Вие сте в сайта за мисли, афоризми, латински сентенции, тестове, хумор, биографии и други интересни неща

По някое време д-р Сав (станал известен в по-късни времена като Господ Саваот) събрал всички корифеи от Генно-инженерната Лаборатория, която имал честта да оглавява, и недоволно им казал, че се губи много време: създадени са само мъжки очовечаващи биороботи и се разчита на съответствуващия им по фертилност контингент от хубавки маймунки, лудуващи из клоните на Райската Градина.

"Трябва да се направи нещо!" - казал ерудираният учен и погледнал строго сътрудниците си над дебелите рогови рамки на високодиоптърните си очила. - "Трябва да се ускори процеса на очовечителна корекция на земната фауна поне двукратно! Има ли предложения?"

"Има!" - пъргаво вдигнал ръка един амбициозен мургав младши научен сътрудник от първия ред. - "Хайде да направим ЖЕНА!"

"Хъм!" - промърморил от задния ред старши научния сътрудник Гавраил и се почесъл под лявото крило. - "Нашият Сат пак започва с неговите жени..."

"И какво по-точно имаш предвид, Сатанаил?" - запитал д-р Саваот.

"Много просто" - заобяснявал разпалено Сат. - "Засега имаме само мъжки биороботи, които онождат местните маймунки, като всички се надяваме нашите мили гостенки да забременеят, което не винаги става. Ако, обаче, в процеса включим и женски биороботи, които да запознаем с безделничещата из горите наоколо тълпа от маймуняци-мъжкари, нашите биороботки ще започнат да раждат като разпрани и тогава... и тогава ще бъдем сигурни, че сме изпълнили с чест директивите на Центъра."

"Добре, Сат" - казал доволно д-р Сав. - "Имаш съвсем правилно отношение по този наболял въпрос. Заеми се ти със задачата: иди в склада, където съм запазил образеца на мъжките биороботи - имам предвид онзи, когото нарекохме Адам, - вземи от него ДНК-проба (гледай да е от някоя кост, например - ребро) и ДЕЙСТВАЙ!"

Скоро новият женски биоробот, зарегистриран в архивите на Лабораторията с кодово название "Изделие Ева-01", бил напълно готов. Наляла сосни бедра, шеговито разтресла натежали ненки, хубавицата Ева запристъпяла със стройна пружинираща походка из голямата поляна на Райската Градина, поставила млечно бяла ръка върху смуглия бицепс на Адам.

"Ой, Адамек! - зачуруликала красавицата. - "Какво е онова къдраво дърво там, в онзи край? Защо не ме заведеш под него, за да се насладя на прекрасната му сянка, а?"

"Готово, бе Евче!" - казал Адам. - "Само че там няма нищо интересно - само скука и досада. Ние обикновено ходим при клетките с маймунките - да им се любуваме и да учим езика им. Много е забавно!"

"Не споря, че може и да ти е забавно" - отвърнала Ева, - "но на мен ще са ми по-интересни хей онези диви маймуняци от гората, които надничат през оградата... Виж ги какви са космати! Но нейсе! Заведи ме ти при онова къдраво дърво. От там има хубав изглед към горските дебри, които са изпълнени с толкоз много тайнственост и екзалтиращи опасности..."

"Мразя опасностите!" - промърморил Адам. - "Опасностите те държат в непрекъснато напрежение и затова бързо те изхабяват. А аз най-много обичам да хапна и да легна по гръб на слънце, а ако над мен се случи да расте и някоя смокиня, нямам нищо против да оставя устата си отворена, че да падат смокините сами в нея."

"Добре си ориентиран за хубавото в този живот!" - изгукала нежно Ева и се стрелнала към ствола на кичестото дърво, защото вече били пристигнали при него. - "Я, ама тези клони са натежали от зрели ябълки!"

"Опитайте ги!" - прошепнал някакъв шеговит глас от околните шубраци.

"Кой си ти, гдето се обаждаш от Мрака?" - предпазливо запитала Ева.

"Аз съм ваш доброжелател. Доведох ви - вас двамата - под това дърво, като ви подмамих с поредица от биоенергетични сигнали, на които вие - "био-коректорите" - сте програмирани да реагирате; и особено ти, Евичке: докато те правих преди няколко часа, те настроих да бъдеш особено чувствителна към психологическите въздействия, долитащи при теб от Мрака..."

"Но как се казваш?"

"Казвам се Сат, но приятелите ми ме наричан на галено Сатанаил. Аз съм младши научен сътрудник тук и ръководя секцията по Алтернативни Методи за Сексуална Интеракция".

"Е добре, ами сега какво ще искаш от нас, Сатанаиле?"

"Какво ли? С две думи - следното: искам с вас да проведа един експеримент, за който отдавна назряват разногласия между мен и д-р Саваот, който е възрастен учен и поради това - безкрайно консервативен. Искам най-после да му натрия носа! Той си е внушил, че трябва да облагороди биосферата на тази планета, като разпръсне вас - био-коректорите - навсякъде сред дивите обитатели на горите наоколо. И въпреки, че много пъти съм спорил с него, изтъквайки опасността, че е твърде възможно вместо вие да подобрите нещата с вашата намеса, да се случи така, че диващината на дивите обитатели да вземе връх и вие самите да подивеете и да се превърнете в маймуни, носорози, антилопи гну, зебри или хиени, той все ми казва: имало било тенденция към еволюционно развитие и прогрес - нещо, с което ни най-малко не мога да се съглася. Моята идея е: вие - самите био-коректори - да започнете да се съвокуплявате помежду си и така да се родят от вашата връзка множество нови поколения, които да формират нова раса, а тя ще бъде чиста и поради туй - БОГОИЗБРАНА. Всички останали ще си останат в положението на полуживотни и животни, каквито са си и сега, а вие и вашите потомци ще бъдете господарите на този свят. Харесва ли ви моята идея?"

"Страшно много ни харесва! - изпискала френетично Ева, докато в същото време Адам се озърнал гузно и промълвил:

"Ами дали няма - такова?... Дали няма Главния да научи? От опит знам, че д-р Сав винаги научава всичко. Или както казват - окото му виждало навсякъде. Боя се, че Той ще ни разкатае Дезокси-Рибо-Нуклеина и ще се наложи да се мятаме из дивите гори като Дезоксидирани Риби, защото ще ни пери по един грозен ритник за вечни времена!"

"Дори и така да стане, вие не се бойте - аз съм с вас! Борбата иска и жертви! Отначало ще ви бъде трудно, но след това ще бъдете господари на всичко живо на тази планета - за вечни времена. Ето защо - не трябва да губите време: лягайте под тази ябълка и започвайте да се съвокуплявате; «...и не ради удовольствия, а продолжения рода человеческого для...». Аз ще съм наоколо - в Мрака на този храсталак - за да ви се притека на помощ, ако затрябва. И за да не ви пресъхне устата по време на съвокуплението, ето ви тази ябълка..."

"Ами няма ли да има и друго изпълнение?" - обадил се плахо Адам. - "Не ради продолжения рода человеческого, а удовольствия для..."

"Ще има, ще има - всичко ще има; побързайте!"

...........................................

Те двамата - Ева и Адам - вече се били разтървали и още реели погледи по натежалите от плод клони над себе си, развълнувани и задъхани от току-що преживяното, когато изневиделица върху тях се нахвърлил д-р Сав - с пяна на уста и разрошени бели коси и брада. Придружавал го Гавраил.

"Как не ви е срам! Каква е тази свинщина, която сте натворили тук, а?"

"Ние искаме да си имаме бебенце!" - казала Ева.

"Ама Докторе" - добавил Адам, - "нямаш си на представа колко беше хубаво! Не е като с онези космати и миризливи маймуни. С истинска жена е къде-къде по-приятно!"

"Я си затваряй, пък ти, многознаещото био-роботско отверстие! Хъм, бебенце искали да си имат! Вие знаете ли какво направихте току що, бе? Прецакахте резултатите от труда на толкова много поколения изследователи от нашата реномирана Лаборатория, че сега ние сме отново на нулата - както преди 5 милиона години! Заслужавате вие - двамата жалки сладострастници - да ви пратя в Палеозойската Ера, та да ви дойде акъла в главата. Но няма да го направя. И знаете ли защо няма да го направя? Защото знам кой ви е подтикнал към това свинство. Оня, дето се крие там, в храстите... Дето е ви е гледал като мизерен воайор през цялото време докато сте се клецали... Дето сигурно не е пропуснал възможността и да мастурбира за ваша сметка в храсталака. Гавраиле, я иди и измъкни тая цръв от Мрака и го хвърли за тая нощ в карцера, а после ще видим какво да правим с него!"

След малко, когато Гавраил измъкнал иззад плетеницата къпини Сат, полепен от глава до пети с ланска шума, д-р Сав му се заканил с гръмовержен пестник, а нещастният младши научен сътрудник погледнал нажалено току-що венчаната по такъв странен начин първа семейна двойка в света и нищо не казал.

"А вие двамата!" - продължил Докторът. - "Какво сте ми се разголили? Я накъсайте ей оттам малко смокинови листа, та си закрийте срамотиите, че ми се повръща като ви гледам. Развратници, ниедни! Ако бяхте по-дисциплинирани, щяхме с ваша помощ да решим големия проблем на тая планета, която е априорно сгрешена заради безумието на Битието й: всяко създание, което я обитава, може да съществува единствено като изяжда някое друго от останалите земни създания. Когато дойдохме тук преди 5 милиона години, ние заварихме в океаните риби, които ядяха планктон, за да могат след това те самите да послужат за храна на по-големите риби, а те пък - да бъдат умъртвени и изядени от други морски обитатели. А на сушата заварихме растения, които впиваха корени в хумуса, получен от разтлението на умъртвените сухоземни организми, а растенията от своя страна служеха за храна на огромните стада от тревопасни, опустошаващи всичко по пътя си. Тревопасните пък се оказваха обичайната храна на хищниците, а хищниците, умирайки, подхранваха лешоядите и се разлагаха; и заедно с всичко останало се превръщаха в крайна сметка в изначален хумус. Всичко това беше един нескончаем порочен кръг, от който няма и не може да има излизане, няма и не може да има развитие, няма и не може да има прогрес. Това и трябваше да се очаква, защото устойчивостта на една биосистема се постига винаги чрез баланс, който е другото име на порочния кръг. Излезе ли се от баланса, цялата система се подкопава и се подлага на риска от разпадане. Ние искахме да се намесим и да намерим ново решение, при което системата на тази планета да се насища допълнително с енергия от Космоса, за да може свободно да покрие една неконтролируема ентропия, каквато би съпътствувала истинската еволюция. Но уви! Вие се оказахте творения, на които не може да се разчита. Ето защо аз сега ще ви изхвърля от Лабораторията и от нейната Градина и ще ви пратя сред реалността на тази планета, за да понесете всичките й безумства. Ще се самоуспокоявате единствено с най-голямата измама, която Сат успя умело да ви внуши: че няма да има по-големи господари от вас. А всъщност няма да има по-големи роби от вас. Ще живеете при алтернативната смяна на два вида робство: робството на Анархията и робството на Йерархията."

...........................................

Така и станало...