Начало » Мисли » Силвия Плат

Силвия Плат

(Sylvia Plat) (1932-1963)
американска поетеса и писателка

Целуни ме и ще разбереш, колко съм важна.

От разума не може ли да се избяга?

Никой не мирише толкова лошо, както непубликуваните ръкописи.

Затварям очи и целият свят умира; отварям ги и целият се ражда отново.

Възможно е когато ние разберем, че искаме да имаме всичко е защото се чувстваме зле и по-скоро не искаме нищо.

Аз трябва да преодолея празнотата между блясъка на юношата и пламъка на зрелостта.

Ако не очакваш от човек нищо, той не е способен да те разочарова.

Майка каза, че най-доброто лекарство за човек, който мисли прекалено много за себе си, е да помогне на тези, които са по-зле от него.

Никога не се чувствам толкова себе си, колкото в горещата вана.

Подът, на който лежах, изглеждаше необичайно издръжлив. Беше изключително успокояващо да осъзная, че вече съм паднала и следователно нямаше къде повече да падна.

На мъжът е нужно съвкупление, а на жената - безкрайна увереност.

Проблемът беше, че винаги съм била не от този свят, но едва сега го осъзнах.

Всички свещеници са невероятни клюкари.

Нищо не сближава така, както съвместното повръщане.

Първо се удивих, защо помещението внушава чувство за безопасност. След това разбрах причината: тук няма прозорци.

Колко идиотски е устроен света!

Той имаше нещо, което напълно отсъстваше във всички американски мъже, които познавам, а именно интуиция.

Почти всеки, когото срещнах в Ню Йорк, искаше да отслабне.

Тишината ме угнетяваше. Тишина и безмълвие. И това не беше безмълвието на обкръжаващите. Това беше моето собствено безмълвие.

...на това лице се възцари мрачност и даже неувереност - неувереността на човек, който рядко получава това, което иска.

Единствената беда е, че църквата, дори католическата, не отнема целия ви живот. Без значение колко дълго сте били на колене и се молели, все още трябва да ядете три пъти на ден, да имате работа и да живеете в реалния свят.

Женомразците приличат на боговете: също толкова неуязвими и изпълнени с могъщество.

Бях вбесен от мисълта, че една жена трябва да живее само целомъдрен живот, а мъжът може да води двойнствен живот: един целомъдрен, а другият не съвсем.

Аз бях от сега нататък жена, която принадлежи сама на себе си. Сега ми остава само да намеря подходящ мъж за нея.

Бих искала да попадна на място, където никой от познатите ми не би могъл да ме намери.

Ако го направиш, гледайки на себе си в огледалото ще ти изглежда, че гледаш спектакъл, в който играе някой друг.

Винаги започнах да треперя при вида на сиво-сините й очи на викадите, блестящи като полирани надгробни плочи.

Това, което ме ужасява най-много, е идеята да бъда безполезен: добре образован, блестящо обещаващ и изчезващ в безразлична средна възраст.

Не разбрирай защо трябва да ставам. Не очаквах нищо интересно.

И парите са вид сперма, от която се раждат пътешествия, пейзажи, простори...

На Коледа винаги съжалявам, че не съм католичка.

В очите й се четеше любов и укор, а аз исках тя да си тръгне.

Лятното спокойствие обгърна всичко, като смъртта.

Това лице се нуждае от вода, сапун и християнско милосърдие...

Кошмарен сън... За човека под стъкленият купол, опустошен и застинал, подобно на мъртвородено дете, самият свят се явява кошмарен сън.

Туберкулозата е живот с бомба в белият дроб... Ти лежиш много тихо, надявайки се, че тя няма да се взриви.

Ужасно е да искаш да си отидеш и да искаш да отидеш никъде.

Тя се вгледа в отражението си във витрините, сякаш буквално всяка секунда искаше да се увери, че всичко все още съществува.

Слънцето висеше над замръзналите вълни на планините - безразлична опорна точка, без която светът не би могъл да съществува.

Ако неврастенията е желанието да притежаваш две взаимоизключващи се неща едновременно, то аз съм завършена неврастеничка.

Чувствах че се сливам с тъмнината, подобно на негатив на изображение на човек, който никога не съм виждала в живота си.

През целия си живот се убедих, че повече от всичко на света искам да чета, да пиша и да работя като обсебен човек и това изглежда е истина.

- Естер, а ти знаеш ли, какво е това стихотворение? - Не, а какво е? - поинтересувах се аз. - Частичка прах.

Колко глупаво беше от моя страна беше да купя всички тези неприятно скъпи дрехи, висящи като суха риба в гардероба ми.

Поезия - тътенът на кръвта в слепоочията, Тя не може да бъде спряна по никакъв начин.

Сънувахме, че сме съвършени. Така беше, вероятно.

...присъствието на Дорийн ме караше да забравям за тревогите. Аз се чувствах цинична, мъдра и всезнаеща.

Тя изглежда като страшилище, но твърде интелектуално страшилище.

Чувствах се подобно на бягащ кон в свят, в който са отменили бягането.

Има нещо дълбоко тъжно за това, че двама души се влюбват все повече и повече, особено ако сте единственият свидетел на тази сцена.



XX век | САЩ | поети | писатели |
САЩ поети | САЩ писатели | САЩ XX век | поети XX век | писатели XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе