Начало » Мисли » Петер Хьог
Петер Хьог
(дат. Peter Hoeg) (1957)
датски писател
Най-важното нещо винаги се казва в края. Сякаш мимоходом. В допълнение на договора. На полетата.
Нито един човек, който е живял близо до животни, които са живели в дивата природа, не може след това да посети зоопарк.
Това беше един от тези дни, когато можеш да зададеш въпроса, в какво е смисъла на живота, и да получиш отговор, че няма никакъв смисъл.
Думите са слаба утеха в планината. Но какво още имаме на разположение?
Той не е оратор. През последните пет минути той ми каза повече от миналата година и половина. Той отвори душата си толкова много, че не смея да го гледам директно, а гледам в чашата.
Да прочетеш снега е все едно да слушаш музика. Да опишеш това, което си прочел е все едно да разтълкуваш музиката с помощта на думите.
Само човекът е паразит. Червеят е инструмент на боговете. Подобно на макът.
Миналото е разкош, който ние вече не можеш да си позволим
В живота на всеки човек съществува възможност за достигане на сигурност.
Изумен съм от това, как живота може да ни накара да изпитаме щастие и екстаз със съвършено непознат човек.
Любовта е своего рода безумие. Подобно на омразата, студът, опиянението, самоубийството.
Нервният срив не е задължително да бъде срив. Той може да настъпи тихо и спокойно водещ до безразличие.
Сантименталността е винаги първият бунт на човек против прогреса.
... когато звуците се повтарят достатъчно често, те се превръщат в тишина.
Когато упражненията по смирение станат част от олимпийските спортове, аз ще попадна в олимпийският отбор.
Смъртта е винаги загуба. Но понякога е единственото, което може да пробуди хората.
Желанието да разбереш е опит да върнеш това, което си загубил.
Нашият живот се усложнява от необходимостта за избор. Този, за който избора е направен, не изпитва трудност.
Когато човек е крайно измъчен, той неочаквано открива в пропастта на собствената си бездна веселият цинизъм.
Нашето физическо съществуване поставя предел пред това, колко силна болка може да понесе душата.
Всичко на света съществува, за да се раздели между хората.
Има хора, които не може да скрие никоя дреха.
В дълбочината на сляпата любов, с безразсъдната влюбеност расте и омразата към обекта на любовта, понеже той притежава единствения на света ключ към щастието.
Нито един човек не може да накара друг да се отвори. Ние можем само да чакаме.
За възрастния човек е трудно да възприеме мъдростта, изказана от дете.
В обобщенията има нещо нечовешко.
Той обожаваше естествените науки. И не е важно, че естествените науки не го обичаха. Несподелената любов беше много дълбока.
Талант е умението навреме на се откажеш.
Ако на света има движение, то е заради любовта.
Постоянната яснота на съзнанието може да ние изтерзае до отвращение.
Няма никакъв смисъл да обсъждаш обстоятелства, които не можеш да промениш.
Да станеш възрастен означава да забравиш, а после да се откажеш от това, което е било важно, когато си бил дете.
Има хора, които тръгвайки си, взимат със себе си част от дневната светлина. Когато ни напуснат, става сякаш по-тъмно.
XX век | XXI век | Дания | писатели |
Дания писатели | Дания XX век | Дания XXI век | писатели XX век | писатели XXI век