Начало » Мисли » Стенли Кюниц
Стенли Кюниц
(Stanley Kunitz) (1905-2006)
американски поет, критик, редактор и преводач
Вселената е непрекъсната мрежа. Докоснете я в коя да е точка и цялата мрежа потреперва.
Едвам дочаквам утре, това означава нов живот за мен всеки ден.
Завършете с изображение и не обяснявайте.
Поетът трябва да поддържа пустинята си жива в себе си. За да останеш поет след четиридесет, е необходимо осъзнаване на най-тъмната ти Африка, онази част от теб, която никога няма да бъде укротена.
Искам да пиша стихове, които са естествени, светещи, дълбоки, щадящи. Мечтая за изкуство, толкова прозрачно, че да можете да гледате и да видите света.
В костите ми има граматика!
Това, което яде сърцето, е предимно сърцето.
Стихотворението в главата винаги е перфектно. Съпротивлението започва, когато се опитате да го конвертирате в език. Езикът сам по себе си е вид съпротива срещу чистия поток на себе си.
Стоя на страшния праг и виждам края и началото в обятията на другите.
Трябва да се научим как да живеем с нашите слабости. Най-добрите хора, които познавам, са неадекватни и безсрамни.
Поемата има тайни, за които поетът не знае нищо.
Стихотворението идва под формата на благословия, подобно на възторг, разбиващ ума.
Ловко отвориха мозъка на дете и то беше пълно с летящи мечти.
Първата задача на поета е да създаде човека, който ще пише стиховете.
Всички сме изгонени от Градината, но най-много страдат в изгнание тези, на които все още е позволено да мечтаят за съвършенство.
Харесва ми край, който е едновременно врата и прозорец.
Несъзнаваното създава, егото редактира.
Мила, спомняш ли си мъжа, за когото се омъжи? Докосни ме, напомнете ми кой съм.
Поезията е език, изненадан от промяната в смисъл.
Какво кара двигателя да работи? Желание, желание, желание.
Върховният морал на изкуството е да издържи.
Поезията е враг на поемата.
Ухото пише моите стихове, а не умът.
Днес поезията е по-лесна за писане, но по-трудна за запомняне.
Старите митове, старите богове, старите герои никога не са умирали. Те спят само в дъното на ума ни и чакат нашето обаждане. Имаме нужда от тях. Те представляват мъдростта на нашата раса.
Един стар поет никога не трябва да бъде хващан с неговата техника на показ.
Трябва да внимавате да не лишите поемата от нейния див произход.
XX век | XXI век | САЩ | поети | редактори | критици | преводачи | носители на Пулицър |
САЩ поети | САЩ редактори | САЩ критици | САЩ преводачи | САЩ XX век | САЩ XXI век | поети XX век | поети XXI век | редактори XX век | редактори XXI век | критици XX век | критици XXI век | преводачи XX век | преводачи XXI век