Самюъл Хънтингтън

Начало » Мисли » Самюъл Хънтингтън

Самюъл Филипс Хънтингтън (Samuel Phillips Huntington) (1927-2008)
американски социолог и политолог

В развитието на свободата на Запад е внесъл неоценим принос за отделянето на църквата от държавата. Бог и кесар, църква и държава, духовна и светска власт - такъв е бил и преобладаващият дуализъм в западната култура. В исляма Бог е кесар; в Китай и Япония кесаря е Бог, в православието кесаря е младши партньор на Бог.

Множеството теории за развитие на цивилизацията се свеждат в една: всички цивилизации в своята еволюция с течение на времето на безпорядък или конфликт, след създаването на единна държава, и накрая, упадък и разпад.

И цивилизацията, и културата се отнасят към образа на живот на народа, и цивилизацията е явно изразяване на културата. И двете понятия включват в себе си ценности, норми, манталитети и закони, на които многочислените поколения в тази култура и придават първостепенно значение.

Империи, царства, политически системи се явяват недълготрайни средства за постигането на целите на повърхността на цивилизацията, и съдбата на всяко общество, обединено лингвистично и духовно, зависи в крайна сметка от оцеляването на определени фундаментални идеи, около които се събират многочислени поколения и които символизират приемствеността в обществото.

Ние знаем кои сме, само след като ни стане известно които не сме.

Необходимо е да започне конструктивен диалог между културите.

Всяка култура е уникална по рода си, и не бива да се създава скала за превъзходство.

Не виждам основание за твърдението, че тази или онази култура е несъвместима с демокрацията.

Нито една мюсюлманска държава, освен Турция, до сега не е могла дълго време да поддържа демокрация.

Процесът на преход, от авторитарност към демокрация, сам по себе си се явява фактор на дестабилизация.

Само руската, японската и етиопската цивилизации са могли да се противопоставят на бясната атака на Запада и да поддържат самодостатъчно независимо съществуване.

Страни, намиращи се в процес на преход от авторитарност към демокрация, по-често встъпват в конфликти, отколкото страни абсолютно демократични или абсолютно авторитарни.

Сега е много по-уместно да се групират страните, основавайки се не на техните политически или икономически системи, не по нивото на икономическо развитие, а изхождайки от културните и цивилизационите критерии.

Западната вяра в универсалността на западната култура страда от три недостатъка: тя е невярна, тя е аморална и тя е опасна.

"Защо ние убиваме децата?" - зададе въпроса през 1992 година един сръбски войник и сам отговори на него: "Понеже те някога ще порастат и ще дойдат да ни убият вече възрастни".

Западът е завоювал светът не от превъзходството на своите идеи, ценности и религия, а по-скоро от превъзходството в използването на организирано насилие. Жителите на Западът често забравят този факт; жителите на не-Западът никога няма да го забравят.

Цивилизацията, следователно, е най-висшата културна общност на хората и най-широката културна идентичност, която отличава човека от други биологични видове.

Културата е относителна; моралът е абсолютен.

Всяка цивилизация вижда себе си като център на света и пише своята история като централен сюжет на историята на човечеството.

Европа и Русия са демографски зрели държави с ниска раждаемост и застаряващо население; такива общества нямат младежка енергия за експанзионистична политика.

Тероризмът исторически е бил и остава оръжие на слабите, тоест на тези, които обичайно не притежават военна мощ.

Двойният стандарт на практика е неизбежната цена на универсалните стандартни принципи.

За човек е характерно да мрази. За са самоопределянето и мотивацията на хората са нужни врагове: конкуренти в бизнеса, съперници в постиженията, опоненти в политиката.

...идентичността на всяко ниво - личност, племе, раса, цивилизация, може да се определи чрез отношението към "другите": другият човек, племена, раси, цивилизации.

Безопасността на света изисква признаване на глобалната мултикултурност.

Хилядолетната история на човечеството доказва, че религията не е "малка разлика", а може би най-дълбоката разлика между хората. Повторението, мащабът и тежестта на войните по разломите се увеличават значително с вяра в различни богове.

Ако Съветският Съюз беше свръхдържава с глобални интереси, Русия е крупна държава с регионални и цивилизационни интереси.

Културните и регионалните взаимоотношение най-открито се проявяват в икономическите интеграции.

Регионите служат като основа за сътрудничество само когато географията съвпада с културата. Разделени в културата, съседството не води до общности и може да има точно обратния резултат.

...линиите на разлом между цивилизациите стават централните линии на конфликти в глобалната политика.

Разпределението на културите в света отразява разпределението на властта. Търговията може или не може да следва знамето, но културата винаги следва властта.

...очевидно е, че основните различия в политическото и икономическото развитие на различните цивилизации се коренят в различието на културите.

Международните организации, основани на културно подобни държави, като Европейския съюз, са много по-успешни от онези, които се опитват да се издигнат над културите.

В този нов свят местната политика е политика на етническа или расова принадлежност; глобалната политика е политиката на цивилизациите.

Центърът на световната политика се придвижва на юг.

Европа свършва там, където завършва западното християнство и започва ислямът и православието.

...младежта е олицетворение на протеста, нестабилността, реформата и революцията. Историята познава много примери, когато значителен дял от младите хора в обществото съвпада с такива явления.

Численото нарастване на една група създава политически, икономически и социален натиск върху други групи и предизвиква реципрочна опозиция. По-важното е, че той предизвиква военен натиск върху демографски по-малко динамичните групи.

В края на краищата, Съветският Съюз претърпя поражение заради съвкупността на три фактора, на които не съумяха да се противопоставят: американска технология, саудитски пари и мюсюлмански фанатизъм.

Именно защото хората искат да запазят собствената си култура, те използват английски език, за да общуват с хора от други култури.

Основните различия между групите хора са в техните ценности, вярвания, традиции и социални институции, а не в тяхната височина, размер и цвят на кожата.

Човешката история е историята на цивилизациите.

Във войната между цивилизациите загубата понася културата.

Отъждествяването на благополучието със Западът, а недоразвитостта с не-Западът не преживява двадесетият век. Скоростта на тази трансформация поразява.

Свидетели сме на "края на прогресивната епоха", когато доминираше западната идеология и навлизаме в епоха, в която много и различни цивилизации ще си взаимодействат, ще се конкурират, съжителстват и се адаптират.

Слабо образованието желаещи да завоюват автономия, разполагат само с едно оръжие - терористични атаки.

Ислямът в Съединените Щати е подложен на значителна "американизация".

Основополагащи се явяват създаването на всеобщи антитерористични коалиции.

Правителствата трябва да разберат, че тези терористи представляват най-голямата заплаха за днешният ден.

Кин-Войло

Зомби
Коментар #3 от: 19-04-2021, 13:26:11

«Културата е относителна; моралът е абсолютен.»

Това е така, защото КУЛТУРАТА (в обществен план) е аналог на ИНТЕЛЕКТА (в личен, или човешки, план), докато МОРАЛЪТ е съответно аналог на ВОЛЯТА. Както един човек, макар и с интелект, но без воля, не е нищо повече от един ЗОМБ, така и общество само с култура, но без морал е ОБЩЕСТВО-ЗОМБ.

Кин-Войло

Гаранция за просъществуване
Коментар #2 от: 19-04-2021, 12:27:20

«Нито една мюсюлманска държава, освен Турция, до сега не е могла дълго време да поддържа демокрация.»

Първо и преди всичко: пресилено е да се нарече Турция мюсюлманска държава. Революцията на Ататюрк се постара това да не е така. В Турция беше извършено отделяне на държавата от религиозните институции — точно онова, което според самия С. Хънтингтън поставя Запада да бъде в положението на „Запад“. Следователно Турция е една Западна страна, макар и с „регионални особености“, касаещи нейната история, а именно:

— отначало това е Византия, която за самоотбраната си разчита на чужди наемници (тюрки);

— по някое време чуждата военна сила (тюрките), които Византия лекомислено е дислоцирана на своя територия, изршват „пуч“, свалят хриостиянската имперска институция и не без помощта на конкурентната западна цивилизация (Венецианската република), установява Султанат. Султанатът продължава да е нещо подобно на предишната Византия, но с доминиращ мюсюлманизъм;

— Турция след революцията на Младотурците, е конгломерат от култури, които общо взето взаимно се ненавиждат и затова там се възцарява политическа непримиримост между отделни кланове, каквато в условията на западна Европа са почти непозната: в Турция всеки домашен покрив подслонява отделен клан със собствена политика (държава в държавата);

— домашните кланове на Турция обаче се обединяват, макар и формално, в политически партии, но това са неконструктивни сдружения, целящи по скоро „разчистване на сметки“. Такъв държавен строй не може да се нарече „демокрация“, а „партокрация“ — явление, което разцъфтя и в съседна България и което по време на „социалистическия период“ придоби названието НОМЕНКЛАТУРА, а днес се нарича „политически ЕЛИТ“, макар съставляващите го индивиди да не притежават ни най-малко характеристиките на един истински национален елит. Това е „партокрация“, която се е впуснала в разюзданата авантюра да се печелят пари — НА ВСЯКА ЦЕНА! (Повтарям това се отнся в равна мяра както за Турция, така и за България — две страни, които в много отношения си приличат и то не защото „турците са българи“ или „българите са турци“.)

— огромната разлика между съвременна Турция и съвременна България обаче е, че Турция съществува, а България — ВЕЧЕ НЕ! Причината за това се корени в „националния подход“ на турците и в „антинационалния подход“ на българите. В Турция има НАЦИОНАЛЕН ПОДХОД при водене на държавните дела, поради простата причина, че това е страна, в която са съхранени принципите на притежаване на ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ. В Турция частната собственост (върху земята и другите „средства за производство“) си остана непокътната и това прави турската нация да бъде жизнеспособна. От своя страна през втората половина на 20-ия век (та и досега) в България се саморазграждаше систематично, като на притежаването на частна собственост се гледаше като на КРИМИНАЛНО ДЕЯНИЕ, от което в България в крайна сметка се оформиха тълпи от ПРАЗНОСКИТАЩИ СУБЕКТИ, които нямат никакъв шанс за градивно бъдеще (също като в САЩ след Гражданската война, когато е било премахнато робството и страната се е наводнила с огромни тълпи от прзноскитащи бивши роби). Това е причината днес от България все повече да изчезва народонаселението, евакуирайки се навън, поради надвисналата опасност за пълно физическо унищожение и на последните българи, докато от Турция движение навън няма, освен „гастарбайтерството“, което предполага ВРЪЩАНЕ В СТРАНАТА и ДОИЗГРАЖДАНЕ на БИТОВИТЕ УСЛОВИЯ — гаранция за просъществуването на нацията в бъдещето.

Кин-Войло

Свободата на личността
Коментар #1 от: 19-04-2021, 05:50:11

За развитието на идеята за свободата на личността Западът е внесъл неоценимия си принос, като е отделил църквата от държавата.

Когато отделянето е било извършено (съвсем не лесно и безболезнено, между впрочем!), изведнъж човекът се оказал сам: почувствувал се е самотен и до голяма степен загърбен от Бога, който вече не е бил зает да фокусира вниманието си върху човешките дела. С други думи — длъжността на Бога е била овакантена и хората били почувствували нуждата да запълнят по някакъв начин празнотата.

И тогава всеки от тях, хората на Запада, решил, че е длъжен да поеме поне част от функциите на Бога и да фокусира сам своето внимание върху човешките дела. ТАКА ВЪЗНИКНАЛ ХУМАНИЗМЪТ, който е явление непознато както на Исляма (където Бог е Кесар), така и на далекоизточните култури (където Кесарят е Бог).

А какво се е случило с Православието ли? Сред православните народи необходимостта всеки отделен човек да се занимава с човешките дела (така, както това се е очаквало от внезапно отдръпналия се Бог) се е оказала непосилна и православните люде се опитали да конструират заместител на това, което на Запад било наречено ХУМАНИЗЪМ.

За жалост, получило се нещо твърде формално, поради което в Източно-православния свят човешката личност често пъти има твърде пренебрежима стойност. От което пък тръгват цяла поредица от сривове.

ЕДИН ОТ ТЕЗИ СРИВОВЕ БЕШЕ СЪВЕТСКИЯТ КОМУНИЗЪМ.

Иначе по принцип в идеята за комунизма всичко е прекрасно, но тя трябва да се съчетае с истински неформален хуманизъм, за да има някакъв ефект.

Добави коментар

Обратно горе

Вие сте в сайта за мисли, афоризми, латински сентенции, тестове, хумор, биографии и други интересни неща

Начало » Мисли » Самюъл Хънтингтън

Самюъл Хънтингтън