Начало » Мисли » Патриша Корнуел
Патриша Корнуел
(Patricia Cornwell) родена Патриша Каръл Даниълс (Patricia Carroll Daniels) (1956)
американска писателка романистка
Омразата унищожава съдът, който я съхранява.
Успехът разделя приятелите.
Предателството, даже направено от безсилие е непростим грях.
Хората са склонни да вярват, че бедата ще ги подмине - може би ще се случи с кой да е друг, но не и с тях.
Човек, който отрича миналото е обречен да го повтаря отново и отново.
Ако е възможно, винаги избирай най-простият, най-очевиден план. Твърде сложните и щателно мислени планове обикновено се развалят.
Когато на хората им е нужно сериозно да поговорят и ме трудно да се гледат един друг в очи.
Във Франция официалното обръщение към жените лекари е мадам. В Америка е доктора, а всяко друго обръщение се смята за оскърбително.
Често ние не знаем, защо стават едни или други неща... Но причина има за всичко.
...хората умират така, както живеят.
Хората като хищници от най-последният вид сме сложни. Алигаторът е винаги алигатор, змията е винаги змия. А човекът може да бъде вълк и агне.
Истината може да разруши живота на някой, и затова да я говориш не винаги е разумно и понякога вредно за здравето.
Ние сме творци на съдбата си. Ние също сме и нейни разрушители.
Ние обичаме този, когото нямаме.
Желанието и разума са несъвместими.
Ние сме склонни обективно да оценим тези, които преследваме. Друга работа, когато самите ние станем мишени.
Всеки от нас понякога просто става средство за постигане на цел.
Ние лъжем децата, дори ако ние на тяхна възраст вече сме били в състояние да различим истината от лъжата.
Не се страхувам от мъртвите - защо да се страхувам от тях? Живите - ето тези към които трябва да бъдеш нащрек.
Мъртвите са беззащитни.
Истината се състои в това, че истината ни е неизвестна.
Аз съм неизлечим работохолик, който иска да промени света.
В нашето време лекарите не желаят да жертват своето време в името на каквото и да било. Особено младите. Страхуват се, че светът ще стане твърде егоистичен.
Понякога за да разбереш страданията на другите, трябва да страдаш и ти самият.
Да я погледнеш в очите е същото като да гледаш в ядрен реактор или бушуващ вулкан. Може би подобно е видял Икар, когато се е приближавал към Слънцето.
Няма на света място, където човек така остро да усеща своята самота, както в моргата.
Когато нещо лошо се случи в реалния живот, никой не ни предупреждава предварително, нали?
Растенията озаряват самотата.
XX век | XXI век | САЩ | романисти | писатели |
САЩ романисти | САЩ писатели | САЩ XX век | САЩ XXI век | романисти XX век | романисти XXI век | писатели XX век | писатели XXI век