Начало » Мисли » Сара Десен

Сара Десен

(Sarah Dessen) (1970)
американска писателка

Първо правило на взаимоотношенията. Никой не обича жалки, досадни неудачници.

В живота има много неща, които няма да научиш от учебниците, дори и да си гений.

Той ми принадлежи напълно, и аз разбрах, че искам повече.

... понякога на всички ни е нужна помощ, даже ако самите ние и не искаме да го признаем.

Главният фокус е в това, да не даваш повече, отколкото си готов да загубиш.

Много рядко срещаш хора, с които действително искаш да бъдеш заедно.

Не можеш да съдиш за човек по първото впечатление, за разказа по пасаж, аз за песента по няколко куплета.

Трудно е да разговаряш с човек, който умее да слуша. Той никога няма да те прекъсне или накара да замълчиш. Той никога няма да заговори заедно с теб, няма да заглуши думите и да промени смисълът им.

Да бъдеш майка е най-трудната работа на света.

Обидата е първият признак на слабост на духа.

Конфликтите са заразно явление. Те са буквално вируси, предавани по въздуха.

Толкова лесно е да се изгубиш в очакванията на околните. Понякога е възможно даже да загубиш самият себе си.

Понякога е нужно да вярваш в нещо добро, даже ако всички наоколо разбират, че това не е истина.

Хората, които познавате добре, са много по-лоши, защото понякога мислят и говорят не само отвратителни, но и истински неща.

Музиката е постоянно в нашият живот. Слушаш песен и изведнъж си спомняш определен момент, място или даже човек. Светът се променя, а песента остава, както и твоите спомени. И това е удивително.

Просто е важно да чувствате, че ви търсят, дори ако не искате да бъдете намерени.

Без значение колко време е минало, случилото все още влияе на нас и света, в който живеем. Забравете за миналото и няма да разберете бъдещето. Всичко е взаимосвързано!

Утрото задължително ще настъпи - то настъпва винаги!

Няма нищо по-просто, отколкото да изоставиш някого или нещо. Всичко останало ти се отдава много по-трудно.

Не само аз се чувствах странно. Дори времето е полудяло.

Татко винаги добива това, което иска, а тогава и това става малко.

Безсънните нощи винаги са дълги.

Репертоарът се дели на три части: песни за любовта, тъжни песни и тъжни песни за любовта. Историите със щастлив край не бяха за нея.

Музиката ми помогна поне за известно време, макар и не завинаги, да забравя това, което ме е преследвало постоянно.

Справянето с детайлите винаги е много по-лесно, отколкото с цялото. Въпреки че кой знае. Понякога хората се държат непредсказуемо.

Твърде рядко се срещат хора, с които действително искаш да бъдеш заедно.

А от непознатите винаги очаквам най-лошото. Като правило те не подвеждат очакванията ни.

Отношенията между влюбените рядко се поддават на обяснение, особено от страничен наблюдател.

Снегът сякаш съживява и обновява всичко.

Почти през целия си живот живеех с мечти за бъдещето, а сега, когато беше на ръка разстояние, се съмнявах, че съм готова за това.

Аз просто не знам, как е възможно да помогнеш на човек, който не иска да приеме помощ. Какво да правиш, когато не можеш нищо?

-Ние сме пасивно-агресивни хора - поясни тя, изпивайки глътка кафе. - А мълчанието е нашето любимо оръжие.

Отстрани всичко изглежда леко.

Понякога събития, които са изненадващи на дневната светлина, изглеждат напълно естествени след полунощ.

Не можеш да се обръщаш небрежно с вещ, само защото е развалена.

Защо трябва да има някакъв смисъл? Или трябва да търсите някаква причина? Защо не го направите просто защото го искате?

Трябва да се наслаждавате на това, което имате, а след това да не се разстройвате, когато свърши.

Странно е, че след раздяла, когато си отиде един човек, вие губите не само него, но и целия свят.

За да постигнеш нещо хубаво е нужно да преминеш през лошото.

Това, което правим със себе си само защото се страхуваме от нещо, е невероятно глупаво.

Няма нужда да се изненадвате, че хората се отнасят добре към теб. Ти трябва да очакваш това.

Забавно е, как едно лято може да промени всичко.

Най-добрите подаръци идват от сърцето, а не от магазина.

Приятелките са винаги откровени помежду си, дори и ако истината причинява болка.

Не мога да кажа, че изведнъж започнах да виждам само доброто. Просто престанах винаги да очаквам най-лошото.

Вие не можете да си представите, колко са скъпи са минутите на съгласие в семейството!

"Завинаги", "вечно", "безкрайно" - при тези думи може да има множество определения, и всеки път те могат да означават и двадесет минути и милион години. Всеки избира своето значение, но за мен винаги е било ясно като бял ден: това, което става сега е безкрайно и всеки момент е ценен. Най-главното е да започнеш.

Обърни се и това което те мъчи ще изчезне.

Ти мислиш, че всичко е непоколебимо и неизменно, и всъщност всеки път може да бъде представено в нова светлина.

Вероятно миналото и настоящето остават с нас по същия начин - вие не го виждате, но винаги е близо.

Вероятно вечността ще бъде достатъчна, за да кажеш, че познаваш някого добре.

Това беше един от онези велики моменти на радост, които не могат да бъдат планирани или изиграни, и ако успеете да ги хванете, това е голям успех.

Сега бих искала да бъда в тъмното, но стана така, че тъмнината се засели в мен.

Понякога това се случва с всеки човек: светът затихва и се чува само собственото ви сърце. Нужно да се научиш да разпознаваш гласа му, иначе никога няма да разбереш какво говори...

Свободата, макар и измислена винаги е великолепна.

Ако обичаш някого е нужно да го показваш ежедневно, а не веднъж в годината.

Пътешествието всъщност дава прекрасна възможност не само да смениш обстановката, но и да промениш нещо в себе си.

Между информацията и действието има огромна разлика.

Чувствата и постъпките винаги са взаимосвързани. Едното не може да съществува без другото.

Толкова е лесно да се нуждаеш от някой, така естествено, почти като дишането.

Мълчанието е още по-лошо. Нужно е да желаеш да си казваш истината. Ако не можеш да се довериш на себе си, то тогава на кого?

...вредно е да задържаш всичко в себе си. Ден след ден мечтаеш да кажеш истината, и все така мълчиш. Така можеш и да полудееш.

Всеки умее да скрива чувствата си, а да се срещнат лице в лице могат само най-силните хора.

В него имаше всичко - спомени от миналото и намеци за щастливо бъдеще, той беше единственият и никой не можеше да го замени.

Вярвай в себе си, и това ще те направи по-силен, отколкото можеш да си представиш.

Няма нищо лошо, ако не се доближим до някое място, защото има много други в света!

Животът е ужасно, непоносимо място, ако ти нямаш най-добър приятел.

Всичко е добре, когато имаш избор.

Хората наистина се променят с времето и най-лесно е да повярвате, когато лично наблюдавате промените.

Всеки има свой скелет в килера.

Времето не властва над паметта.

При всеки човек има слабо място. Нещо, което, независимо колко усилено се опитвате, ви подвежда в най-неподходящият момент. За някои това е любов. За други - пари или алкохол.

В този момент сякаш само океанът можеше да ме спре.

Хората не се променят, Оден. През годините е по-трудно да се откажете от старите навици.

Първото впечатление за човек често е най-подвеждащо.

Трудно е да се лиши човек от това, което го прави щастлив, но още по-трудно, ако вече нищо не му остава.

Животът е пълен с разочарования. Понякога трябва да се провалиш и нищо не може да се направи - такъв е животът.

Светлината разкрива всичко, което се опитвате да скриете, дори ако изглежда, че е скрито много добре.

...когато всичко ти изглежда безсмислено, трябва да се хванеш за това, в което си уверена.

Досега нищо не е започнало, няма смисъл да се тревожите как ще приключи. Пред теб има солидни неограничени възможности.

Да очаквате съвършенство от всички е прекалено. Всеки има недостатъци.

Но да приемеш помощ съвсем не означава да изгубиш контрол.

Очевидно е, че трябва да вложиш много пари, за да изглеждаш като обитател на бедняшките квартали.

Разберете, че в нашето време малцина умеят да слушат.

Никой не разбира моята болка. Даже аз самата.

Увереността не идва отвътре. Първо в теб вярва целият свят, и едва след това започваш самият ти да вярваш.

Не винаги всичко върви така, както ни се иска. И да разбереш на кого можеш да се довериш, не е толкова просто.

Ако мама беше емоциите на нашето семейство, то татко беше фактите. Той помнеше всичко.

Музиката, ако се замислите, крие в себе си удивителна мощ. Тя обединява напълно различни хора като от време на време те обичат една и съща музика.

На света няма нищо по-идеално, така че самите ние трябва да творим чудеса.

- Това е несправедливо. - Както и живота въобще. Свиквай.

И тогава тя измисли ново правило: ако се съмняваш, мълчи и не казвай нищо. Дори и да е много важно.

Трудно е да се очаква от хората, че всеки ще ви подкрепи. Може би това е по-добре, защото дори един човек е достатъчен.

Понякога обстоятелствата ни принуждават да признаем поражението си.

Вниманието на родителите лесно може да привлече с лоши оценки или лошо поведение.

Децата винаги остават деца за родителите си, освен ако самите предци не се държат като тийнейджъри. И обратното.

Съществуват много нива на неизвестността: от безопасното до рискованото, а от него до пълното незнание, най-страшно от всички.

Да изгубиш е много по-леко, отколкото да намериш. Затова винаги търсим някой, но нас самите рядко ни намират - толкова много замъци и почни никакви ключове.

Понякога желанията се изпълняват от първия, понякога е необходим втори опит, а на трети път, казват те, се случват чудеса.

Ти си момиче, у което има всичко, за което само може да се мечтае!

Но понякога една любов е недостатъчна.

Да си позволиш да скърбиш не е недостатък. Това ни прави хора. Всички се справяме с трудностите по различни начини.

Понякога ти отрано се обричаш на провал, затова е невъзможно да достигнеш съвършенство. Не можеш винаги да правиш всичко правилно

Ако няма накъде по-лошо, то скоро ще стане по-добре.

Отдавна съм се научила че не трябва да очаквам твърде много от сбогуванията: те нищо не обещават и нищо не гарантират.

За какво да се стремиш към съвършенството, ако то не ти носи щастие?

Животът е твърде кратък, за да прекарате дори секунда с някой, който не ви оценява.

Защото всеки, който те кара да се чувстваш зле за себе си е като отровен паяк, разбираш ли?

Исках да намеря точните думи, защото чувствата ми бяха искрени. Когато дойде скръбта, тя изглежда говори на друг език, а обикновените думи не са достатъчни.

...сега осъзнах, че не винаги е добре да знам всички отговори. Случва се човек да се разстрои, когато получи отговор, защото искаше да чуе нещо съвсем различно.

Но има дума: "трябва". Опитайте и ще успеете. Ако имате късмет, разбира се.

...ако искаш да продадеш нещо, трябва да действате така, сякаш буквално целият свят са твои добри познати.

Позитивното мислене никога не е било моя силна страна, а още повече с махмурлук.

Всеки възприема филма различно. Няма правилни или неправилни интерпретации. Всичко зависи от конкретният човек.

Музиката стана за Оуен спасение. Всичко се променя и приключва, и само тя остава неизчерпаема.

Но животът често не дава втори шанс! Защо не го използвате? Ако не можете да промените миналото, трябва поне да промените бъдещето!

Когато назрява конфликт, трябва да говориш по същество, за да няма недоразумения.

Всички правят грешки, само не всички ги арестувани за тези грешки.

Ах, как бих искал някой да ме разчете също толкова лесно и да ми обясни какво се случва с мен.

Обученият войн пред лицето на най-голямата опасност трябва изцяло да се опре на интуицията.

Колкото по-далеч се придвижваш напред, толкова повече поводи за гордост ще имаш.

Просто... понякога по-малкото е по-добре.

Да обичаш е да имаш нужда от някой. Да обичаш е да се примиряваш с лошите качества на друг човек, защото те някак си те допълват.

Някои неща се случват сами по себе си и тях не ги очакваш и не ги планираш.

Съдбата на твоето сърце в твои ръце, и никой друг няма право на това.

Няма идеални отношения. Винаги се налага някой да направи отстъпки, да търси компромис, да се откаже от нещо, за да получи нещо много по-добро.



XX век | XXI век | САЩ | писатели |
САЩ писатели | САЩ XX век | САЩ XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе