Начало » Мисли » Салваторе Куазимодо

Салваторе Куазимодо

(итал. Salvatore Quasimodo) (1901-1968)
италиански поет, пррводач и есеист, носител на Нобелова награда за литература

Поезията е разкриването на чувство, което поетът смята за вътрешно и лично, което читателят разпознава като свое.

Поезията е и физическото аз на поета и е невъзможно да се отдели поетът от неговата поезия.

Написахме стихове, които ни осъдиха, без надежда за помилване, на най-горчивото уединение.

Винаги съм казвал, че войната принуждава хората да променят стандартите си, независимо дали страната им е спечелила или загубила.

След бурната смърт, моралните принципи и дори религиозните доказателства са поставени под въпрос.

Поет се вкопчва в собствената си традиция и избягва интернационализма.

Поетът не се страхува от смъртта не защото вярва във фантазията на героите, а защото смъртта постоянно посещава мислите му и по този начин е образ на ведър диалог.

Антагонизмът между поета и политика като цяло е очевиден във всички култури.

Религиозната власт, която, както вече казах, често се идентифицира с политическата власт, винаги е била герой на тази ожесточена борба, дори когато изглеждаше неутрална.

Европейците знаят значението на съпротивата; това беше блестящият пример на съвременната съвест.



XX век | Италия | поети | есеисти | Нобелова награда литература |
Италия поети | Италия есеисти | Италия XX век | поети XX век | есеисти XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе