Начало » Мисли » Пол Каланити
Пол Каланити
(Paul Kalanithi) (1977-2015)
американски лекар неврохирург и писател от индийски произход
Повечето хора избират професия по три критерия: заплата, условия на работа, продължителност на работният ден. Но помнете, че поставяйки тези критерии на първи план, вие избирате работа, а не призвание.
Смъртта е еднократно събитие, а живота със смъртоносна болест е цял процес.
Колко малко е известно на лекарите за мъките, на които обричаме своите пациенти.
Прекомерното влизане в дълбочината на статистиката е все едно да се опитаме да утолим жаждата със солена вода. Лекарства от страхът от смърта, за съжаление до сега не съществуват.
Тежестта на вина и отговорността е точно това, което прави медицината едновременно свещена и ужасна: с поемането на друг кръст, вие сами можете да бъдете затрупани от тежестта му.
Мозъкът ни дава възможност да построяваме отношения и да изпълваме живота със смисъл. Но понякога мозъкът ни се проваля.
Неговото последващо пътешествие представляваше серия от трансформации: от лекар в писател, от мъж в баща, и накрая, от жив в мъртъв.
Хората често ме питат, може ли да се счита неврохирургията за призвание и моят отговор на това е винаги утвърдителен. Ако го възприемате като работа, това е една от най-лошите възможна работи.
Думата придобива смисъл само в общуването, а смисълът на живота и неговото качество са неразривно свързани с дълбочината на взаимоотношенията, в които ние встъпваме. Именно човешките отношения се явяват основата на значимостта на съществуването.
Пред лицето на смъртта аз искам да преразгледам старият си живот, или може би да построя нов.
Пред лицето на смъртта много решения трябва да се взимат спешно и безвъзвратно.
Мога да ти кажа само едно: болните мога да ти причинят болка, но никой от тях не е способен да спре времето.
На Пол му се отдаде да превърне живота си в убедителен и ярък роман за живота със смърта.
В болница документите не са само документи: те са фрагменти от истории, изпълнени с рискове и триумфи.
Само малко книги от всички, които съм прочел, така прямо и пълно говорят за фундаменталният факт на съществуването: всички живи организми, било то златни рибки или внуци, умират.
Само добрите намерения са недостатъчни, когато толкова много зависи от майсторството. В неврохирургията границата между трагедия и триумф е само един или два милиметра.
Опасното заболяване не просто променя живота, то го отнема. Няма никакъв лъч от светлина, който да озари това, което е действително важно: просто изглежда, че моят път напред е миниран.
Даже в зачатието на новият живот смърта играе своята роля.
И двамата осъзнахме, че не трябва да се опитваме да избегнем страданието.
Тя се разстрои, понеже и обещах един живот, а и дадох друг.
Защо аз тях такъв авторитетен в хирургическа форма, но толкова слаб в халата на пациент?
Тази снимка е различна от останалите: тя беше моята собствена.
Думите на лекаря могат да облекчат разума, така както скалпела на неврохирурга е способен да облекчи болеста на мозъка.
Особеностите на всяка сериозна болест е в това, че докато тя прогресира, твоите жизнени ценности постоянно се менят.
Докторите си представят примерно, какво означава да бъдеш болен, но. докато те самите не заболеят, те не могат да разберат това на 100%. Това е като да се влюбиш или да родиш дете.
Разбрах, че моите отношения със статистиката се промениха, тъй като аз станах част от нея.
Бях движен не от моите достижения, а по-скоро от желанието да намеря отговор на въпроса: какво придава значимост на човешкият живот?
Истината е, че дори когато ракът е стабилен, той все още хвърля дълга сянка върху живота.
Тя дори не можеше да си помисли, че най-мощният наркотик, който съм опитал са били книгите с романтична поезия.
Литературата не само пази в себе си опитът на другите хора, но и предоставя богат материал за размишления.
Не е нужно да разкажеш на пациента за кървавите подробности от операцията, ако това може да го накара да размисли.
... живота и смъртта са неразделни, но, въпреки това и благодарение на това е необходимо да се търси смисъла на съществуването.
... разумът е просто работа на мозъка.
Осъзнах, че мога да разбера смърта, само сблъсквайки се с нея лице в лице.
Науката е способна логично да организира емперично възпроизведима информация, но на нея са неподвластни централни аспекти от човешкият живот: надежда, страх, любов, омраза, красота, завист, чест, слабост, борба, страдание и добродетел.
Мисълта за това, че е нужно да живееш днешният ден, никак не ме утешава. Веднага възникна въпросът: как трябва да прекарам този ден?
Аз разбрах, че съм преминал през петте стадия на умирането (отрицание, гняв, преговори, депресия, приемане на смърта), но в обратен ред.
Мнозинството преживява живота с пасивно отношение към смърта, разглеждайки това, че е неизбежно да стане с теб и всички, които те обкръжават.
Ето обратната страна на радоста: непоносимо, несправедливо, неочаквано присъствие на смъртта...
Погребална смяна - работната смяна от полунощ до ранно утро.
Даже работата с мъртъвците, чиито лица са закрити, а имената остават загадка, не можеш да не чувстваш тяхната човешка природа.
Само занимавайки се с медицината, аз мога да постигна сложната философия на биологията.
Само лекарят е способен истински да разбере "човек физиологически и духовно".
Изучаването на неврологията ми помогна в търсенето на отговор на въпроса: как мозъка превръща човек в същество, способно да намери смисъла на живота?
Неврохирургията прониква в най-дълбоката личност: всяка операция на мозъка се явява манипулация вътре в същноста на човек.
Хората предлагат научни теории, за да манипулират света и да класифицират феномените по категории.
Преди операция на мозък на пациент винаги се опитвам да разбера възможно повече за него: за неговата личност, ценности, за това, което му дава на съществуването значимост и при какви загуби спасението на неговият живот се лишава от смисъл.
Живот без борба напомня на тигър без ивици.
Още много години назад аз осъзнах, че Дарвин и Ницше са достигнали към консенсус за едно: отличителен белег на живият организъм се явява борбата.
Всяко сериозно заболяване кардинално променя живота и не само на пациента, но и на цялото му семейство.
Когато скалпелът е безполезен, думите стават единственото оръжие на хирурга.
Важно е да бъдем честни, но винаги да оставяме малко място за надежда.
Смъртта, с която аз така често се срещам на работа, сега ми е дошла на лично посещение. Оказах се лице в лице с нея, но не я познах.
Даже ако вие сте идеални, светът около вас не е такъв.
Избрах неврохирургията отчасти заради това, че да разбера смърта: да я взема, да махна мантията й, гледайки без да мигам, право в очите й.
Книгите станаха мои най-добри приятели и обективи позволяващи ми да гледам на света по нов начин.
Не вярвам в мъдростта на децата, нито в мъдростта на възрастните хора. Идва време, когато целият натрупан опит се заличава от детайлите на съществуването. Никога не сме по-мъдри, отколкото в настоящия момент.
Всеки от нас има своя представа за добродетелта, но не сме в състояние винаги да я следваме.
На първо място, лекарите трябва да вземат болните и техните близки под крилото си и да останат близо до тях, докато не разберат какво всъщност изпълва със смисъл живота им.
Идеята, че трябва да живеем днес, не ни утеши. Веднага възникна въпросът: как да прекарам този ден?
Поставих си за цел не просто да спася живота, но и да приведа болните и техните близки до разбиране за смъртта и болестта.
Не можете да постигнете съвършенство, но можете да повярвате в асимптота, по която постоянно се движите напред.
Лекарите имат груба представа какво означава да си болен, но докато не се разболеят, не могат да го разберат на 100%. Това е като да се влюбиш или да имаш бебе.
Милосърдието винаги надминава справедливостта.
Едно от най-старите значения на думата "пациент" е човек, който без да се оплаква, изпитва затруднения.
Литературата е изпълнена с големи думи за значението на човека; мозъкът е вид апарат, който придава на човека толкова голямо значение.
Да бъдеш номер едно е много просто: намери човек, който сега е лидер и просто стани по-добър от него.
Въздишайте и Земята продължи да се върти по оста си.
Науката, както я разбирам с течение на времето, е политизирана, конкурентна, брутална и изпълнена със изкушения, за да намери пътя по-лесно.
В един от многото пъти, когато трябва да си дадете сметка за живота си, помислете кой сте, какво сте направили и какво означава това за света...
Смъртта не е краят на съпружеската любов. Това е една от фазите на брака, като меден месец. Всички искаме да приведем брака си с любов и вярност, и чрез нея също.
Невероятната морална отговорност, свързана с медицинската дейност, засенчи първия път, когато бях във факултета по медицина.
Винаги съм мислил, че когато за първи път разрежа мъртво тяло, ще се почувствам малко неспокоен, но грешах.
За формирането на стабилни възгледи за тях е необходима пряка среща с проблеми на живота и смъртта.
Призивът да защитим не само живота, но и личността на друг човек може с право да се счита за свещена.
Той се интересуваше от времето, което тогава означаваше толкова много за него.
Разбрах нещо друго за работата ми като хирург: отговорността за живота на пациентите, която поех, беше само временна.
Повечето хора живеят живот с пасивно отношение към смъртта. Мисля, че това неминуемо ще се случи с вас и всички около вас.
Болката от провал ме накара да разбера, че техническото умение е морално изискване.
Аутопсията е медицински ритуал, предполагащ посегателство над святото.
Според редица изследвания лекарите е по-малко вероятно да определят прогнозата на пациентите, от които самите те се интересуват.
Виждал съм много страдания, но най-лошото от всичко е че свикнах с тях.
По време на практиката всеки си представя, че манекените са истински, а труповете - не.
Неврохирургията е много трудна област на медицината и никой не ме обвинява, че не се връщам към нея.
Безсмислено е да мисля за бъдещето в моята позиция: не мога да предположа какво ще ми се случи след обяд.
Трябваше да помогна на близките на пациента да изберат кое е за предпочитане: лека смърт или принудително съществуване сред тръби и пакети с течности.
През целия си живот натрупах потенциал, който никога не може да бъде реализиран.
Както всички пациенти, аз се озовах в кабинета на лекуващия лекар - онзи, в който приемах стотици пациенти през всички тези години.
Ужасно е да умреш жив, но още по-лошо е да страдаш и да видиш как се мъчат роднините ти.
Пол смяташе, че му е останало много време, но сгреши.
Страданието ни прави имунизирани към страданията на другите.
Думите имат дълголетие, от което аз съм лишен.
Леката смърт не винаги е най-добрата.
Трябва да си много смел човек, за да можеш така отвориш душата си.
Както се оказа, лекарите също се нуждаят от надежда.
Имам ли достатъчно знания в моменти, когато животът и смъртта са в равновесие?
Един човек никога няма да съдържа цялото знание, натрупано от човечеството.
Задачата на лекарите е да разберат какво изпълва живота на всеки пациент със смисъл и да се опитват да не го лишават от него.
XX век | XXI век | САЩ | писатели | лекари |
САЩ писатели | САЩ лекари | САЩ XX век | САЩ XXI век | писатели XX век | писатели XXI век | лекари XX век | лекари XXI век