Начало » Мисли » Робърт Силвърбърг
Робърт Силвърбърг
(Robert Silverberg) (1935)
американски писател романист и редактор
Младежкият цинизъм е главно защита срещу страха.
От време на време цялото стадо повтаряше думите си, отеквайки от черната завеса на нощта.
Невидимостта е прекрасна шега на обществото.
...сложно чувство на глад за власт, свързано с усещането, че съм най-неуязвим, когато съм най-малко видим.
Горните слоеве на научния свят са населени от малки клики, семейни връзки и самоподдържане.
...един от онези вашингтонци, за които хиперболата е националният език?
Всеки завършил Харвард винаги е готов да каже няколко гадни неща за своята родна планета.
Кактусът поне призна моето съществуване. Но само с цел да нарани.
- По някаква причина миналото винаги изглежда по-миризливо и хаотично, отколкото очаквате.
- Прости ми невежеството. - Невежеството не може да бъде простено. Може само да се излекува.
Отсъствието на логика е моя привилегия.
Истинският предмет на изучаването на човечеството е самият човек.
Човек, който не знае как ясно да изрази мислите си, едва ли е в състояние да предложи нещо, достойно за разглеждане.
Има блаженство във възможността да забравим.
Ако човек иска да бъде герой, той трябва твърдо да застане на земята си и да не бяга от последствията. Но кой разумен човек иска да бъде герой?
Трескава стена от напрежение и копнеж ни раздели и ни свърза.
Добрата стара пишеща машина, добрия стар хамбургер поддържат доброто ми състояние сега и винаги.
Религията утешава.
Някога той я обичаше много, докато не откри в дъното на душата й неразтворима утайка от мъчителното недоволство.
Раздялата е равносилна на сексуална неудовлетвореност.
Паметта е огледало на неистината.
Любовта към другите започва с любовта към себе си.
Целият ми живот беше търсене на истински причини за това, което разбирах като ирационално.
Обществото трябва да се развива, в противен случай то ще започне да се разпада.
- Искам да усетя болката - нали знаеш? - до тогава докато не си простя.
- Ще изпълня задачата си... Но това не означава, че я харесвам.
Когато някой спре да расте, той започва да умира; това е същността на човешкото съществуване.
Огледалата, разбра той много по-късно, бяха ключът към напредването към Острова: еволюцията на духа отвътре, нарастващата способност за разграничаване и изхвърляне на ненужното.
XX век | XXI век | САЩ | редактори | романисти | писатели | носители на Хюго | носители на Небюла |
САЩ редактори | САЩ романисти | САЩ писатели | САЩ XX век | САЩ XXI век | редактори XX век | редактори XXI век | романисти XX век | романисти XXI век | писатели XX век | писатели XXI век