Начало » Мисли » Питър Акройд

Питър Акройд

(Peter Ackroyd) (1949)
английски писател, поет и критик

Зловонието на смъртта е еквивалентно на самата смърт. Това е тъмнината на страха, неизвестна сила, крах на надеждите.

Самотата е подобна на отчаянието - от това няма лекарство.

Поезията е в състояние да даде утеха на неспокойният дух и да възвиси ума, причинявайки мисли за вечността.

Не трябва да проявявате никога любопитство. Това води до смърт.

Ценността на живота е в самият него. Няма нищо по-скъпоценно.

Когато престанеш да променяш света, той започва да променя теб.

Реалността е измислена от хора, лишени от въображение.

Никога не показвайте на света вашите истински чувства - иначе те ще бъдат потъпкани.

Най-доброто образование е самообразованието.

Придържайки се към страданията на една жертва, забравяме за страданията на масите. Приписвайки вината на един злодей, отричаме вината на обществото.

Само започнете да търсите вечността и ще я намерите навсякъде.

Можеш да убедиш в глупакът в каквото поискаш, освен в неговата собствена глупост.

Парите са като човешката близост - когато ги има, ти не мислиш за тях, а когато ги няма не мислиш за нищо друго.

Съдбата понякога прави от човек това, което той повече от всичко е презирал.

За да разберете, какви са хората е нужно да се окажете в окови сред тях.

Трябва да се занимаваш само с това, в което можеш да достигнеш съвършенство.

Светът е пулен с грешки и лъжливи слухове; животът е твърде кратък, за да ги опровергаваш всичките.

Въздухът е огромна библиотека, на чиито страници е записано всичко навеки, което някъде някога е произнесъл мъж или някога е прошепнала жена.

Срамът е своеобразно нещо: той е напълно безпомощен пред лицето на по-силните чувства.

Винаги казваш истината, доколкото можеш да я разбереш.

Който е способен на велики дела, на него са му позволени велики грешки.

Сега по-лошо стоя на краката си, отколкото по-рано стоях на главата си.

Даже вие, - каза той, - даже вие сте привързани към низшият свят. В крайна сметка, имате котка.

Вкусът на епохата най-вярно се отразява от нейният хумор.

Глупакът винаги е готов да учи и никога да се учи.

До появата на Ромео и Жулиета никой не се е влюбвал истински. До Отело никой не е разбирал, какво е това ревност.

По-скоро съм готов да презирам целия свят, отколкото да изпадна в хармония със себе си.

- Няма ли какво повече да се провери? - Винаги има нещо, което да инспектира. Това е Лондон.

Метрото всъщност съвсем не е пространство, метрото е движение плюс очакване.

Великите поети се вдъхновяват по-скоро от неопределеното бъдеще, отколкото от известното и уловеното в определени рамки минало.

Ако има някаква страна от живота на писателя, която е невъзможно да се скрие, това е детството.

Кръвта се втурва в галоп, както каза един хирург на един жокей.

С вяра няма да разсееш мъглата.

Добрият готвач е наполовина лекар.

Не е много умно да желаеш това, за което ще заплатиш с безчестие.

Всички ние сме само полегати дъждовни капки, летящи към земята.

Светът винаги се надсмива над своите трагедии - иначе той не би ги преживял.

Може би, всяка епоха се основава на доброволна слепота?

От време на време се оказва, че най-фантастичните истории се основават на реални събития.

Той четеше стихове денем и тровеше хората нощем.

Какво може да се нарече най-доброто или най-лошото оръжие на човек? Словото. То може да бъде и най-доброто, и най-лошото.

Ако са се събрали четири глупака, то трима от тях са просто излишни.

По-добре да останеш без обед, отколкото без добър съвет.

Вие знаете ли поговорката: маслото сутрин е злато денем сребро, а през вечерта олово.

ОТ самото си раждане той беше бездомник. Изпитвайки мъка или страх, той не размишляваше за причините. Такъв е животът в този свят.

Той беше висш ум, сър, и естествено предизвикваше подозрение при низшите.

В някои предмети и хора няма никаква дълбочина.

Районът, като цяло, беше популярен; там се заселват актьори, художници и проститутки.

Ние в Гърция наричаме такива хора еднооки. Той вижда само това, което иска.

След като няма никакви истини, тогава всичко е истина.

...карайки хората да се смеят, ти ги обезоръжаваш.

Тези, които се занимават с една от сферите на умствената дейност, могат да игнорират всички останали като несъществени.

Младите не са в състояние да разберат чуждата младост, и в това е тяхната трагедия. Трагедията на старците е в това, че те я разбират твърде добре.

Животът е учител, даващ напоследък най-простите уроци.

Бъдещето е нищо, понеже то е всичко. А миналото е всичко, понеже то е нищо.

Няма нищо по-реално от думите. Те са и същността на самата реалност.

Метрото е дълбоко море на човешката самота.

Като цяло повечето художници съвсем не са склонни към словесни излияния.

Не е вярно, че човек не е в състояние да понесе твърде много реалност, а всъщност той не е в състояние да понесе твърде много изкуственост.

Всеки знае, че час студ отрича седем години горещина.

Страданието е присъщо на човешкото съществуване. Няма радост без болка - тя е нейна съпътстваща.

Не се страхувайте от гневът, ако не се страхувате от истината.

Градът е обиталище на смъртта.

Въображението е духовно тяло, и то е безсмъртно.

Какво означава смъртта, ако тя не е моята собствена?

Като правило, най-великите експерти са тези, които се съгласяват със своите клиенти. Те са подобни на стари паразити, които се хранят от чужди очаквания.

Това което е добро за теб то е и вярно.

"Не изпъквай" беше любимата му позиция.

Времето не показва. Времето никога нищо не показва.

Завистта е крокодил, който лее сълзи, убивайки, и с въздишки поглъща всяка нова жертва.

Значи, все така ще ме съдят за това, че мисля по-различно от вас? Тогава е вярно, че нашата епоха не е по-добра, от всяка от предишните.

Не се безпокой. Да се безпокоиш е глупаво. Това отнема силите.

Когато кучетата не лаят, трябва да разберете защо.

Интерпретацията е по-интересна от самият факт.

...изучилите миналото, придобиват власт над настоящето.

Грешниците бяха отвратителни, а греховете великолепни.

Аз не бих имал нищо против смъртта, ако нейната свита не беше толкова безобразна.

Журналистите са поразителен народ: те са способни да видят само очевидното.

Желанието е ненаситен звяр.

Времето никога не се губи, понеже ние го творим отново по пътя напред.

Ако някъде за него имаше пристанище в този свят, то е само сред книгите.

Сънят е балсам за скърбите.

Изгорилият се мъж се страхува от всеки огън.

Съвременната английска литература няма късмет: лошата работа винаги се надценява, добрата винаги остава неразбрана.

Не ми говорете, какво е възможно, а какво не е възможно, професоре. Ако аз придавах значение на това, аз не бих достигнал нищо.

С англичаните можеш да се справиш само по два начина: или ти ги шокираш, или ги развличаш.

Лондон не умее да оценява добре убийството - не е важно дали то става на сцената или извън нея...

Свободата е любопитно нещо: когато я имате, не знаете, как да се разпореждате с нея.

Кой глупак е решил да твърди, че животът е скучен?

Понякога ми се струва, че лондончани са специална раса, която няма нищо общо с останалата част от човечеството!

Има случаи, когато изкуството е принудено да отстъпи пред живота.

За драматурзите улиците също са театър; но това е театър на угнетения и жестокости.

Да не обичаш никога никой е най-страшният жребий.

Душите не се нуждаят от памет. Те са вечни.

Те вярваха, че тяхната съдба е в техни ръце, и затова те бяха наистина свободни.

Толкова съм малък, че дори когато им казвам истината, те не приемат моите думи сериозно.

Като четящ човек, той предпочиташе измислените реалности.

Любовта е свободна. Нейната същност е свобода, несъвместима с подчинение, ревност и страх.

Твърде дълбока беше разделящата ги пропаст - пропастта на самоунищожението.

Песъчинка от лондонски живот съдържа Вселената.

Смъртта е дете на времето.

По-добре невежество, отколкото съмнение.

Въображението никога не умира.

Изкуството е просто още една игра.

Да видиш означава да повярваш...

Възможно ли е човек да види Бог и да остане жив?

...животът е просто, ужасно просто нещо.

Ако се отнасяте към задълженията с ентусиазъм, те вече не са тежки.

Целта на живота е да се научиш да умираш.

Срамът е враг.

Не се страхувайте! След опасността следва триумф.

Има широко разпространено убеждение, че геният и лудостта вървят ръка за ръка.

Намеренията означават малко, ако няма възможности да ги осъществиш.

Това беше празник на изкуственият живот, от който изгониха всякаква памет за духовният.

Градът бе залят от светлина, понеже празнуваше своят триумф. Той се научи да расте, събирайки в себе си енергията на своите обитатели и отнемайки тяхната сила.

...тук аурата на мястото изигра своята роля.

Божественото е заключено вътре в нас, а съвсем не съществува грях. Няма нито рай, нито ад.

Истинските художници никога не са свободни.

Страхът от смъртта по онова време беше част от по-големият страх от живота.

Първото задължение на болният е да ободрява посетителите.

Всяко голямо творение е някакво нарушено равновесие и всичко най-добро в изкуството се ражда в треската на страстта.

Любовта към реда също е неопровержим признак за тънък ум, както и способността да откриваш новото.

Той ме накара да изоставя откровенията на поезията в името на тайната на прозата. Поезията, казва той, е по-висока от прозата, но прозата е по-трудна.

Какво удивително създание е човек: той се грижи за палтото си повече, отколкото за съдбата си.



XX век | XXI век | Англия | поети | критици | писатели |
Англия поети | Англия критици | Англия писатели | Англия XX век | Англия XXI век | поети XX век | поети XXI век | критици XX век | критици XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе