Начало » Древноримски афоризми » Шестте грешки на човека

Шестте грешки на човека

Шестте грешки на човека:
1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.
2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.
3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.
4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания.
5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.
6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот.
Марк Тулий Цицерон

Kin Voilo-y-Cabala Vovan
...екзистенциална трагедия...
Коментар #1 от: 05-05-2013, 01:58:29
Има и още една - СЕДМА ГРЕШКА. Тя е заблуждението, че имаме право на избор.

Да, привидно имаме право на избор измежду известен брой възможности! Но какво би било, ако не искаме да посочим като свое предпочитание никоя от всичките тези натрапени ни перспективи? Ние не сме в състояние сами да си създадем нова перспектива вън от програмата "Битие". Което значи, че не можем да разширим по свое желание шансовете си за избор на нещо по-приемливо. А това напълно обезсилва нашето така наречено "право на избор".

Всъщност, именно в това се корени трагедията на човешкия род изобщо. А грешката, която следва от заблуждението ни, че сме имали някакво право на избор, е неизбежен опит да се примирим с цялата тази наша екзистенциална трагедия, като по този начин заживяваме в един въображаем, недействителен свят.

Въображаема и недействителна е дори представата ни за пространствено-времевия континуум на реалността, която обитаваме.

Ние казваме: "В петък ще пътуваме за Варна!". Това значи, че изграждаме план да променим положението си в простанствения аспект на реалността с 480 километра в източна посока (ако се намираме в София). При това допълваме плана си с уговорката, че ще извършим това след три дни във времевия аспект на същата тази реалност (ако днес е вторник). Но има ли нещо, което ни гарантира, че всичките тези впечатления, които ще добием от пътуването по маршрута от София до Варна след три дни, не са плод на нашата болезнена потребност да докажем пред себе си своята способност да направим избор - да променим положението си в един несъществуващ континуум? Какво ни гарантира, че няма да си останем неподвижни в едноизмерното пространство, което обитаваме - в точката без размери, която е една от безбройните точки, изпълващи всеобщото Битие-Небитие? ...И която е "полагащата ни се точка"! И че това "ще извършим" по протежение на нещо, което наричаме "време", защото на суетността ни много й се иска "сега" да е различно от "преди" и от "след"...
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе