Начало » Мисли » Пол Каланити

Пол Каланити

(Paul Kalanithi) (1977-2015)
американски лекар неврохирург и писател от индийски произход

Повечето хора избират професия по три критерия: заплата, условия на работа, продължителност на работният ден. Но помнете, че поставяйки тези критерии на първи план, вие избирате работа, а не призвание.

Смъртта е еднократно събитие, а живота със смъртоносна болест е цял процес.

Колко малко е известно на лекарите за мъките, на които обричаме своите пациенти.

Прекомерното влизане в дълбочината на статистиката е все едно да се опитаме да утолим жаждата със солена вода. Лекарства от страхът от смърта, за съжаление до сега не съществуват.

Тежестта на вина и отговорността е точно това, което прави медицината едновременно свещена и ужасна: с поемането на друг кръст, вие сами можете да бъдете затрупани от тежестта му.

Мозъкът ни дава възможност да построяваме отношения и да изпълваме живота със смисъл. Но понякога мозъкът ни се проваля.

Неговото последващо пътешествие представляваше серия от трансформации: от лекар в писател, от мъж в баща, и накрая, от жив в мъртъв.

Хората често ме питат, може ли да се счита неврохирургията за призвание и моят отговор на това е винаги утвърдителен. Ако го възприемате като работа, това е една от най-лошите възможна работи.

Думата придобива смисъл само в общуването, а смисълът на живота и неговото качество са неразривно свързани с дълбочината на взаимоотношенията, в които ние встъпваме. Именно човешките отношения се явяват основата на значимостта на съществуването.

Пред лицето на смъртта аз искам да преразгледам старият си живот, или може би да построя нов.

Пред лицето на смъртта много решения трябва да се взимат спешно и безвъзвратно.

Мога да ти кажа само едно: болните мога да ти причинят болка, но никой от тях не е способен да спре времето.

На Пол му се отдаде да превърне живота си в убедителен и ярък роман за живота със смърта.

В болницата документите, които попълваш, се явяват не просто хартии: това са фрагменти от повести, изпълнени с рискове и триумфи.

Само малко книги от всички, които съм прочел, така прямо и пълно говорят за фундаменталният факт на съществуването: всички живи организми, било то златни рибки или внуци, умират.

Само добрите намерения са недостатъчни, когато толкова много зависи от майсторството. В неврохирургията границата между трагедия и триумф е само един или два милиметра.

Опасното заболяване не просто променя живота, то го отнема. Няма никакъв лъч от светлина, който да озари това, което е действително важно: просто изглежда, че моят път напред е миниран.

Даже в зачатието на новият живот смърта играе своята роля.

И двамата осъзнахме, че не трябва да се опитваме да избегнем страданието.

Тя се разстрои, понеже и обещах един живота, а и дадох друг.

Защо аз тях такъв авторитетен в хирургическа форма, но толкова слаб в халата на пациент?

Тази снимка е различна от останалите: тя беше моята собствена.

Думите на лекаря могат да облекчат разума, така както скалпела на неврохирурга е способен да облекчи болеста на мозъка.

Особеностите на всяка сериозна болест е в това, че докато тя прогресира, твоите жизнени ценности постоянно се менят.

Докторите си представят примерно, какво означава да бъдеш болен, но. докато те самите не заболеят, те не могат да разберат това на 100%. Това е като да се влюбиш или да родиш дете.

Разбрах, че моите отношения със статистиката се промениха, тъй като аз станах част от нея.

Бях движен не от моите достижения, а по-скоро от желанието да намеря отговор на въпроса: какво придава значимост на човешкият живот?

Истината е, че дори когато ракът е стабилен, той все още хвърля дълга сянка върху живота.

Тя дори не можеше да си помисли, че най-мощният наркотик, който съм опитал са били книгите с романтична поезия.

Особеност на всяка сериозна болест е в това, че докато тя прогресира, твоето житейски ценности постоянно се променят.

Литературата не само пази в себе си опитът на другите хора, но и предоставя богат материал за размишления.

Не е нужно да разкажеш на пациента за кървавите подробности от операцията, ако това може да го накара да размисли.

... живота и смъртта са неразделни, но, въпреки това и благодарение на това е необходимо да се търси смисъла на съществуването.

... разумът е просто работа на мозъка.

Осъзнах, че мога да разбера смърта, само сблъсквайки се с нея лице в лице.

Науката е способна логично да организира емперично възпроизведима информация, но на нея са неподвластни централни аспекти от човешкият живот: надежда, страх, любов, омраза, красота, завист, чест, слабост, борба, страдание и добродетел.

Мисълта за това, че е нужно да живееш днешният ден, никак не ме утешава. Веднага възникна въпросът: как трябва да прекарам този ден?

Аз разбрах, че съм преминал през петте стадия на умирането (отрицание, гняв, преговори, депресия, приемане на смърта), но в обратен ред.

Мнозинството преживява живота с пасивно отношение към смърта, разглеждайки това, че е неизбежно да стане с теб и всички, които те обкръжават.

Ето обратната страна на радоста: непоносимо, несправедливо, неочаквано присъствие на смъртта...

Погребална смяна - работната смяна от полунощ до ранно утро.

Даже работата с мъртъвците, чиито лица са закрити, а имената остават загадка, не можеш да не чувстваш тяхната човешка природа.

Само занимавайки се с медицината, аз мога да постигна сложната философия на биологията.

Само лекарят е способен истински да разбере "човек физиологически и духовно".

Изучаването на неврологията ми помогна в търсенето на отговор на въпроса: как мозъка превръща човек в същество, способно да намери смисъла на живота?

Неврохирургията прониква в най-дълбоката личност: всяка операция на мозъка се явява манипулация вътре в същноста на човек.

Хората предлагат научни теории, за да манипулират света и да класифицират феномените по категории.

Преди операция на мозък на пациент винаги се опитвам да разбера възможно повече за него: за неговата личност, ценности, за това, което му дава на съществуването значимост и при какви загуби спасението на неговият живот се лишава от смисъл.

Живот без борба напомня на тигър без ивици.

Още много години назад аз осъзнах, че Дарвин и Ницше са достигнали към консенсус за едно: отличителен белег на живият организъм се явява борбата.

Всяко сериозно заболяване кардинално променя живота и не само на пациента, но и на цялото му семейство.

Когато скалпелът е безполезен, думите стават единственото оръжие на хирурга.

Важно е да бъдем честни, но винаги да оставяме малко място за надежда.

Смъртта, с която аз така често се срещам на работа, сега ми е дошла на лично посещение. Аз оказах лице в лице с нея, но не я познах.

Даже ако вие сте идеално, светът около вас не е такъв.

Избрах неврохирургията отчасти заради това, че да разбера смърта: да я взема, да махна мантията й, гледайки без да мигам, право в очите й.

Книгите станаха мои най-добри приятели и обективи позволяващи ми да гледам на света по нов начин.

Ние никога няма да бъдем по-мъдри от настоящият момент.



XX век | XXI век | САЩ | писатели | лекари |
САЩ писатели | САЩ лекари | САЩ XX век | САЩ XXI век | писатели XX век | писатели XXI век | лекари XX век | лекари XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе