Начало » Мисли » Рейумон Кьоно

Рейумон Кьоно

(фр. Raymond Queneau) (1903-1976)
френски писател романист, поет, критик и редактор

- Защо искаш да си учителка? - За да тормозя деца.

- Точно. Горкият сър, бедният хер, това е той, вашият крал. Повтарям, това е задник. - Но щом кралят на Англия е задник, значи всичко е позволено!

Сутрин се скиташе из апартамента, през деня се скиташе из Париж, вечер се луташе из страниците на книгите.

Безоблачната нощ прегръщаше ослепителната луна с почернелите си бедра, а звездите на нейните съзвездия едва помръдваха от полъха на класическия бриз на Гълфстрийм.

- Какво искаш да правиш? - Нищо. Нищо не е много полезно. Нищо не поражда и най-малката причина за суета.

Интелектуалното лице на лейтенанта сякаш беше покрито с епидермална мъгла на някаква несмилаема мисъл.

- Жак, остани още малко. Обяснете ми какво наричате смирение. - Не знам. Да, знам много малко. - Това е смирението, нали? - Може би. Но разбирате ли, цялата уловка е, че да се наричате смирен означава, че вече не трябва да бъдете смирен, дори да си помислите за това означава, че вече не трябва да бъдете такъв.

- Защо смърди толкова много? — възкликна пълничък човек на средна възраст. Разбира се, тя нямаше предвид себе си, тъй като по природа не беше егоист.

- Говори, говори, само за това те бива.

Четеш твърде много, ерудицията ще те унищожи, ще свършиш като библиотекар.

- Тогава ще бъда астронавт, - каза тя. - Много добре! - Габриел одобри. — Точно така! Трябва да сме в крак с времето. Да, астронавт! Ще тормозя марсианците, - продължи Зази.

Това наистина е нещастие, толкова нещастие - в крайна сметка, да станеш гений, няма нищо по-добро от гените на глупав чичо или малоумна баба. Хи-хи.

...ако си добър в нещо, не е нужно да крещиш за това на всеки ъгъл.

Една сълза падна върху нажежен препечен хляб и веднага се изпари.

Възрастта е като звяр, мосю. Звярът, който става все по-голям и по-голям и по-голям и накрая те изяжда жив.

За солидарност Джако вади от джоба си голям сгъваем нож с пили, куки и отвертки. Разтваря голямото острие и започва елегантно да почиства ноктите си.

И можете също да докоснете човешката тъпота с пръст, леко вискозна и лепкава поради топлината.

След това опитахме цикория с укор от канела, ориз със сирене за кавга, саке (утайка на дъното) на раздразнението, зърна черен пипер на ярост и грог на горчивина.

- Той винаги ще намери какво да прави, - казва Ламелия. - Живее на принципа: където работиш, само да не работиш.

Има такива сънища, подобни на мимолетно запознанство - в действителност те със сигурност биха минали покрай съзнанието, но въпреки това тези сънища вълнуват, когато си спомняте за тях сутрин, докато безполезно бъркате в затворените капаци на клепачите си.

Грешка, престъпление и изневяра: това е всичко, което прави мъжете интересни. В голям мащаб става грозно; на индивидуално ниво е забавно.

...за да бъде човек интересен като животно, той трябва да бъде сам.

Асфалтът тихо потрепваше, излъчвайки деликатен аромат на катран, ...

Със сигурност това е заклет негодник, не просто жалък безобиден перверзник, а истински негодник.

Всичко прелива, челото ти тежи, от сънища те е страх: ето я смъртта, нейната тежест, нейната пълнота. Линията, зад която дебне пъргавият убиец, докато летящата птица маха с криле в небето.

- Какво си ти? Вярваш ли, че призраци живеят в краката на масата?

Историята никога не е била новина и новините никога не са били история.

Животът е нещо ужасно. Няма истинска радост, ако сами не искаме да я видим.

Да научиш да учиш означава да можеш да не знаеш, да не отричаш новото и да не се противопоставяш на търсенето.

- Само животните не скучаят - каза кучето, - или онези индивиди, които не са далеч от естествения начин на живот.

СВЕТЪТ е хапче, пуснато в чаша вода.

Несъществуващото нещо не е непременно глупост.

- Пазете се от измислени истории! Те разкриват най-съкровеното ви същество. Точно като мечтите. Измислените истории и истинските сънища са почти едно и също нещо. - Истинските истории са също толкова добри в разкриването на вашата същност, не мислите ли?

Учеността не пречи на живота.

...повторението е едно от най-уханните цветя на изкуството на реториката.

Не се правете на по-глупави, отколкото сте.

Думите вече имат съвсем различно значение.

...във взаимоотношенията с хората трябва да се избягва насилието. Заслужава всички упреци.

Ти говориш, говориш и това е всичко, което можеш.

Още от палеолита насилието се е превърнало в норма в човешкото общество. Но в крайна сметка какво да бъде, това не може да се избегне и не той, Габриел, е виновен за това, че те, слабите, развалят живота на всички.

...да не си въобразявам, че се променям към по-добро само защото избирам десния тротоар вместо левия, когато се прибирам вкъщи...

Човещината е смешно нещо.

- Дете мое, случи ли се нещо? Глупостта и лицемерието на това твърдение само удвоиха обема на сълзите, течащи от очите на Зазин.

Никога ли рибата не поглежда какво се случва от другата страна на дебелото стъкло, което я отделя от света на хората?

Успявал ли си някога да парадираш с глупостта на собственото си изобретение?

И да, това е много скучна история. За щастие всичко свърши. Харесва ли ви или не, пет пари не давам!

Мама дори имаше адвокат, който дойде специално от Париж, знаменитост, той беше напълно неразбираем, говореше толкова неясно, с една дума, пълен задник.

Истинската велика история е тази на изобретенията.

- Кажи ми, чичо - обърна се Зази към него, - нарочно ли се правиш на глупак или не? - За да те накарам да се смееш, дете мое - отвърна Габриел.

Писането е зона на съмнение - реално пространство, изпълнено с привидности, от което читателят може да изгради свой собствен свят, различен от света, породен от писателя.

Ако литературата се ражда от всекидневно събитие, тогава историята може да бъде сведена до нея...

...само чрез обединяване на всички елементи на огромна жива мозайка има шанс да се получи обща картина на причудливо растение.

Невъзможно е да се каже всичко, трябва да се действа избирателно, (...) всеки разкрива това, което му се струва важно, но често греши.

Откакто съществува "Литературата" (т.е. много кратко, ако се съди по датата на появата на този термин), може да се каже, че функцията на писателя е да се бори с нея.

...когато ви предложат добра поезия, не трябва да се оплаквате.

Носенето на бреме е вашо мъжко задължение.

Понякога те гледам и имам чувството, че виждам през теб, сякаш дори вече не си там.

Вие недопустимо обиждате любопитството на хората: интригувате ги, а после мълчите. Не, мосю, знаете ли, те не правят това!

Как да не се уплашиш пред това лишено от всякаква лудост липса на разум?

Известно нещо, деца, те са безсърдечни.

В живота, в отношенията с хората, трябва да проявявате повече взаимно разбиране.

- Съжалявам, вече съм в пубертета. - Спри. Айде без глупости. - И какво неприлично има тук? Това е животът. - Да, животът.

Думите са достатъчни, за да бъдеш обичан, за да напишеш стихотворение.

...мисля, че тези уреди са нехигиенични. Кой ще ми каже къде са лежали преди, но за собствените си пръсти винаги знаеш къде си ги слагал.

Възможно ли е да не вярваме на френската граматика? Толкова нежна... толкова чиста... очарователна... обаятелна... прекрасна...

Вижте, пише: "Опасна зона! Внимавайте за камиони!" Когато ходех на училище, често си мислех защо ни учат да четем; сега разбрах: да избягам камионите.

От десетгодишна водя дневник. Мама винаги казваше: "Прекрасен навик за момичетата; това развива тяхната морална стабилност, те се подобряват и накрая ще могат да блеснат така, че свещеникът просто ще полудее и ще ги посвети на монахини за цял живот."

- Все пак е интересно — добави тя по-тихо, обръщайки се към Подшафай, - на какво в крайна сметка разчита той, с какво това момиче от вестника може да е по-добро от мен? Тя има ли златно дупе или нещо подобно?

Горчива му е съдбата, солена му е вечерята.

Херцогът бил еретик, аристократ и провинциалец - с други думи, притежавал всички онези качества, които вбесяват добрите хора, но - какво щете! - Бастилията не се превзема всеки ден, особено през ХІІІ век.

- Мразя суетата. Затова се опитвам да се смиря.

Беше толкова нелеп, че тя дори не се засмя.

... Така или иначе ще се окаже, че пунктуацията - несъмнено - нарушава абсолютно непрекъснатия поток на интересуващия ни поток, въпреки че изглежда сякаш е толкова необходима, колкото и стискането на праговете върху звучна струна.

Всичко, което съм направил, всичко, което не съм направил, всичко го давам на теб.

...Сюрреалистите потънаха в сън, като чума, беше истинска епидемия.

О, страдание, аз те създавам, обличам те, ти си едно с любовта ми, в която познавам само дрехите, а познавам и устните, очите, гласът, косата, ръцете, очите...



XX век | Франция | поети | редактори | критици | романисти | писатели |
Франция поети | Франция редактори | Франция критици | Франция романисти | Франция писатели | Франция XX век | поети XX век | редактори XX век | критици XX век | романисти XX век | писатели XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе