Начало » Древноримски афоризми » Сир - страница 2
Сир - страница 2
Publilius Syrus (Публилий Сир, І в. пр.н.е.)
римски автор на сборник сентенции
Дори и един косъм има сянка (най-малките прегрешения хвърлят сянка върху човека).
Дори заздравелите рани оставят белези.
Уважението расте по-бързо, отколкото започва.
Като отминеш с мълчание лошата постъпка, лъжеш да извършиш най-лошо престъпление.
Много хора се грижат за добра слава, но малко - за съвестта.
Признава престъплението този, който избягва съда.
Щастлив е не този, когото другите смятат за щастлив, а този, който сам се смята за такъв.
Преживей големите трудности, по-леко ще преживееш по-малките.
Който изгуби честността си, не може повече нищо да изгуби.
Честността е като полъх на вятър, никога вече не се връща там, откъдето е излязла.
Щастието е чупливо като стъкло, когато блести, тогава се счупва.
Щастието може да бъде намерено по-бързо, отколкото да бъде запазено.
Да вземаш това, което не можеш да върнеш, е измама.
Били сме троянци, била е Троя и великата слава на троянците (всичко е минало).
Удвоява грешката този, който не се срамува от престъплението.
Въздишката показва скръб, но не освобождава от нея.
Някои лекарства са по-лоши от болестта.
Тежко душевно наказание е разкаянието след постъпката.
Властта на привичките е много тежка.
Угодническата реч си има своята отрова.
Плачът на наследника е маскиран смях.
Нищетата принуждава човека да изпита всичко.
Човекът често говори едно, мисли друго.
Човекът толкова пъти умира, колкото пъти губи своите близки.
Най-благородното състезание е състезанието по човечност.
Победата е винаги там, където има съгласие.
Огънят запазва топлината си дори в желязото.
На друг прощавай често, на себе си никога.
Пази се дори от най-незначителния враг.
Обидата се понася по-леко от ушите, отколкото от очите.
Лекарство срещу обидата е забравата.
Скъперникът не е добър за никого, а най-лош е за себе си.
Лудият смята, че всички останали са луди.
На своето бунище петелът е герой.
В любовта винаги си съперничат болка и радост.
На езика на завистника винаги има вреда, а не помощ.
Осъждат съдията, когато той оправдава престъпника.
Ако не идва нова слава, губи се предишната.
Съдбата е непостоянна; бързо взема това, което е дала.
Смъртта е закон, а не наказание.
Законът вижда разгневения, разгневеният не вижда закона.
Който иска да навреди, винаги ще намери причина.
Лошо живеят тези, които смятат, че ще живеят винаги.
Като оправдаваш злодеянията, можеш да направиш още по-лошо.
Недоброжелателността има скрити зъби.
Нека чуждото нещастие да не бъде радост за тебе.
Лошо е това решение, което не може да се промени.
Когато лошият човек се представя за добър, тогава е най-лош.
По-добре е да мълчиш разумно, отколкото да говориш глупаво.
Бой се от старостта, тя не идва сама.
Когато дойде страхът, рядко се спи.
Стр.: