Начало » Мисли » Никола Себастиан Шамфор

Никола Себастиан Шамфор

(1741-1794)
френски писател

Съзерцателния живот е много безрадостен. Нужно е повече да се действа.

Известност - удоволствието да бъдеш познат с тези, които за теб са непознати.

Първо любовта, после брака: първо пламъка, после дима.

Любовта е мило безумие; честолюбието е опасна глупост.

Бедата е тогава, когато някой е умен, но не е надарен със силен характер.

Който се стреми да стане философ, той не трябва да се притеснява от първите печални открития по пътя на познанието на хората. За да стигне човек до края, нужно е да преодолее тази неприязъм, която го предизвиква в нас: не можеш да станеш изкусен анатом, докато не се научиш да се взираш без отвращение към човешкото тяло и неговите органи.

Определението на деспотизма: такъв порядък на нещата, при който висшия е нисък, а ниския унизен.

Чувството пробужда в нас мисъл - с това всички са съгласили; но с това, че мисълта пробужда чувство, се съгласяват далеч не всички, а това е не по-малко правилно.

Мълчанието на човек, известен със своето красноречие, внушава повече уважение от бръщолевенето на обикновен бъбривец.

Надменността е длъжна да стане щит на скромността.

Трябва да умеем да правим тези глупости, които изисква от нас нашата природа.

Любовта е не по-различна от обмен на фантазии.

Убеждението е съвестта на разума.

Щастието не е нещо лесно: трудно е да го намериш в себе си и нелеко да го намериш извън себе си.

Човек без твърди правила почти винаги е лишен и от характер: има ли в него характер, той ще почувства, че са му необходими правила.

Възпитанието трябва да се опира на две основи - нравственост и благоразумие.

Аз още не знам това, което съм научил, а немного от това което знам, просто знам.

За да управляваш хората е нужна глава: за игра на шахмат и малко доброта.

В света около нас има три вида приятели: едните ни обичат, другите ни ненавиждат, третите просто не ни помнят.

Глупостта не е пълна глупост, ако не се бои от ума. Порока не може да е истински порок, ако не изпитва ненавист към добродетелта.

Който не разполага с възвишена душа, той не е способен на доброта. За него е достъпно само добродушие.

Почти всички хора - роби, и това се обяснява с тази причина, поради която спартанците обяснявали падението на персите: те нямали силата да казват думата "не".

Да си го кажем направо: щастливо живее на света само този, който напълно е умъртвил някои страни на душата си.

Три четвърти от безумствата фактически се оказват просто глупости.

За да можете напълно да оцените дружбата е нужно първо да преживеете любов.

Един човек, прелъстен от свещеничеството, говореше: Трябва да стана свещеник, дори ако това ми струва спасението на душата.

Всяка страст винаги преувеличава, иначе тя не би била страст.

Който е доживял до четиридесет години и не е станал мизантроп, той, следователно, никога не е обичал хората.

Успехът поражда успех, така както парите идват от пари.

Страстното и нежно приятелство може да бъде наранено дори с розово листче.

Обществото се дели на два големи класа: тези които обядват повече, отколкото им е апетитът и тези при които апетитът е повече от обедите.

Любовта е единственото чувство, в което всичко е истинско и всичко е лъжливо.

Някои неща са по-лесни за въвеждане чрез закон, отколкото да се легитимират в общественото мнение.

Колкото и лошо да мислят мъжете за жените, всяка мисли за тях още по-лошо.

Най-изгубен е този ден, който е преминал без смях.

При щастие ситуацията е същата като при часовника: колкото по-прост е механизмът, толкова по-рядко се разваля.

Удоволствието може да се основава на илюзии, но щастието почива на реалността.

Без жени, началото на нашия живот ще бъде лишено от подкрепа, средата от удоволствия и края от утеха.

Когато ни плащат за благородните постъпки, те ни ги отнемат.

Ако нямахме правителство, страната щеше да забрави как да се смее.

Когато жена избира за себе си любовник, за нея не е толкова важно, дали и се харесва на нея, колкото дали той се харесва на другите жени.

Едни казват, че кардинал Мазарини е умрял, други, че е жива, а аз не вярвам нито на едните нито на другите.

Някъде четох, че няма нищо по-вредно за хората от монарх, който царува твърде дълго. Бог е вечен. Това казва всичко.

Вие ревнувате? А известно ли ви е на вас, че ревността е признак за прекомерно самомнение?

- Знаете ли, какво правя когато изпитвам изкушение? - Не. - Старая се да го изпитвам по-дълго.

Мило момче, научи се от живота, за да се примириш с живота.

Министрите урониха престижа на монархията, поповете престижа на религията. Бог и кралят разчитат за глупостите на своите лакеи.

В сериозни въпроси хората се показват като такива, каквито подобава да изглеждат, в детайлите - такива, каквито са.

Историята на свободните народи е единственият предмет, който е достоен за вниманието на историка; историята на народите, които са угнетени от деспоти е само сборник с анекдоти.

Мисълта винаги утешава и лекува всичко. Ако понякога тя те боли, помоли я за лекарство за тази болка и тя ще ти го даде.

Повечето от произведенията, написани в наше време, предполагат, че те са били залепени за един ден от книгите, четени предишния ден.

Играта е източник на две удоволствия - удоволствието от победата и удоволствието от загубата.

Изменението на модата е данъкът, с който изобретателните бедняци облагат суетата на богатите.

Най-нелепите обичаи, най-смешните условности пребивават под защитата на три думи: "Така е прието".

Първо те избират най-доброто, а след това поглъщат всичко подред.

В самота ние сме по-щастливи, отколкото в обществото. И не е ли така, защото сме сами със себе си, мислим за неодушевеното, а сред хората за хората?

Любовта е като заразна болест: колкото повече се страхуваш от нея, толкова по-скоро я хващаш.

Може да се припомни, че всяка широко разпространена идея, всяка общоприета конвенция е глупост, понеже се приема от най-голям брой хора.

Авторът отива от мисълта към думите, а читателят от думите към мисълта.

Скъперникът богаташ е по-беден от щедрия беден човек.

Първо трябва да бъдем справедливи, а една след това великодушни, точно както първо купуваме ризи, и едва след това дантела.

Уважението без уважение е награда за самонадеяност без заслуги.

Този, който твърде усърдно убеждава, той няма да убеди никого.

Най-лошото от неравните бракове е неравният брак на две сърца.

Има времена, когато няма по-зловредно мнение от общественото.

Човек остава новак за целия си живот.

Нямаме никаква представа колко много ум ви трябва, за да не изглеждате смешно!

Така че животът не изглежда непоносим, трябва да се приспособим към две неща: към раните, които причинява времето, и към несправедливостите, които хората подобряват.

Жена, която сама се налага на мъжете, скоро ще навлече на себе си пълното им презрение.

От гледна точка на моралът главната трагедия е в това, че тя придава твърде голямо значение на живота и смъртта.

Хората, които не се адаптират към нищо, живеят, както им диктува сърцето, действат в съответствие с техните правила и чувства - такива почти никога не съм срещал.

Беден човек, но независим, изпълнява поръчки само за собствените си нужди; богат човек, но зависим - по поръчка на друг човек и дори няколко наведнъж.

Любовта е рисково занятие, което неизменно завършва с банкрут, а който е разорен той също е и опозорен.

Придворните са просяци, които са натрупали състояние молейки за милостиня.

Страхът от простудата е също толкова златна мина за лекаря, така както страхът пред чистилището за свещеника.

И лошите хора понякога правят добри дела: те сякаш искат да проверят дали това е наистина толкова приятно, колкото казват достойните хора.

Ако Господ не ни изпраща втори световен потоп то е само понеже първият не е донесъл резултати.

Любовта е по-приятна от брака по същата причина по която романите са по-занимателни от историческите съчинения.

Човек, уморен от слава, ме изненадва не повече от човек. който е недоволен от шума на входната врата.

Жените отдават приятелството само на този, от който взимат в замяна любов.

Положението на женен мъж е непоносимо, защото мъжът, дори хиляда пъти да е по-умен, се оказва излишен навсякъде, дори в собствената си къща.



XVIII век | Франция | писатели |
Франция писатели | Франция XVIII век | писатели XVIII век

Kin Voilo-y-Cabala Vovan
преосигуряване
Коментар #1 от: 18-05-2013, 05:16:20
"...щастливо живее на света само този,
който напълно е умъртвил някои страни на душата си."


Да, щастието избликва спонтанно в случай, че умъртвяваме онези някои страни на душите ни, които се наричат ЖЕЛАНИЯ.

...Но човек започва да разбира по-добре собствената си душа, ако съумее да "умъртви" и плътта си. Заставайки на ръба на умъртвяването - там, където остава само една малка крачка до унищожението на плътта, - душата внезапно започва съвсем ясно да схваща какво би представлявала, ако се окаже бездомна душа.

Струва ми се, че някои души, ужасявайки се пред перспективата да бъдат "бездомни души", се преосигуряват с плът.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе