Начало » Мисли » Сьорен Киркегор

Сьорен Киркегор

(дат. Søren Kierkegaard) (1813-1855)
датски философ и теолог

Живота следва да си спомня за миналото, но да живее, устремен към бъдещето.

Да отидеш напред - означава да загубиш душевен покой, да останеш на място - означава да загубиш себе си. В най-висш смисъл движението напред означава постигане на себе си.

Истината съществува до такава степен, до каквато индивида сам я е направил.

Скуката е в корена на всички злини.

Нашият живот е игра, правилата на която не са ни известни.

Висшето, до което може да се стреми човешката мисъл е да излезе от своите собствени граници, отивайки към парадокса.

Нещастен е този, който е отхвърлен от самият себе си.

Свободата е диалектика на възможното и необходимото.

Тиранът умира, и неговата власт свършва; мъченика умира, и неговата власт започва.

Човекът е синтез на безкрайното и крайното, временното и вечното, свободата и необходимоста.

В развлеченията можеш да се разочароваш, а във възможностите никога. Наистина съществува вино толкова искрящо, ароматно и опияняващо, като възможност.

Моят живот е вечна нощ... какво е живота, ако не безумие?

Нашият живот винаги е резултат от преобладаващите в нас самите мисли.

Целувката е символично действие, което губи всякакво значение, ако чувството, което трябва да изрази отсъства.

Да, нечистата съвест може да внесе в живота някакъв интерес и оживление!

Само повече търпение, не бъдете алчни - удоволствието трябва да се поглъща на капчици.

Древен философ е казал веднъж, че ако човек точно записва всичко, което е преживява, той би се оказал, философ, даже ако не подозира това.

Уви, желанието е неизменно красноречиво, и на него под ръка винаги е най-доброто решение.

Колкото повече опит имате, толкова повече сте убедени, че в човек много често има качества, за които не подозирате веднага.

Разговорът за бъдещето идва от факта, че няма нищо, което да запълни настоящето.

Не е нужно да си спомняте миналото, което не е способно да стане настояще.

Нужно е да бъдеш загадка, и не само за другите, но за самият себе си.

Той вярваше в силата на абсурда.

Аз нямам достатъчно търпение да живея ... Не виждам как расте тревата.

Отчаянието е не просто най-лошото от страданията, а наша гибел.

Безкрайното смирение е последният стадий, предшестващ вярата: и който не е направил това душевно движение, той няма вяра.

...вярата е напълно съзнавала невъзможността...

Блажен е този, който съзерцава вярващия.

Веднага щом някой зададе глупав въпрос, важно е да бъдете внимателни и да не отговорите, в противен случай вие ставате толкова глупави, колкото питащият.

Самоубийството е отрицателната форма на безкрайната свобода. Щастлив е този, който намери положителното.

Женската прелест е толкова мимолетна, че само за един момент изчезва във вечноста.

Всичко съществуващо е разумно; аз съм бил и ще бъда оптимист!

Нищо не носи със себе си толкова съблазън и проклятие, като тайната!

Парадоксът на вярата е, че индивидът е по-висш от общото.

Вярата е висшата страст в човека.

Красноречието на тъгата е безкрайно - и в същото време безкрайно изобретателно.

... защото вярата започва точно там, където мисълта спира.



XIX век | Дания | философи | теолози |
Дания философи | Дания теолози | Дания XIX век | философи XIX век | теолози XIX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе