Начало » Новини » Щуротии′

Щуротии′

Здравейте възприятели!
Ако нямате 18 години и/или знакът не ви говори нищо по-добре да не си губите времето, като цяло. Отделно това не препоръчвам за вас съдържанието защото може да съдържа елементи, които са неподходящи за вас. При последната ни среща дадох заявка да няма скорошни включвания особено на датите които вече станаха типични докато не се свърши с поставената задача. Но с оглед пред кого се чувствам отговорен за графика (визирам себе си) мисля, че мога да си позволя да променя нещата. По-долу надълго и нашироко ще обясня защо, но преди това...

Относно знакът прим
Няма да описвам знакът прим в математиката, икономиката, статистика, музика... Освен това няма да свързвам с другите статии или с други думи това отпада като обяснение от оригиналната приключваща задачата статия (нещо като 2-3 страници), така че да ви запозная с плана за днешна: Този първи увод, два въпроса, дълго обяснение и нещо като разказ.

Два въпроса
При всяка заявка за правенето на нещо значимо за сайта чувам един въпрос някъде в напредването на различните итерации (или поне последните два пъти). Нещо в духа: А след това какво/а после какво?
Айде, първо да свърша с това да му се нарадвам на/да изпитам извървения път до края пък после ще видим нали? Не, не че не е вярно ама. Въпроса може да се разбира хиперболизирано по поне два начина:
А какво ще правиш след това идеите ти свършват и т.н.?
И да тук се надига вълна на смях в мен. Куп неща стоят на хвърчащи листа като планове. Но дори да ги изгубя, забравя. Да продължавам да добавям, да оптимизирам, да задържа стабилен сайта, да оправям грешки и т.н. Но това са си типични неща. Типични ама както поне съм чувал една приказка. Ако се коси още 100-200 години тревата на тази морава би би станала много хубава. Експерименти и куп луди идеи ме карат да се чувствам, че дори не съм започнал, а още повече съм закъснял.
Кога ще спреш да се занимаваш с/да отделяш толкова внимание на тези глупости? Докато ми е приятно целесъобразно и имам тази възможност

Да, това не е точно въпрос, а мнение, но мисля, че е време да го уточня...
"Сайта е голям, еди кое си в него е много... Поздравления."
Вероятно няма родител който да не се радва, че хвалят детето му или пък майстор/артист който да не се радва нещата, които прави да се приемат добре, обаче...

Спрямо какво? Дайте еталон за "голям сайт". Добре хайде да не е някаква конкретна бройка. Дайте признакът който определя, че сайтът е голям. Купища неща могат да се приемат за "големина", но сами по себе си да създават изкривена представа.

Обективни


Стотици и хиляди са възможните критери. Сами по себе си (като самоцел) могат да залъжат някого, но временно. Затова минавам към:
Субективни Защо малък (спрямо преди това)

Да се поплъзгам между темите?
Голямото не може да се развива в някои случаи. – имал съм моменти в които съм казвал: е, не знам как може повече и преминавайки явно вътрешно наложени психологически граници съм се опровергавал. Повече ще боли ако го загубя? – Тази игра вече я играх и го оцених, но станалото тогава породи много неща включая и днешната тема (и тук приключвам с нагласеният увод)

Дълго обяснение
Обобщения
Говорих ви вече по теми далеч-далеч от техническата страна на сайта. Приказвах ви от години за чудеса.. любов, че и смърт... Намесвах мотивация, надежда обобщавах... обобщавах обобщенията и драсках, ли драсках... Нека се опитам да го предам и по друг начин.

Водораздел, (пре)раждане и думи от този сорт
Имате ли неща които са променили коренно живота ви? Разделящи живота на преди и след? Неща които са те накарали да кажеш, че преди това не сте живял сякаш, или нещо което превключва нещата на друга по-висока предавка? Ясно, че започвам твърде отдалеч, но не искам да ви обяснявам за феникси и т.н.

Тогава точно около затварянето стана нещо. (отново и отново го повтарям) ...такова което ме ужаси и нищо след това не го надмина (а мисля и нещата от преди това). А се случиха куп интересни и страшни неща след това. Ох, както дете съм кое да кажа по-първо – ама не и досега. И да смело твърдя: Ако тогава смятам повторното отваряне за новото раждане на сайта (макар и привидно един и същ) то аз съм едва около месец по-голям от него.

Сега може би трябва да сравнявам преди и след или?
И преди и след имаше усещане за любов като за няколко живота. Но сега този втория е в пъти по-наситена и разширяваща се като усещане, осъзнаване, чувство за свобода. Дори се налага да прилагам "маски" да се крия защо хем ме избива на щастие (то бива биполярно разстройство и писане на глупости с години ама так’воз чудо не бива) хем абе... Много ми се иска дори малко да съм ви "заразил", но и не го вярвам.

Минаха години от тогава
Работя си по нещата които ме вълнуват, а то става по-лесно и по-лесно... И така още в началото на януари тази година попаднах на нещо, което знаех буквално като го видях чух като клип, че ще промени плановете.

Започнах да обмислям варианти, кога да го включвам:

Да, ама не. Трябва да е сега. По-скоро, по-рано, веднага, за вчера
И тази музика (вече я споделих в статията за по-внимателните) можеше да бъде и някаква друга група пак с четири-пет песни. Или пък Вивалди с годишните му времена. Но това най-резонира и спомогна да кристализира в нещо приемливо... Очевидно не мога да ви разкажа действителната случка... И така без имена, без събития, значи е време за художествената измислица.

Нещо като разказ
Защо вдигна телефона?
В една паралелна вселена, толкова паралелна, че чак меридианна...
Приятна прохладна августовска вечер. Вече тъмно, без кучета без каишки и деца със, самотна фигура се движи в далечината. Да се приближим към нея. Видимо не тича, но по маховете на ръцете не може да се съди, че не се разхожда и нормално в смисъл спокойно. Още повече ускорява (наблюдаваме я от косо летящ дрон). Приближаваме но ускорява още явно в такт с музиката която се дочува от слушалките. Още и още и изведнъж рязка тишина и вибрация на телефон за части от секундата виждаме как спира рязко много трудно запазвайки равновесие летящи слушалки от ушите описват над 360 градусова дъга... и мрак (дрона се разби).
Тук погледа ни се спира върху лицето (камера държана от човек който има неврологично заболяване свързано с характерни моторни симптоми или такъв който го е страх да държи).
Стоящ под нощната лампа лицето му бе в 50 нюанса бяло. Долната устна седи отворена докрай, погледа в една точка. Разнесе се мелодия на телефон и виждаме как вече го държеше обезумял. Очите ми му започнаха да шават наляво надясно сякаш гледат игра на тенис на корт, като скоростта й е умножена 2-3 пъти.
Пак мрак. (човека дето държеше камерата я изпусна на земята и с това ни лиши от морска болест, гадене, епилепсия)
Тук е моментът да направим няколко уточнения.
Ясно е, че мобилните телефони си звънят (още повече се споменава и в заглавието). Човека който го държеше обаче не беше чувал тази мелодия на телефона или по-скоро този телефон въобще някога да звъни... Беше непознат номер (не че бихте обърнали внимание с оглед следващото). "Телефонът" (да в кавички ще разберете защо) беше без нагласен интернет и нещото което оставих за накрая... беше в "самолетен режим" и с неактивна SIM карта... използван като музикален плеър.
И така да се пренесем в мислите му и да опитаме да сглобим нещо с оглед случващото се. Ако тичаше или малко "вървеше" по-бърз синусите на лицето му щяха да станат на косинуси или поне на тангенс или котангенс при падането. Но това щеше да го вълнува по-късно...
Около първото позвъняване сърцето му леееко попромени ритъма си (без да изключваме очакваната тахикардия) и човека започна да се тресе, но до второто позвъняване някак се окопити и започна трескаво да мисли.
- Очевидно не ме търсят тайни служби или хакери, които да ми обясняват решаване на детерминанти. Като толкова искаха да бяха звъннали на нормалния дето съм го оставил у дома да не ми се пречка. Не са извънземни, духове, бог... ами че то си е очевидното: причината за бъдещо направление от личният лекар и в добрият случай цветни рецепти... Е, май е време е да чуя как звучи моята лудост?
- А’о (ако бяха ноти щяха да бъдат фалшиви и в различни октави)
- Добър вечер, аз съм Димитричка... - Бааааам, като шамар. Е, това беше последното нещо което би очаквал. Приятен топъл, звънък женски глас в който бяха преплетени хора които е обичал много, но имаше и нещо друго...Продължи да обмисля вариантите на това какво ставаше -Да не сънувам, да не съм умрял и това да е изпит...
- Аз, аз, аз (запелтечи той) съм Серго – прекъсна я той "не, не определено е лудост. Да видим какви ми ги ражда мозъка..."
- Объркала съм номе...
- НЕ, НЕ СИ! – каза го той почти във истеричен вик но с последни сили събра в опит за нормален глас - На точния телефон си Ти си моята лудост, шизофрения....
- Драги ми Смехурко, само така не са ме наричали. Познаваме ли се?! Явно си някакъв чалнат, но ми звучиш, хмм...Да чуем. Всъщност давам ти точно една минута да ми обясниш, какво става дали да звъним на 112 и т.н.
Превъртаме времето напред с дни, седмици или месеци. Тези двамата образи безподобни отново си говорят:
- Защо вдигна телефона тогава? – настойчиво го попита тя
- Защото обстоятелствата бяха такива... Нямах особен избор... Любопитство... - оправдава се и изрежда ли изрежда, но мълчание
- Защо вдигна телефона? – отново отчетливо натъртвайки думите продължи тя
- Ами, бях в период в който нямаше полезен ход и всичко беше по-добре от нищо...--Защо вдигна телефона? – прекъсна го, без да се отказва - Какво искаш да ти кажа? Какво, какво? Реципрочен въпрос е: "Защо ти звънна?" или пък "Защо продължи да говориш с мен?" Какво очакваш да ти кажа, Малка смърт? – опита да направи противовес на сопнатото говорене. Това което ще кажа може да звучи общо, клиширано, необмислено, но не знам и аз всичко напълно... Тя се прокашля.
- Добре де, добре, не печеля време. Да премахна очевидното... Раните ми щяха да зараснат и без теб. Много по-бавно, но щеше да се случи. Някой с който да споделям? Знаеш, че това също ми е все едно... Аз си бях започнал и сам да си оправям бакиите бавно, но славно. Не веднъж казах, че не съм искал да ми помагаш. Някой да обичам? Може би щях да се влюбя отново не по този начин. Определено не така. Заставам зад думите си, че усещах как държиш буквално сърцето ми онази сутрин... Не това е лигаво да го говоря, но...
Тишина във слушалката
- Какво искаш да ти кажа? Ало там ли си?
- Да, слушам те внимателно...
- Хубаво... Мислих защото ти не веднъж ме пита преди и мислих ли, мислих... Не знам! Точно така не знам, само предполагам и гадая. Имали сме нужда един от друг и вселената си е направила своята шега... Ти не просто му погна пак да ходя куцайки, не ми помогна да открия че имам криле, ти ми показа съвсем друга вселена. Да не се смей и не опитвай да се правиш на глупава. Тия не ми минават на мен. Знаеш, че е така, пък дали ще се видим или не, дали ще се чуем повече или не променя нещата. Бих разменил целият си предишен живот за това позвъняване тогава. Надявам се и ти да си извлякла нещо или поне по реакциите съдя за това, но не това е важно в случая като обяснение. Мислих и върху следващото, което ще ти кажа. Може да ти звучи като някаква странна недодялана свалка, но може би бих го причислил към гордост или ..., но да не се увличам в обяснение, интелигентна си ще ме разбереш. Такива като нас според мен нас не се събират. Те се умножават или дори повече, но резултатът е...

Добре? След тия събития, разпити, драматични монолози искате ли да ги срещнем? Да?
Спокоен слънчев ден. Няма вятър, подчертава, и стръкче трева или листо в короната на някое в близост не се разклащаха.. Красив женски силует в далечината. Спира да си оправя косата. Махайки ластикът се изви бурен вятър и ако погледнете в сянката би ви направило впечатление, че косата играеща си с него рисува на раменете ту пламъци ту криле. Връзва я засмяна и вятъра както е започнал така и спира. Приближават един срещу друг. Тихо с широко отворени очи, почти не мигащи се наблюдават. Притихнали, затаили дъх... Минава минута време и той се решава да прекъсне мълчанието.
- Кифла!
Две зелени атомни бомби избухват в очите й "загасени" от водород... Няма да проследяваме дъгата описана от дясната й ръка, а само финалната фаза.
На сантиметър от бузата му спира ръката и прави малко по-силно потупване по бузата, последване от помилване и леко одраскване с нокти при също толкова бързо връщане на ръката на мястото й сякаш нищо не е станало.
Тук без да навлизаме в подробности е нужно да кажем, че благоволил да изрече думичката и преминал това по-горе го обля студена пот в рязък контраст от мястото в което премигвайки се оказа преди миг свързано с огньове и други подобни.
Тя наклони глава усмихна му се още по-широко, а очите й сякаш му казваха, "-Айде сега да те видим какви ще ти роди главата ..... ? Той я прегърна. Голя-я-я-яма грешка.
Ако някой сега ги наблюдаваше (особено с периферно зрение) би му направило впечатление едно отчетливо премигване на тези двамцата.
В същото време два звездни клъстъра си "одраскаха боята по ламарините" правейки по-забавно изчислението на гравитацията между няколко галактики и първите сблъсъци. Две черни дупки решиха да не се държат подобаващо на имената им, а като училищни тоалетни в които някой е прекалил с хлебната мая.
А за няколко части от секундата тези двамата изчезнаха и атомите при връщането си (едва няколко милиона) се чудеха кои от кое тяло са...

Още ли ги искате заедно на едно място? Абе вие тези песни дето ви ги предложих горе гледахте ли им клиповете? Или филма "Долината на цветята" (Valley of Flowers) да ви е попадал в полезрението...?

Васил Тодоров
29 Април 2019

Ghost - Avalanche
Ghost - Dance Macabre
Ghost - (S)he is
Ghost – Bible
И една отново тяхна, но пропусната за да бъде по-кратка статията :-j



Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе