Начало » Мисли » Шан Са
Шан Са
(фр. Shan Sa) (1972)
френска писателка от китайки произход
Винаги заето е само непостоянното сърце.
Има два начина да се изживее живота на Земята: единият напомня на бягаща към морето, другият е подобен на облак, плаващ по небето без кормило и без платна.
Живота е вечен, раздялата мимолетна.
Живота е подобен на бавно течаща река. Всичко в нея е непостоянно, всичко тече, всичко се променя, всичко изчезва.
Преживявайки един живот, душата търси разрешение от предишният.
Преди неподчинението на родителите се е считало за престъпление. Днес това е единственият начин да запазиш своето щастие.
Защо хората, които знаят в какво се състои щастието бягат от него?
Мъжката страст угасва по-бързо от женската красота.
Той иска да ме заведе в света на възрастните, без да знае, че този скучен и суетен свят ме ужасява.
Жените мразят, когато ги съжаляват.
Избирайки между парите и свободата, не трябва да се колебаете нито за секунда.
Страхливецът е недостоен за доверие. Можеш да съжаляваш страхливеца но не и да му доверяваш своята съдба.
Толкова години съм размишлявал са собствената ми смърт, че тя ми се струва лека.
Почти всичко мои книги аз искам да отнеса в гроба.
Животът е къща от карти, която времето разрушава.
Животът е само партия по го!
Въздържанието е сладострастие на душата.
Хората са като желязо - за да изковат оръжие, те го удрят с чук.
Избирайки между смъртта и страхливостта отдай предпочитание на смърта.
Възможността да поговориш ражда нежност даже в най-необузданите души.
Съчувствието е характерно за силните духом.
Струва ни се, че се движим във времето, но миналото ни държи в плен.
- Аз мисля, че ти си в затвор. Той вдигна глава. Аз вижда в очите му омраза и желание. - Ти, ти си моя затвор.
Войникът е човек който разрушава щастието на своите близки.
Музиката прониква в душата ми, като лунен лъч, попаднал на тъмният гладък океан.
Мечтанията усилват моята мъка.
Смъртта на единия е най-подходящата за съдбата на другите.
Този ценител на класическата литература пести не само думи, но и емоции.
Аз убивам болката, задушавайки я в прегръдките ми.
Времето умира, времето възражда. Но човешкият живот е пътешествие без завръщане.
Доброто сутришно бягане е залог за безсмъртие.
За да облекчи детската скръб и утеха, бавачка ме прегърна и ми разказа китайски приказки и легенди. Нейният роден език стана за мен езикът на мечтите и утешенията.
Ние принасяме нашите жени в жертва на този огромен свят.
Утре ще станем прах и земя. Кой си спомня за любовта на един войник?
Най-доброто доказателство за мъжката любов е търпението, с което чака девицата да узрее.
Всеки човек е обречен да умре. Единственият начин да победи неизбежното е да избере небитието.
Мълчанието е по-страшно от шума и объркването.
Вероятно, когато си тръгнем, ще ни смятат за безстрашни герои - в края на краищата никой от нас не се е оплаквал, не е проявил безпокойство!
В този свят ходим по покрива на ада и съзерцаваме цветята.
Въплътената мечта престава да бъде мечта.
На войната човек няма власт нито над живота, нито над смъртта.
Преминах през живота без да оставям в него и следа. Това беше еднопосочно пътуване.
Всеки затвор прилича на царство със свои собствени закони.
Тялото ми се отпусна, дишах дълбоко и енергията се разпространи по цялото тяло, мозъкът заработи ясно и отчетливо, душата бавно и постепенно проникна в двойствената природа на света.
Водена от някаква яростна сила, аз искам да стигна по пътя на страданието до самия край.
Щастлива съм. Моето блаженство, парадоксално, не идва от успокояването на душата, то се подхранва от напълно различни, противоречиви чувства.
Рицарите на Го, ловки и стремителни, поставят капани един за друг и победата се осигурява от дръзка смелост и въображение.
Ранната смърт е тайната на вечната младост.
Дъските, начертани на гранитните маси, след хиляди и хиляди изиграни партии се превърнаха в лица, мисли и хорски молитви.
Под подутите й очи лежаха сенки.
През зимата на земята паднаха големи снежинки, развяващи се във въздуха като хиляди срички, написани с бяло мастило върху черна хартия.
Жената погледна лейтенанта с поглед и за миг забрави целия си предишен живот.
В мигът, който започна необратимото, най-накрая ще ми стане известно, коя съм аз и защо съм жива.
Красотата все още не е щастие.
Го е отражение на душата на човек.
Природата е устроена така, че в определен момент от живота възрастните губят превъзходство над по-младите.
Тази нощ заспах, усещах физическа болка в цялото си тяло и мир в душата си.
След земетресението аз започнах да изпитвам към смъртта смес от отвращение и неустоима жажда.
Нейната чудата душа балансира между сянка и светлина.
Блестящото острие изглежда днес като огледало, отразяващо страшната чистота на смъртта.
Нужно е да се върви напред, по снега в снежно безмълвие, докато лудостта погълне душите ни.
Тази самота е подобна на ролка от червена коприна, скрита в дървен сандък.
Пиян лесно преминава от удоволствие до съжаление и започва да оплаква нещастието на другите.
В мен, тревожен и успокояващ, съзрях нов живот. Носех в утробата си езеро, море. Аз станах небесен свод.
Животът е вечен, раздялата е мимолетна. Съдбата е бурна река, отдай се на волята й и ще се съединиш с Океанът.
Както луната, аз непременно ще се въстана от небитието.
Животът, подобно да любовта, ни храни и предава, а след това наказва.
Възрастните обичат поздравленията и ласкателствата.
Тя плати за мир в нашият дом за сметка на собствената си душа.
Интересното е, че умирането е също толкова лесно, колкото да се удивите?
На тази земя хората идват и си отиват. Всеки в своя час.
Подготвих се за смъртта. Защо да се оженя? Съпругата на самурая се самоубива, след като той умре. Защо да тласкате живота на някой друг в бездната?
Луната е изчезнала, И пролетта е изчезнала, Изворът на миналите времена. Само аз все още съм тук, само аз не съм се променил!
Пазете се от Луната - тя служи за огледало на красотата. Тя расте и убива, тя е непостоянна предателка.
...действието предполага смърт; смъртта също е и действие.
Дългата й сива коса беше завързана в кок, гладкото й нежно лице остана гордо и спокойно - като всеки, който познаваше страданието.
Очите ми се извърнаха от болката ми, поглеждайки звездите.
Човешката сила е съпътствана от слабост. Затова не съществуват непобедими войни. А всички герои отдавна за загинали.
Всички улици под дъжда приличат една на друга. Всички улици са пусти.
По-лесно е за другарите да прелетят над Китай, отколкото да проникнат в мислите на играещият го.
Мимолетното е огледало на вечното.
Смъртта не е нищо. Това е само раздяла с гнило тяло, излитането на душата. Горната част на свещената планина, най-високият връх на живите, ще стане само трева, когато се издигна в небето.
Невъзможно е да се съчетае служенето към родината и любовта към семейството.
Той беше цъфтящ клон, а аз бях дърво.
В този смъртен свят жените са океански бисери, чийто блясък ще се роди от мръсотия.
Не забравяйте, че всичко в този живот е преходно и ние не знаем дали ще го видим в следващия. Нито бедността, нито богатството трябва да се намесват в нашето щастие.
Какво удоволствие е да държите писалка в ръцете си! Думите са толкова красиви и живи. Липсват ми книгите. Копнея за вълнуващото удоволствие, което стиховете дават на душата ми.
На върхът на всяка планина има Врата към небесният свят.
Разбрах, че на него му харесва да кара другите да плачат.
Високи дървета се люшкаха пред прозорците като призраци. Светкавици блеснаха в небето, гръмотевица разтърси земята.
Над пустинята летеше снежно бял орел, падайки на земята, обгръщаше всичко с дебел саван.
За да станете истински войник, трябва да пожертвате покоят и лично щастие. Войникът се разделя със собственото си семейство, но намира друго, огромно семейство: народът - баща му, войниците - неговите братя.
Древните бяха прави: бедността, скръбта и самотата бяха изпитание за онези, които Небето им приготвяше величие.
...омраза: възвишено, несравнимо чувство, жажда за справедливост и отмъщение.
Аз никога няма да кажа, че ще отдам живота си в прослава на майка ми. Тя никога няма да каже, че моята смърт ще я убие.
Бях на двадесет и осем години и това е възрастта, когато е време една жена да приключи с илюзиите.
Краят е началото, мимолетният край е безкраен. След като завърша пътя на живота, ще се върна на небето.
Новата радост изгонва предишната.
Лишеното от сокове дърво губи листа и изсъхва. Изгубила примитивната си женска същност, аз се почувствах мъртва.
През прозорците вече изгряваше зората. Потоците от бледо слънце постепенно наводниха всичко наоколо, сякаш слънцето ми протегна ръце.
Достигайки пълнота, луната става изтънява. Колкото по-високо се издигаш, толкова по-ужасно ще бъде падението.
Раздялата със светския живот е смърт, измивайки цялата мръсотия от миналото.
Но всички герои са обречени на поражение. Други ще се появят, вярвайки, че завинаги ще бъдат непобедими.
Прелестта на порастването е мимолетна.
Но дори и най-силният от мъжете не е в състояние да овладее жените, които са обзети от жаждата за майчинство и които са очаровани от блясъка на високото си положени.
Първите години от живота са подобни на пътешествие върху облак.
Времето те поглъща и ти се превръщаш в прах.
Колко кратък е животът за онези, но които не им е по силите да го напуснат!
Днешната младеж ще бъде опората на утрешния ден. Не забравяйте за своята отговорност, че носиш бъдещето на страната на раменете си.
Бъдещето не ме интересуваше, не си спомнях детството и през цялото време бях измъчван с един единствен въпрос: "Кой съм аз?"
Виното го сгря, смекчи душата му и го освободи от тежестта.
Хората са разрушителни, те жадуват за смърт. Главата ти е пълна с поетични образи, възпяваш безразсъдни действия, защото дълбоко в душата си мечтаеш за самоунищожение!
Опитвам се да избягам от смъртта и се отправям срещу катастрофата.
Убеден съм, че проституцията е измислена специално за военните и първата блудница в историята е била жена влюбена във войник.
С последното усилие на волята се опитвам да задържа очите си отворени, за да видя любимия си.
...красотата е мимолетна, тя изчезва без следа...
Не плачи, - каза той, - сълзите са за слабите.
Клюките на този свят се опитват да унищожат красотата, защото й завиждат, но лъжата никога не издържа на светлината на истината.
Първата любов е пътешествие без връщане.
Сълзите са оръжие на слабите и утеха на силните.
Страстта е игра, а любовта е рядко чудо.
XX век | XXI век | Франция | писатели |
Франция писатели | Франция XX век | Франция XXI век | писатели XX век | писатели XXI век
Коментар #1 от: 27-10-2020, 01:10:49