Начало » Мисли » Сергей Козлов

Сергей Козлов

Сергей Григориевич Козлов (рус. Сергей Григорьевич Козлов) (1939-2010)
съветско руски писател и поет

Злото поражда неправилно тълкуване на свободата.

Руският парадокс: няма пари, а винаги се надявате да се напиете.

Добре е, когато имате някой, с когото да споделите мечтите си.

- Зайците не остаряват, - каза заека. - Зайците умират млади. - Защо? - Ние бягаме, разбираш ли. А движението е живот.

Ако не избърсвам звездите всяка нощ - си помисли таралежът - те със сигурност ще избледнеят...

Би било хубаво да шиеш кожено палто не от кожа, а от нищо. Че това е равенство: нито бобър, нито самур, нито катерица - просто кожух.

Все така хубаво е, че сме отново заедно.

Определено ще дойда при вас, без значение какво се случва. Винаги ще бъда с вас.

Днес се събудих и разбрах, че по-добър от теб няма на света.

Нека да не отлетим, Ежко. Нека седим вечно на верандата, а през зимата - в къщата, и през пролетта - отново на верандата, и през лятото също.

- Но защо мълчиш? - Аз вярвам.

Знаете ли кой сте за мен? Ти си за мен най-най-доброто от всички, които са на земята!

Не се притеснява, Зайко, всички ние сме сами.

Ако теб те няма, то и мен ме няма. Разбираш ли?

В мечтата на мечтата, Мечо, можеш да си представиш всичко, което искаш, и всичко, което си представяш, ще бъде като живо. И тогава... ще чуваш звуци и гласове.

И когато умра, и когато загина, моите уши, като папрати, ще израстат от земята.

Когато скриеш слънцето, аз се чувствам тъжен.

Лято вярва в нещо, затова умира толкова смело.

- Знаеш ли, какво е лошото през есента, Ежко? - Какво? - Не искаш да мисли. - Ами ти и не мисли. Седи и седи, какво лошо?

"Нека реката сама ме носи!" - рече таралежът. Докато можеше, пое дълбоко дъх и го понесе надолу по течението.

Сега магаренцето не се страхуваше. Той знаеше: да те погребат е като да те посадят като дърво.

Какво да кажем за това, заек? Бягай, дишай, скачай, докато лапи скачат, и не мисли за нищо.

- Птицо - шептеше Прасчо. - Не отлетитай, пей, птицо! Не мога да скачам, не мога да пея, но когато пееш, ми се струва, ми се струва... че мога да направя всичко.

Знаете, те са живи, сякаш ни гледат от този свят, те сякаш са наблизо.

...и не знаеше, че то, като голяма птица с широки криле, лети над земята и вече не може да падне.

На сутринта, когато излезе от къщата, той беше загубен в необятната красота на есенната гора.

Колко добре е, че се имаме един друг!

Точно пред него се появи бял кон от мъглата. Интересно е, помисли си таралежът, ако конът заспи, ще се задуши ли в мъглата?

Вятърът свистеше през прозореца, дърветата шумоляха, дъждът барабанeше по стъклото.

Той обичаше да се изразява сложно в празнични дни.

Пеперудата живее един ден. Лявото крило на пеперудата - утрешната зора, дясното - вечерната.

Дишаше лесно и радостно. Есента беше просторна, светла и наоколо имаше много земя.

Беше красиво, толкова красиво, че Ежко с Мечо просто се гледаха и нищо не си казваха един на друг.



XX век | XXI век | Русия | поети | писатели |
Русия поети | Русия писатели | Русия XX век | Русия XXI век | поети XX век | поети XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе