Начало » Мисли » Пол Мишел Фуко
Пол Мишел Фуко
(фр. Michel Foucault) (1926-1984)
френски философ, социолог, историк и структурист
Човек - това е неотдавнашно изобретение. И краят му, вероятно е недалече.
Да напишеш книга - това в някакъв смисъл е да унищожиш предишната.
Слабоумие - това е като чисто движение на ума, лишено от съдържателност и постоянство, като вечно бягство в същият момент изтриващо се от паметта.
Помраченият разум обръща глава към слънцето - и не вижда нищо, тоест не вижда въобще.
Мания - единственият изход за прекомерна любов, преживяла разочарование.
Страстта и лудостта, стояха рамо до рамо дълго преди класическата епоха, и както е видно и сага, както изглежда, ще продължа да стоят и занапред.
Анонимният текст, който четете на стените на улицата има свой съставител, но той няма автор.
На суетността маската е същата усмивка, както и на мъртвеца.
Два човека могат едновременно да кажат едно и също, но и двата имат два различни акта на изказване.
Душата на безумеца - не е безумна.
В средните векове безумеца често бил ежедневие.
Безумието е винаги смисъл, разбит на парчета.
Властта е вездесъща; Не, защото обхваща всичко, а защото идва от всякъде.
Човек започва не със свободата, а с предела, с линията на непреодолимото.
Където има творчество, там няма място за безумие.
Няма изказвания въобще, свободни, безразлични и независими.
Утопията утешава.
Закона винаги се опира на меча.
Мисълта също има история.
XX век | Франция | философи | историци | социолози |
Франция философи | Франция историци | Франция социолози | Франция XX век | философи XX век | историци XX век | социолози XX век