Начало » Мисли » Ромен Гари

Ромен Гари

(фр. Romain Gary), Емил Ажар (фр. Émile Ajar) псевдоними на Роман Кацев (1914-1980)
френски писател от руско-еврейски произход, литературен мистификатор, кинорежисьор, военен и дипломат

Патриотизъм - това е любов към своето, национализъм - ненавист към чуждото

Бурната съдба може да бъде компенсация за лична посредственост.

Замръзвайки през нощта, аз станах и се покрих с второ одеяло.

Вселената се е родила от капка ирония, в която човечеството е само една от нейните усмивки.

Ако ме попитат какъв е бил смисълът на живота ми, винаги ще отговарям - и това наистина е странно за човек, който никога не е стъпвал в църква освен с художествена цел,- че това е било Христовото слово, доколкото съдържа женственост, доколкото за мен е самото въплъщение на женствеността.

Никой абсолютно никога няма да разбере каквото и да било от моето творчество, ако не проумее най-простия факт, че то се състои преди всичко от книги за любовта и почти винаги за любовта към женствеността.

Единственото нещо, което ме интересува, е жената, но обърнете внимание, не казвам жените, а жената, женствеността.

Има времена, когато към хората не трябва да има големи изисквания и трябва да се цени, ако просто не ви правят зло.

На нас винаги ни е нужен човек, на когото сме нужни.

Ако има нещо непростимо на света, то това е неумението да се прощава.

От морална гледна точка нещастните са по-щастливи, от щастливите, защото на тях не могат да им отнемат само нещастието.

... в проститутките, според мен, има нещо майчинско, понеже те винаги са готови да ви приемат и утешат.

Не разбирам, какво може още да бъде сърцето. Ако то не е глупаво, значи, него просто го няма.

При кучетата има особен поглед. В него има молба. Мошениците наричат това сантименталност.

Повече от всичко се боя от столове, понеже формата им е намек за човешко присъствие.

В средите на шизофрениците няма мизантропи. И никога не е имало. Те стават такива от любовта.

Колкото повече той се стараеше да не бъде човек, толкова по-човечен ставаше.

Нашето мълчание означава щастие. Всъщност истинското, пълно, неподправено разбиране и изразяване е само мълчание.

За съвместният живот няма нищо по-лошо от навик, бавно заместващ истинско чувство.

Сърцето му беше изпълнено с най-добрите чувства, но за тях нямаше думи и затова останаха там.

Мечтите, когато остареят, непременно стават кошмари.

И истинската трагедия на Фауст се състои не в това, че той е продал душата си на дявола. Истинската трагедия е в това, че няма никакъв дявол, който да купи вашата душа.

Знаеш ли, че понякога най-добрият начин да забравиш някого е отново да го видиш.

Малките знаци за внимание водят до голямо приятелство!

Да даваш повод за смях според мен е най-щедрият дар.

Завоевателите свикнат с очите на скръбта.

Не казвам, че не може да се живее без любов: може, и това е което е най-отвратително.

Любовта е пътешествие, в което се впускате без карти и компас и където може да те спаси само собствената внимателност.

Вие искате да убиете Несправедливостта, а убивате само хора.

Мили ми Марселен, когато дегустирате вашите блюда е еротика, но когато гледаш на вашите цени е порнография!

Удивително е колко възрастни има в света, които изглежда не живеят изобщо.

Имал съм два пъти сифилис, така че не можеш да ме изплашиш с нацисти.

Тя имаше толкова много скръб в живота си, че сега може само да бъде щастлива.

За надеждата са нужни двама.

Не умея да говоря за морето. Знам само, че то веднага ще ме освободи от всички задължения.

Понякога да убиеш чувствителноста е въпрос на оцеляване.

Неописуемо чувство: да помогнеш на другия, тогава когато самият се нуждаеш от помощ...

Фригидност е тогава когато се съвукоплява морал и психология.

Винаги се мислите за по-добър, отколкото всъщност сте.

Нещастието на другите понякога носи утеха.

Колко силно е детството в един възрастен човек!

Ако при човек нямаше сърце, на земята не би съществувало отчаяние.

Не е трагедията на човека, че той страда и умира, а че не вижда нищо освен собственото си страдание и собствената си смърт.

Алкохолът винаги ми причинява ужас, но мога да го преодолея.

Не вярвам в предчувствията, но отдавна съм изгубил вярва и в своето неверие.

Сега знам, че братството е едностранно чувство, а радоста в общноста е безвъзмезден дар.

...той съхрани в душата си тази част наивност, която се трансформира в мъдрост само при неуспешно стареене.

На улицата гледаше в краката си и никога не вдигаше глава: на небето, казваше той, рядко ще намериш нещо.

Младостта е опасно нещо. Страшно опасна. Да я избегнеш е трудно, но е възможно.

Писнало ми е от всичко бяло и всичко черно. Сивото е човешкият цвят.

По време на окупация най-лесно е да виждаш в германците само престъпници, а във французите само герои.

Когато на човек му е твърде добре, той рискува понякога да стане чудовище от щастието.

На четиридесет и четири, аз все още мечтая за някаква оригинална двусмисленост.

Ние имаме време. Време да учим и време да забравяме. Ние ще научим красиви думи и ще забравим всички лоши.

Живеем във време, когато всички крещят от самота и никой дори не мисли да крещи от любов.

Не трябва да се страхуваш от щастието. То бързо преминава.

По-скоро се изчервявам от гняв, отколкото от скромност.

Аз бях млад, по-млад, отколкото мислех. Въпреки това, моята наивност беше стара и изтънчена.

Човешкото братство понякога има отвратителен привкус.

Лейди Л. винаги считаше, че демокрацията не е нищо освен стил на обличане.

...понякога отнема доста време да разберете истината за себе си.

...щастието, както в устата на акулата, винаги е обкръжено от два реда зъби.

Рядко лъжа, тъй като в лъжата намирам сладкият привкус на безпомощноста: тя ме отдалечава от целта.

Всеки черпи надежда, от там където я намери.

В сравнение с мечтата ние всички сме неудачници.

Светът е пълен с полски патриоти. За съжаление патриоти има и сред германците, французите и англичаните. Това води до войни.

LSD, хашиш и всичко това е като йога. Добро за всички изгубени хора.

Случва ми се да не мисля за теб. При всекиго има минути на пустота.

Любовта, знаете, трябва да оставите на бедните.

...в живота, както и в изкуството, стилът е единственото спасение за тези, които нямат какво повече да предложат...

В Париж, няма улица наречена на неговото име, но за мен всяка улица във Франция носи неговото име.

Отдавна съм престанал да бъда жертва на своят ентусиазъм.

На нас винаги ни е необходима публика, за да покажем себе си от най-добрата страна.

Хуморът винаги беше моят приятелски спътник; само на него аз дължа своите най-големи победи над съдбата.

Животът не се повтаря два пъти.

Истината е в това, че не ние нужен нито твърде много разум, нито твърде малко безумие.

Просто не мога да разбера, как не са те взели в армията, като си такъв идиот.

Някои младежи, толкова безумно се влюбват в живота, че да готови да умрат, само да не се разделят с тях.

Аз бях глупак и такъв си остана. Глупак, че убивах; глупак, че живях; глупак, че се надявах; глупак, че побеждавах.

Най-добрият начин да не зависиш от парите е да ги имаш в повече.

Вие притежавате рядък за нашето време талант - умеете да се радвате на живота.

Да. Всеки може да сгреши, каза таралежа, слизайки от четката за дрехи.

За хората можеш да съдиш по това, което ценят повече от всичко, а за цивилизациите по ценностите, които предлагат.

Няма по-голяма слабост, от това да обичаш някого, оставяйки се на неговата милост.

Трябва да умееш да бъдеш такъв, какъвто си, не забравяйки това, какъв си бил.

Животът е пълен с пропуснати възможности.

Ако мислиш, че всичко е приключило, когато изгубиш единствената си любов, значи ти не си обичал истински.

Старостта беше още една условност, която й се налагаше да съблюдава.

Тя вече беше на петдесет и една години. Тежка възраст, когато единствената опора в живота е детето.

И в кой момент ние сме най-безмилостни? Не е ли тогава, когато следва своите принципи?

Единствената хуманна ценност на независимостта е възможността за обмен.

Да проявиш внимание, винаги служи за добро оправдание.

Моралът е известна зараза.

Нищо важно не умира.

...противоположност на смърта не е живота, а любовта.

-Ти си пиян. - Не още. Но се старая.

Ами ако животът е просто пародия на смъртта.

Не. Но аз мразя зимата. Мразя снега. В такова време може да мислиш, дали земята е създадена не за хората и ние сме попаднали тук по погрешка.

Науката обяснява света, психологията - хората, но трябва да бъдете способни и да се защитите, да не се отдалечите, да не изгубите последните си илюзии.

И какво означава "животът е свят", ако за самият живот никой и нищо не е свято?

Сега висчки тези факти са толкова широко известни, че забравят за тях.

Донжуановските списъци са плод на неувереност в себе си.

Избягвах приятелите, понеже приятелството неминуемо води до разговори.

Има такива кортки лица, които изглеждат създадени за зрялост и готови да посрещнат снеговалеж още през пролетта.

Единственото изкушение, което още никой не е успял да преодолее е изкушението на надеждата.

Когато загубите смисъла на живота и все още се опитвате ... се чувствате виновни.

Мъжете, жените, страните - ние толкова сме се заразили от независимоста, че ние не станахме независими, ние станахме заразни.

Аз говоря за щастливото отсъствие на всякаква оригиналност, понеже за щастието не е нужно да измисляш каквото и да било.

Вкусът към наградите не си отива с възраста, и духът често побеждава в упоритост там, където плътта губи в крепоста.

Как, според теб, хората могат да различат истинското от фалшивото, ако те умират от самота?

Никога още не съм виждал толкова устойчива усмивка. Интересно маха ли я тя през нощта?

По-добре да се чувстваш жертва на несправедливоста, отколкото виновен.

Мисля, че за много германци, както вчера, така и днес, Франция е била и ще бъде място за наслаждения.

Когато изглежда, че всичко е изгубено, изведнъж виждаш, че главното остава.

Никога не вярвайте на жените, имащи няколко кожуха, защото винаги ще чакат от теб още един.

Моите приятели мислят, че аз ходя пеш за да си поддържам формата. Съвсем не. Това е опит за бягство.

Страхувам се от хора, чиито широки възгледи са основани не на социологически анализ, а на скрити психологически травми.

...едни мръсници сменят други, и всички революции в историята, всички без изключение, винаги намират свои мръсници, и то без особено затруднение.

Но ти си остарял лошо. Останал си млад. Мъжете винаги остаряват лошо, когато останат млади...

...всички знаят, че щастието е комунистическа пропаганда.

В живота на всяка жена настъпва време, когато колкото по-елегантна е тя, толкова по-нелепо изглежда.

Топлото легло винаги напомня на жената.

Нямам дарът да забравям.

С една добра воля няма да стигнеш далеч. Добре е още да имаш и бензин.



XX век | Франция | писатели | режисьори | дипломати | военни |
Франция писатели | Франция режисьори | Франция дипломати | Франция военни | Франция XX век | писатели XX век | режисьори XX век | дипломати XX век | военни XX век

Vassil
"Повече от всичко се боя от столове..."
Коментар #2 от: 02-12-2020, 09:22:35
Да се надяваме много хора да не споделят страховете си, но откъм прозорци...
Кин-Войло
Спомен от телесна топлина
Коментар #1 от: 02-12-2020, 03:56:18
«Повече от всичко се боя от столове, понеже формата им е намек за човешко присъствие.»

А има и такива хора, които се боят от кревати, защото запазилият се в тях спомен от телесна топлина е намек за женско отсъствие.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе