Начало » Мисли » Новалис

Новалис

(нем. Novalis) псевдоним на Фридрих Филип Леополд барон фон Харденбер (1772-1801)
немски писател

Истината е съвършена грешка, точно така, както здравето - съвършена болест.

Трайно щастие - наследство на честния човек.

Не само Англия, но и всеки англичанин - остров.

Няма нищо по-приятно да се говори за желанията си, ако те се изпълняват.

Безумието и магьосничество са много сходни. Магьосникът - художник на безумието.

Съдба и характер - различни названия на едно и също понятие.

Поезия - това е проза в средата на изкуството.

Да стане човек - това е изкуство.

Философия - носталгия по родината, желание да се върнеш у дома.

Всяка философия, или наука за науката, е критика. Идеята на философията - това е схемата на Бъдещето.

Гражданина трябва да плаща своите данъци с такова чувство, с което влюбения дарява на своята възлюбена подаръци.

Геният е като душа на душата; това е съотношението между душа и дух. Субстрат или схемата на гения уместно може да се назове идол; идолът е подобие на човек.

Живота е болест на духа, - действие, възбуждащо страсти. Духа има склонност да бъде в покой.

Смъртта - това е романтичното начало на нашия живот.

Смъртта е прекратяване на обмена между вътрешна и външна възбуда, между душата и света.

Не разбирам вечността, но ми се струва, че вечността е това, което изпитвам, когато мисля за теб.

Преди обичах да танцувам, сега предпочитам да мисля за музиката.

И сънят е като света, и светът е като съня.

Не обвинявайте нищо човешко. Всичко е добро, но не навсякъде, не винаги и не за всички.

- Къде е любовта? - Във въображението.

Бъдете верни един на друг до самата смърт. Любовта и верността превръщат вашият живот във вечна поезия.

- На къде да вървим? - Всеки път води до дома.

Не е ли всичко, което ни очарова, оцветено с цвета на Нощта?

В езически времена той се чувстваше, като у дома, и страстно нетърпелив в мечтите си обратно към древността.

Въобще книгите и всички останали са подобни на хората. Човекът е източник на аналогии за вселената.

На света съществува само един храм, и този храм е човешкото тяло. Няма нищо по-свято от този възвишен образ. Поклонението на човека е прославянето на откровението в плътта. Когато докосвате човешкото тяло, можете да се свържете с небето.

Има само една добродетел - чиста и интензивна воля, която в решаващ момент директно решава и избира.

Романът е история в свободна форма, сякаш митологията на историята.

Струва ми се, че най-добре мога да изразя състоянието на душата си в приказка. Всичко е приказка.

Истинската приказка трябва да бъде едновременно пророческо, идеално, абсолютно необходимо изображение.

Всяко очарование е изкуствено възбудено безумие. Всяка страст е очарование.

Хората вървят по многообразни пътища.

Подобно на първото напомняне за смъртта, първата раздава остава завинаги паметна.

От страданията се ражда новият свят; в сълзите пепелта се разтваря и става нектар за вечен живот.

Ранната сватба е дълга любов. От опит знам, че ранните бракове са най-щастливите. В късните години съпружеството не е толкова благоговейно колкото в младостта. Заедно с прекараната младост се създава неразривна връзка. Споменът е най-твърдата основа на любовта.

Покланям се още веднъж, че ти си моя навеки! Любовта е безкрайно повторение.

В големите им спокойни глави блестеше вечната младост.

Съдбата ми е дала радостен и весел живот и нямаше нито един ден, когато да не съм легнал да спя с благодарност в сърцето.

Но идеята не може да се изрази с една теза. Идеята е безкраен ред от тези, ирационална величина, която не се поддава на фиксиране и е несъизмерима.

Най-чудесният и вечен феномен се явява собственото ни битие. Най-великата тайна за човек се явява самият той.

Поезията разтваря чуждото битие в своето собствено.

Природата постига природата по-добре, отколкото разумът на ученият.

Сферата на поета е свят, събран във фокуса на съвременността.

Поезията е чисто индивидуално явление и затова не може нито да бъде описана, нито дефинирана.

Вдъхновението без ум е безполезно и опасно, а поетът няма да може да удиви никого, ако сам се удиви на всичко.

Пъстрото и живо мироздание извлича храна от руините на отминалите времена

Или природата трябва да носи в себе си идея, или душата трябва да носи в себе си природа.

В приказката цари истинска природна анархия.

Животът е нещо като цвят, звук и сила. Романтиката изучава живота само като художник, музикант и физик, изучаващ цвят, звук и сила.

Не трябва ли основните закони на въображението да бъдат противоположни (не обратни) на законите на логиката?

В действителност поезията е абсолютно реална. Колкото повече поезия, толкова по-близко до действителността.

Мисленето е само мечта за чувство, мъртво чувство, блед, сив, болнав живот.

Любовта е безмълвна, и само поезията може да говори за нея.

Добрата поезия е тази, която е близо до нас, и често най-любимото й съдържание е нещо съвсем обичайно.

Не съдържанието е цел на изкуството, а изпълнението.

Един поет, като добрият крал, може да бъде разпознат от ясните, весели лица на хората около него и само той има право да се нарича мъдрец.

Църквата е обител на историята, а гробището е неговата символична градина.

...и погледът му потъна, сякаш опиянен, от един по-загадъчен свят.

...поезията е сестра на други прекрасни изкуства, които са изчезнали сега...

...само поетите притежават изкуството умело да свързват събитията.

В поезията няма нищо необичайно. Тя е основно качество на човешкия дух. Нима всеки човек не твори и не мисли във всяка минута?

Не бих избягал от света, а търсех само място за почивка, където спокойно можех да се насладя на разсъжденията си.

Характерът е окончателно оформена воля.

Теориите са мрежи: те улавят само този, който ги хвърля.

Всичко е или вълшебство, или нищо.



XVIII век | XIX век | Германия | писатели |
Германия писатели | Германия XVIII век | Германия XIX век | писатели XVIII век | писатели XIX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе