Начало » Мисли » Ричард Бротиган

Ричард Бротиган

(Richard Brautigan) (1935-1984)
американски поет, текстописец и писател

Понякога живота е изключително въпрос на наличие на чашки кафе, а също и на уединението което те дават.

Просто чакам, и на за мен съвсем не е важно, какво чакам, понеже всички очаквания на света си приличат едно с друго.

Думите са цветя от нищото. Обичам те.

Нощта се удължава, когато любовта прокисне.

Аз просто чакам, и съвсем не е важно какво чакам, понеже всички очаквания в света си приличат едно на друго.

Имам такова чувство, че аз приличам на вестник, който чете сам себе си.

За тридесет секунди в главата и беше напълно празно - твърд необичайно, понеже там винаги маршируваше парада на 4 юли.

Хората не трябва да се променят. Всички трябва да останат самите себе си. Така те са щастливи.

Но аз не мога да променя света. Него са го променили преди, аз да се появя в него.

Любовта е разновидност на лудоста.

Няма нищо ново под слънцето, ако не броим теб и мен.

Ние бяхме много близки приятели, докато аз не започнах да взимам от него пари и спрях да му ги връщам.

Тя просто нямаше да разбере. Мислите й не минаваха по тези релси.

Синьото небе се превърна в неразрешима задача.

Хората много често извършват глупави и безсмислени действия.

Уви, скръбта по света е достатъчна за напояване на Сахара.

Има хиляди разкази за оригинални връзки. Това не е една от тях.

В този зимен ден гробовете са свободни и щастливи.

Някои хора не оценяват колко късмет имат в живота.

Животът не е нищо, ако не го приемете твърде сериозно.

Той беше всичко, което не виждаш.

Плевелите поникнали в душата трябва да бъдат премахнати.

Аз пих кафе, четях стари книги и чаках, кога ще свърши тази година.

Сам винаги беше безсъвестно честен човек.

Всеки, който седи в самолет, се присъединява към братството на нервността.

Тя беше много красива - тялото й беше като чиста планинска река от кожа и мускули, биеща върху камъни от кости и невидими нерви.

Този човек е толкова сложен - в сравнение с него, лабиринтът изглежда като финалната права.

Той размени живота си за сладко вино, понеже в живота му нищо повече не остана.

Логиката и разумът отказват, когато войната започне, и докато продължава, царуват алогичност и безумие.

Има дни, в които нас просто ни няма... изчезват преди да си отворим очите.

Защо животът не може да бъде толкова просто, колкото може да бъде?

Любовта е омагьосан пъзел, който не можеш да събереш, въпреки че много се стараеш.

Липсата на чувство за хумор е една от най-големите му слабости. Щеше да се радва на живота малко повече, ако можеше да му се смее над него.

...иронията е, че всъщност мразя да се странствам, въпреки че правя това.

Всеки от нас имаше своя роля в историята. Моята е облак.

Сега съм на тридесет и една и все още не разбирам как и защо живеех в онези дни.

Вероятно лявата му обувка е по-скъпата от цялото ми облекло.

Често не мога да спя, и тогава безсънието ме кара да ходя на разходка през нощта.

Думите летяха от устата му, като птици в небето.

Никакви разговори за бъдещето и само смутно разбиране на това, което е станало преди.

Тя не знае, че е част от зората.

Ах, тези времена на битниците! Разговори, вино, джаз!

Отговорът е прост - ключът на разгадаването се крие в нас самите.

На него му беше ужасно. От бездната на живота му падна на дъното.

Небето беше синьо. Синьо, като човешки очи, които чакат, кога нещо ще се случи.



XX век | САЩ | поети | писатели |
САЩ поети | САЩ писатели | САЩ XX век | поети XX век | писатели XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе