Начало » Мисли » Рей Бредбъри

Рей Бредбъри

Рей Дъглас Бредбъри (Ray Douglas Bradbury) (1920-2012)
американски писател на научна фантастика

Съществуват няколко способа да се изгори книга. И светът е пълен с хора, бягащи със запалени клечки.

Безумието е относително. Всичко зависи от това, кой кого заключва в коя клетка

Истинският учен е романтик. Само романтиците вярват в това, че е възможно всичко.

Живота и така е твърде сериозен, че още повече да го възприемате несериозно.

Любов е тогава когато двама се обичат взаимно. Когато само единия обича - това е болест.

Смъртта - това е постоянен бой. Аз встъпвам с нея в схватка с всеки нов разказ, повест, пиеса... Смърт! Аз ще се боря с нея с моите произведения, моите книги, моите деца, които ще останат след мен.

...В годините на вашия живот - живейте. Не си слагайте кръст. Не ходете с кисела физиономия.

Бог ние е дал разум, за да изследваме, какво имаме вече, а не за това, да гадаем и да се боим, какво ни очаква в бъдеще.

Аз получих образование в библиотеката. Съвършено безплатно.

Нужно е постоянно да бъдеш в състояние на влюбеност в нещо. В моя случай - в книгите, в писателството.

Ако човек ден и нощ мисли за смъртта, той би станал Уди Алън.

Какво е това Вселена? Това е голям театър. А на театъра е нужна публика. Ние сме публиката. Живота на Земята е създаден за това, че да свидетелства и да се наслаждава на спектакъла. Ето затова сме тук. Ако на вас не ви нрави пиесата - теглете и чертата!

Смъртта е формата на разплата с космоса за чудесния разкош да бъдеш жив.

Русия ще стане свръхмощна държава само благодарение на това, че хората ще се научат да се обичат сами себе си. В това ме убеждава руската литература и руските филми.

В добрият брак хората винаги се учат един друг. Вие се учите един друг в науката на живота. Ежедневно в контакт, лежейки на една възглавница, вие си влияете един на друг неволно.

Не обичам колите. Аз ненавиждам интернет, ненавиждам компютрите. Те се месят в живота ни, те взимат нашето време. Хората твърде много работят на компютрите, те твърде много бърборят, вместо да се слушат и чуват един друг.

Аз не се опитвам да предсказвам бъдещето. Опитвам се да го предотвратя.

Хвани ме за ръка и ме преведи през тази нощ. За да не чувствам, че съм сам.

Ние сме невъзможност в невъзможна Вселена.

Никога не подлагай на съмнение чудесата, когато те се случват.



XX век | XXI век | САЩ | писатели | носители на Хюго |
САЩ писатели | САЩ XX век | САЩ XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Кин-Войло
Смъртта — това е постоянен бой.
Коментар #2 от: 22-08-2023, 14:47:01
«Смъртта — това е постоянен бой. Аз встъпвам с нея в схватка с всеки нов разказ, повест, пиеса…»

Би могло да се разсъждава така: ПРИ РАЖДАНЕТО СИ ВСЕКИ ОТ НАС получава две неща — живот и смърт. Двете неща се хвърлят в безмилостна схватка. Свикнали сме да смятаме, че през първите няколко десетилетия животът е този, който наделява над смъртта, а след това нещата започват да се влошават от гледната точка на живота, докато един ден смъртта най-после надделее. В своето ежедневие обаче хората не осъзнават, че всъщност са непрекъснато съпътствувани от двете неща — и от живота, и от смъртта.

Тази особеност се осъзнава единствено от такива като мен (Кин-Войло), който понякога дразни обкръжението си, като нарича себе си МЪРТВОРОДЕН. Но това е самата истина — аз съм се родил БЕЗМЪЛВЕН и БЕЗДИХАНЕН. Обзети от съжаление, лекарите са ме отстранили в един леген за отпадъци, за да продължат да се борят за живота на майка ми.

Тогава — около 20 минути след като съм се озовал в неприветливата атмосфера на реалността — една от сестрите, асистиращи операцията, забелязала, че в легена нещо се тресе от спазми, свидетелствуващи, че ЖИВОТЪТ все още не си е отишъл напълно. Грабнали ме и започнали да ме разтриват, да ме топят последователно в топла и студена вода, при което на 25-тата минута съм изплакал за първи път. Бил съм спасен.

Значи при мен схватката между живота и смъртта е започнала още в първия миг, с временна победа на СМЪРТТА, след което — със спасителната намеса на лекарите, — ЖИВОТЪТ взел връх, както е трябвало да бъде.

Остава единствено съмнението, че след 25 минути клинична смърт в началото на житейския си път, аз неизбежно трябва да съм получил обичайните МОЗЪЧНИ УВРЕЖДАНИЯ, в резултат на което днес да не съм нищо друго, освен „ИДИОТЪТ Кин-Войло“. Практиката показва обаче, че такова нещо като МЪЗЪЧНИ УВРЕЖДАНИЯ няма. Има може би само МОЗЪЧНА ПРЕНАСТРОЙКА, при което човек започва да живее в една — нека я наречем — халюцинативна действителност. И толкоз!

Самият Рей Бредбъри е постигнал за себе си нещо като модел на такава „халюцинативна действителност“ — с всеки нов разказ, повест,
пиеса… („моите произведения, моите книги, моите деца, които ще останат след мен“).
Кин-Войло
«Смъртта е формата на разплата с космоса за чудесния разкош да бъдеш жив.»
Коментар #1 от: 09-11-2021, 00:40:57
Първо, да бъдеш жив е колкото разкош, толкова и мизерия — нещата са ловко балансирани. (Някои твърдят, че Адът бил на Земята, т.е. ние сме в него по време на „разкоша на нашето живеене“; но всъщност това е токова Ад, колкото и Рай — от самите нас зависи!)

Второ, с Космоса няма какво да се разплащаме, защото „живеенето на Земята“ е въпрос на НАШЕТО ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЕ — поискали сме да се (пре)родим, за да не блуждаем из Небитието като „безформени облачета“ от САМОИДЕНТИФИЦИРАЩА СЕ ВОЛЯ, вследствие на което сме се насочили към корема на някоя бременна жена (побързала да забременее специално заради някой такъв НЕХРАНИМАЙКО, какъвто се явява всеки от нас), Правим това „самонастаняване“ с ТВЪРДЕ ЕГОИСТИЧНАТА УМИСЪЛ: „Това тук е едно подходящо парче месо, в което да се вселя, за да прекарам следващите осемдесет-деветдесет (ако имам късмет за толкова) години.“

Така че „Космосът“ тук ни най-малко няма връзка с всичко това…
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе