Вие сте в сайта за мисли, афоризми, латински сентенции, тестове, хумор, биографии и други интересни неща

Добре, нека погледнем към Микеланджело и Леонардо. Те наистина са гении, пред чието величие можем само да немеем и да сторим дълбок - до земята - поклон. Но както Микеланджело, така и Леонардо, а така и всички титани на онази епоха, които биха ни дошли на ум, са били професионалисти, които са изпълнявали поръчките на могъщите люде на своето време - строили са дворци и катедрали, творили са стенописи и грандиозни платна... И всичко това е било предназначено да удовлетвори вкусовете на една точно определена тънка прослойка на човешкия вид - тази, която е могла да си го позволи. Претворявали са в музика също тъй и най-възвишените въжделения на най-изискания духовен елит на аристокрацията... Все неща, за които незнайният труженик из полята или в опушените бордеи не е можел и да си помисли.

И не щеш ли, появяват се суровите и строги калвинисти, които прокарват една либерална идея. (По същото време лютераните в Германия не са либерали в пълния смисъл на думата, каквито са калвинистите; те само критикуват папството в Рим.) А калвинистките потомци - хугенотите - изклани в Париж през Вартоломеевата нощ, чиито жалки остатъци са изгонени безкомпромисно в Швейцария, се захващат в новата си родина с една "миниатюрна духовност" - да творят странни механизми. Часовникарството е само страничен ефект на техния удивителен експеримент - нещо като опит да се придаде прагматичен нюанс на тяхната дейност. Иначе, основната им цел е била да се създаде механично човешко същество (надарено с изкуствен интелект) - праидея на днешните роботи и на утрешните кибернетизирани глобални производствени системи. С други думи: часовниците - за препитание, а протокибернетиката - за удовлетворявяне въжделенията на търсещия човешки дух.

Днешният Европейски съюз е инструмент на един прикрит калвинизъм, диктуван от потайните кътчета на Швейцария, която - самата тя - никога няма да стане територия, намираща се под контрола на еврокомисарите от Брюксел, но в нейния Давос периодично ще бъде свиквана на инструктаж най-префинената еманация на световния ръководен елит. И каква е целта на "Давоския либерализъм"? Целта е да няма повече елит... Парадоксално, но факт!

Либералната идея, стара като света, включва в себе си и важния компонент "демокрация", който е призван да ни приучи ДА ИЗБИРАМЕ тези, които ще ни управляват (временно - докато не се стигне до там, че да няма нужда да бъдем управлявани), а не да са потомствени властелини, озарени от някакъв измислен "божествен лъч", пронизал космическия мрак през легендарните нивга несъществували епохи. Либералната идея ни учи също така да бъдем еднакви, защото РАЗЛИЧИЯТА пораждат омраза между хората (а може би и вътре в тях, в душите им - превръщайки ги в същества, които не знаят що е "консенсус сами със себе си").

Но под повърхността на либералната лагуна се влачи страховито мъртво вълнение, което в наше време се проявява в неговия екстремален вид - либертарианизъма. След като направи така, че всички да сме еднакви и да не познаваме различията, либертарианизмът очаква всички да станем най-щастливите създания на света. Да, ще станем, но това, което ще бъдем, ще бъдат най-щастливите каменни отломки, стърчащи под либералното слънце, защото ще бъдем НЕПОДВИЖНИ - всеки от нас ще бъде превърнат от злата магия на века в каменен обелиск. Никакво движение напред, никакъв прогрес! Защото движението напред се осъществява от двигателя на състезателността между същности, които са различни. Ако няма различност, няма и порив към прогрес, при който всеки провокиран към състезателност да даде най-доброто от себе си. Това е, което либертарианистите не разбират и вероятно разчитат "светлите бъднини на човечеството" да бъдат достигнати чрез еволюция на биологичния вид (хипотезата, за която все още не са се намерили ясни научни основания). И най-лошото е, че те вярват в стимулирането на еволюциония процес посредством "хигиенизиращи" революции.

...А ние видяхме как "хигиенизиращите" революции - "френската буржоазна" и "руската болшевишка" не доведоха до нищо.

Май ще излезе, че сте напълно прав, Васил. Зашеметяващо прав! Като размисли човек, неминуемо накрая ще стигне до извода, че часовникът с кукувичка съвсем не е глупост. Това е нещо, съвършено различно от всички прагматични събражения. Прагматиката се грижи да не останем без храна, без дрехи, без покрив над главата си, без отопление през зимата, или без освежително раздвижване на въздуха през горещите летни дни. Но когато имаш всичко това, става ти ясно, че има и нещо друго, без което не може. Нещо, което винаги ще ни заплашва с дефицита на онези "глезотии", за които всекидневието обикновено забравя. Това дефицитно нещо, именно, е часовникът с кукувичка, който може да е такъв, че да показва вярно времето и без кукувичката, но когато има и кукувичка, всеки от нас се чувствува малко повече човек... Такова дефицитно нещо е и ветропоказателят, който би показвал моментната посока на вятъра, дори ако е едно най-обикновено парче ламарина, но който би повдигнал нашия дух, ако ламарината е изрязана като наперен петел...

Ето го онова, което оправдава съществуването и на хугенотска Швейцария.

"Да работиш за пари е вулгарно;
да работиш за потомството -
съвсем не по-малко вулгарно."


Да работиш, за да увековечиш пък собствената си личност, е направо богохулство!

Тогава - кажете ми - защо изобщо е нужно да се работи?