Начало » Мисли » Стефан Цвайг

Стефан Цвайг

(нем. Stefan Zweig) (1881-1942)
австрийски писател

Няма по-безнадеждно занятие от рисуването на пустотата, няма нищо по-трудно от живописът на еднообразие.

Да бъдеш велик - означава да дадеш направление.

Съмнението е най-злият враг на човешкото знание.

Когато между кучето и котката възниква приятелство, то е нищо по-различно от съюз срещу готвача.

Няма по-страшна вражда от тази, която възниква, когато сходно се бори със сходно, подбудено от еднакви стремления и еднаква сила.

Състаряването означава да се избавиш от страха пред миналото.

Книгата е алфата и омегата на всяко знание, началото на началото на всяка наука.

Великото отчаяние винаги поражда велика сила.

Да бъдеш герой – означава да се сражаваш и против всесилната съдба.

Съдбата е най-гениалния поет.

Страстта е способна на много. Тя може да подбуди човек към небивала свръхчовешка енергия. Тя може със своето неотслабващо действие да извади даже и от най-уравновесените души титаническа сила.

Всички могъщите сили, разрушаващи градове и унищожаващи народи, остават безпомощни против един човек, ако в него има достатъчно воля и душевно безстрашие, за да остане свободен, защото те, които са си въобразили, че са победители над милиони, не могат да подчинят в един единствен - свободната съвест.

Защо да мисля за тези, които не мислят за мен?

Това е била волята на съдбата, която винаги е права, и даже ако ни казва, че постъпва несправедлива. Там, където заповядва тази висша воля, ние трябва да се подчиним.

Няма нищо по-ужасно, от самотата сред хората.

Политиката и разума рядко следват един път: може би, именно тези пропуснати възможност и определят драматическото развитие на историята.

Щастието носи приятели, а нещастието ги проверява.

В политиката, както и в живота, половинчатите мерки и влияние причиняват повече вреда, отколкото енергичните и решителни действия.

Живота нищо не дава безплатни, и всичко, което поднася съдбата, е с тайно определена своя цена.

Историческото действие бива завършено не тогава, когато е извършено, а след като то е станало достояние на потомците.

Всяка сянка, в крайна сметка, също е дете на светлината, и само този, който е познал светлото и тъмното, войната и мира, подема и падението, само той действително е живял.

Когато човек е загубил всичко, той се бори за последното с настървение.

За силата на страстта винаги съдят по извършените от нейно име безразсъдства

Веднъж направена крачка придава сили.

Острото усещане за щастие, както и всяка спиртна напитка, приспиваме разсъдъка, и ние, наслаждавайки се на настоящето, забравяме за миналото.

Лош е този дипломат, който не е способен в трудна минута да излъже без да се изчерви.

Повярвайте, безстрашието винаги побеждава.

Наистина мъдър е само този, който се покорява на съдбата си.

Когато аз започнах да разбирам самият себе си, аз разбрах също много и за другите.

Страхът от очакването на някое събитие понякога е по-непоносимо от самото събитие.

На шахматът, както и в любовта е нужен партньор.

Винаги съм знаел, че съм се родил смъртен.

Сърцето умее да забрави лесно и бързо, ако иска да забрави.

Мъдростта охотно посещава жената, когато от нея бяга красотата.

Можете да избягате от всичко, само не и от самият себе си.

Човек усеща смисъла и целта на собственият живот, само когато съзнава, че е нужен на другите.

Непълният отговор удвоява интереса.

Необходимо е да вложиш твърде много усилия, за да върнеш вярата на човек, който веднъж е измамен.

Когато човек е щастлив, на него му изглежда, че и около него всички са щастливи.

Глупакът по-често, отколкото умният човек се оказва зъл.

Който веднъж е жестоко ранила съдбата, той завинаги остава лесно раним.

Когато човек е млад, на него му изглежда, че болеста и смъртта заплашват всеки, но не и него самият.

Добра е само пълната истина. Полуистината не струва нищо.

Но такъв е законът: нито в щастието, нито в нещастието не се променя съществено характерът на човек.

Докато отлагаме живота за следващия ден, той минава.

В очите на поетите нещастието е истинско благородство.

Трудно е само да започнем.

... в историята моментите на примирението и триумфът на ума са кратки и преходни.

На мен лично ми е много по-приятно да разбирам хората, отколкото да ги съдя.

... всяка болка носи повече познания и истини, отколкото тихите мисли на мъдреците.

Който не се отдаде на науката страстно, в най-добрия случай, става педагог.

Стойността на човешкият живот в протежение на различните времена и ширини е понятие далеч не безусловно; всяка епоха го оценява различно; моралът винаги е относителен.

По-добре смело и независимо да изберем опасният път, отколкото с цената на унижението - безопасният.

Неведението е великото преимущество на детсвото.

С възрастта хората започват да търсят собствената си младост и да намерят глупава радост в малките спомени.

За бедняка гордостта е непозволен разкош.

При всеки живот има грешки, които никога и с нищо не можеш да поправиш.

Младостта винаги е права. Умно постъпва този, който й се покорява.

Който има глава на плещите, той има и щастие.

Случва се, че за ден човек да научи това, което не са го научили за месеци и години.

Само страданието е създало в човек религиозно чувство, мисъл за бога.

Удоволствието от играта се е превърнало в бяс, мания.

Всеки ден науката открива нещо ново, неочаквано, фантастично, това, което още вчера е изглеждало немислимо!

Трябва да бъдеш не просто естествен, а естествен по свой начин.

... отвращението към грехът е най-верният път към познанието на доброто.

На хора, чиито постъпки до такава степен зависят от настроенията, не можеш да възлагаш никаква сериозна отговорност.

Доверието изисква откровеност, пълна откровеност.

Дългото страдание изчерпва не само болният, но и неговите близки; силните преживявания не могат да траят безкрайно.

Във всяка професия най-добрите специалисти винаги са най-добрите търговци.

В медицината ножът на хирурга често се оказва най-хуманното средство.

Удачното съчетание на противоположности е най-благоприятното условие за хармония.

Истината е винаги е горчиво лекарство.

Младежта винаги намира очарование във всично ново и необичайно.

Отхвърлените жени са най-мъдрите.

Силните преживявания не могат да траят безкрайно.

И бездействието е действие.

Човек се разкрива напълно само тогава, когато се чувства непринудено.

В основата на всяко велико търпение лежи само тайна увереност.

Великият пример винаги или развращава или възвишава цяло поколение.

Никога те не са чували такъв плач. И те чувстват смътно: който плаче така, не може да бъде виновен.

Най-тайнственият миг при човека е осъзнаването на личните идеи, а най-тайнствения при човечеството е зараждането на религията.

Духовното трябва да служи на живота, а не живота на духовното.

Не винаги трябва да приемате желаното за действително.

Ограниченият човек, облечен с власт, винаги е непоносим.

Рядко истината е в състояние да се придържа към легендата.

Често властта се страхува от жертвата повече, отколкото жертвата от власта.

Когато физическото усилие води до успех, то винаги поражда чувство на удовлетворение.

... този който мисли самостоятелно, мисли в същото време по-добре и по-плодотворно.

Безстрашен е само този, който не осъзнава опасноста.



XIX век | XX век | Австрия | писатели |
Австрия писатели | Австрия XIX век | Австрия XX век | писатели XIX век | писатели XX век

Vassil
Дано я откриете
Коментар #2 от: 26-07-2017, 08:30:29
Здравейте, Джем
Опитайте и в форумите на Читанка (или други активни форуми за четене на книги). Възможно е там да са ви повече от полза.

Успех!
Джем

Коментар #1 от: 25-07-2017, 20:00:48
Опитвам се да намеря заглавието на една новела или разказ на Цвайг. Там се разказва за един доста възрастен човек, който от сутрин до вечер стои в едно кафене. Той е търговец на стари книги. При него отиват разни хора, които искат да му продават или купуват книги. Единственото занимание, което този човек има е по цял ден да чете. Особеното е, че той е изключително концентриран в тази си дейност. Описват се много епизоди, в които в кафенето се вдига много шум, но него нищо не може да го разсея от четенето. Дори имаше момент в, който в непосредствена близост до него се е правел някакъв ремонт, а той дори не разбрал за ремонта. Действието се развива по време на Първата или Вторат световна война. Цвайг го описва като толкова откъснат от света, че дори не знаел, че има война и не четял вестници. Бил е арестуван, поради някава нерегламентирана кореспонденция, след което е пратен в концентрационен лагер и тан той се променя коренно. Като се връща в града си, той е загубил способността си да чете концентрирано, дори заспивал, докато е чел.

Моля, ако някой разпознава новелата и се сеща за заглавието, да каже.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе