Начало » Мисли » Робърт Бъртън
Робърт Бъртън
(Robert Burton) (1577-1640)
английски писател-ерудит, свещеник и учен
Чистата съвест е постоянен празник.
Добър съвет може всеки да даде. Той е безплатен.
Глупаците и безумците обикновено говорят истината.
Природата не прави нищо просто така.
Всеки от нас е за себе си е човек, за останалите е дявол.
Ако адът е на земята, то той е в сърцето на меланхолика.
Съвременният писател пише само тогава, когато се нуждае от пари.
Това, което за един е Вяра, за друг е Безумие.
Боговете обичат да наблюдават това, как великите хора се борят с лишенията.
Надежда и търпение ... две много меки възглавнички, на които ние можем да облегнем главата си в лишения.
Ако човек умира за нещо, не е непременно, че това нещо се оказва истина.
Този, който прави обувки, самият той ходи бос.
Болести и скръбта идват и си отиват, но суеверни душа не знае покой.
Не се правете себе си на глупак, за да се развеселите другите.
Бедността е наследница на музите.
Невежеството е майка на преданоста.
Всяка врана счита своите птиченца за най-прекрасни на света.
Всички поети са безумци.
Плачещата жена предизвиква в мен не повече жалост, от куцащата гъска.
За желанието няма почивни дни.
При вида на убиеца мъртвите кървят.
Ако има ад на земята, то е в сърцето на меланхолика.
Ергенският живот е ад, а жененият чума.
Любовниците се карат, а любовта се разпалва.
Невежестта е майка на преданоста.
Мозъка е на-благородният орган от всички съществуващи под небесата.
Страхът пред висшите сили ни удържа в подчинение.
В самота човек е или светия или дявол.
Хората се раждат в мъки, живеят без надежди, а болестите им са неизцелими. Колкото повече живеят в света, толкова повече го получават. Само смъртта е способна да ги утеши.
XVI век | XVII век | Англия | писатели |
Англия писатели | Англия XVI век | Англия XVII век | писатели XVI век | писатели XVII век