да чувстваш и да бъдеш себе си.
XX век | XXI век | САЩ | писатели | сценаристи | режисьори |
САЩ писатели | САЩ сценаристи | САЩ режисьори | САЩ XX век | САЩ XXI век | писатели XX век | писатели XXI век | сценаристи XX век | сценаристи XXI век | режисьори XX век | режисьори XXI век