Начало » Мисли » Пол Валери
Пол Валери
Амброаз-Пол-Тусен-Жул Валери (фр. Ambroise-Paul-Toussaint- Jules Valery) (1871-1945)
френски поет, прозаик, мислител
Скуката няма лице.
Умната жена е тази, която може да се държи в обществото колкото е угодно глупава.
Компетентен е човек, грешащ по правилата.
Съзнанието царува, но не управлява.
В бъдещето ние влизаме, оглеждайки се в миналото.
Властта без злоупотреба няма очарование.
В природата коренът се намира във влагам, върха - при слънцето и растението се формира от една неудовлетвореност към друга... Да се живее - означава всеки миг да се изпитва в това недостатък: да се изменя, за да се достигне нещо, - и така преминавайки в състояние на някаква си недостатъчност.
Наука е истина, умножена със съмнение.
Само когато ние достигнем до целта, тогава решаваме, че пътят е бил верен.
Всички ние говорим с желание за това, което не знаем.
Разумът, може би, е едно от средствата, които Вселената е избрала, да свърши по-бързо със себе си.
Историята е наука за това, което вече няма и няма да бъде.
Към великите истини води път от грешки.
Умът се разхожда от глупост до глупост, като птица от клон на клон.
Бог създаде мъж и после му даде приятелка, за да може мъжът да почувства по-добре самотата си.
Нужно е да бъдеш лек като птица, а не като перце.
Изящни спомени са като изгубените бижута.
Живописта позволява да видите вещите такива, каквито са били веднъж, когато са гледани с любов.
Съзнанието се страхува от пустотата.
За да обичаш славата е нужно високо да цених хората, нужно е да вярваш в тях.
Когато достигнеш цели, разбираш, че пътят е бил целта.
При книгите също има врагове, както и при хората: огън, старост, животни, времето и тяхното собствено съдържание.
Невъзможно е да обичаш нещо или някого напълно - любовта предполага някаква тайна в своят обект.
Живописецът трябва да изобразява не това, което вижда, а това, което ще бъде видяно.
Главната беда на нашето време е в това, че бъдещето повече няма да изглежда такова, каквото е изглеждало преди.
От две възможни думи винаги избирайте по-простата.
Две опасности заплашват светът: порядък и безпорядък.
Няма човек по-опасен от този, който добре действа, но лошо мисли.
Във всеки спор ние защитаваме не своята гледна точка, а своето "Аз".
Всичко, което казвате, говори за вас, и особено това, което казвате за другите.
При сериозният човек има малко идеи. Човек с множество идеи никога не е сериозен.
XIX век | XX век | Франция | поети | прозаици | мислители |
Франция поети | Франция прозаици | Франция мислители | Франция XIX век | Франция XX век | поети XIX век | поети XX век | прозаици XIX век | прозаици XX век | мислители XIX век | мислители XX век
Коментар #1 от: 30-04-2013, 14:38:39