Начало » Мисли » Натаниел Хоторн
Натаниел Хоторн
Натаниел Хоторн или Натаниъл Хоторн (Nathaniel Hawthorne) (1804-1864)
американски писател
С непрестанното копане в душата, той не я усещаше, а само се изтезаваше.
За неискреният човек цялата вселена изглежда лъжлива...
Децата винаги разделят тревогата с близките си, чувствайки всяка беда и надигащата се революция в дома им...
Кой затвор е по-тъмен, от сърцето? Кой пазач е по-строг от теб?
Женското целомъдрие се състои, както луковица, от няколко слоя.
Под куп пари може да бъде погребана човешката душа.
Никой човек не може да бъде толкова дълго двуличен: да има едно лице за себе си, а другото за тълпа; накрая, той самият ще престане да разбира кое е истинско.
Не само картофите, но и човек се свива, ако в продължение на много поколения се засажда и пресажда в една и съща изтощена почва.
Лъжата никога не води до добри, даже ако това е лъжа за спасението!
Една от най-тежките последици от греха е загубата на вяра.
Кой затвор може да бъде по-тъмен от собственото ти сърце? Какъв надзирател е по-неумолим от нас самите?
Тънкото и старателно ръкоделие доставя на жените удоволствието, което мъжете не разбират.
Добродетелните хора винаги мислят лошо за себе си!
За един неискрен човек цялата вселена изглежда измамна - тя не е осезаема, тя се превръща в нищо под ръцете му. И самият той, доколкото се показва в лъжлива светлина, се превръща в сянка или престава изобщо да съществува.
За душевното и умственото равновесие е много полезно за нас постоянно да общуваме с хора, които са напълно различни от нас и които не споделят нашите стремежи, с хора, чиито интереси и таланти можем да оценим, само като напълно се отклоним от себе си.
В човешкия характер малкото качества са по-отвратителни, отколкото способността, която ми е позната от повечето обикновени хора, да станат жестоки само защото им е дадена властта да навредят.
Човек може да се превърне в дявол, ако достатъчно дълго се занимава с дяволски дела.
Престъплението е възможно само за хора с железни нерви, които са в състояние да понесат тежестта на съвършеното, или, ако поставят прекалено силен натиск върху раменете, за да упражняват своята жестока, насилствена воля за добра цел и веднага да махнат от себе си този гнет.
Веднъж стореното зло, винаги се превръща в наша съдба.
Нищо не ни кара да осъзнаваме упадъка на умствените сили толкова ясно, колкото тази невъзможност да свикне с нови субекти и да помним явленията, които ни поразиха. Реализирани от това бедствие, ние ставаме като призраци.
Хората могат да обичат другите много повече, отколкото да почитат роднините си - от последните могат да бъдат отвратени и дори омразни.
Това беше един век, когато това, което наричаме талант, беше оценено много по-малко, отколкото сега, а равновесието и достойнството на характера са много повече.
Смъртта беше нещо твърде определена за се желае или избягва.
Характеристиките на душата и ума винаги се отпечатват върху болестите на тялото.
Моето разкаяние не е истинско. То е студено и мъртво и не може да ми помогне! Имах достатъчно покаяние, но нямах угризения!
За неискрения човек цялата вселена изглежда измамна - тя е нематериална и се превръща в нищо под ръцете му.
В света около нас и до известна степен в невидимото поле на мисълта почти няма неща, които са неразбираеми за човек, страстно и неоспоримо посветени на тяхното разкриване.
Странно е, но въпреки това е вярно, че хората, или дори повече, са горделиви заради своите недостатъци, отколкото заради своите предимства.
Никой не се смята за приятел, ако той не може да разпознае врагът, когато той действително се появи.
Вероятно той е свикнал с тъжната монотонност на живота, която не толкова се стече като поток, но се е събрала в локва около краката му.
Тук трябва да отдадем почит на човешката природа: ако егоизмът не се появи на сцената, тя е по-охотна да обича, отколкото да мрази.
Юношите лесно се разделят с живота, понеже още не са успели да пуснат в него дълбоки корени.
Малодушието е сестра и неразделна спътница на разкаянието.
На света няма нищо по-гнетящо отколкото яростта на детето. Както на прекрасното детско лице, така и на набръчканото лице на старицата е също толкова чудовищна.
Но едва ли е прилично да се казва всичко - даже когато говориш от трето лице.
Разграничаването на реална опасност от въображаемата е може би най-трудно от всичко на света.
Всъщност, както се опитах да му докажа, срамът се състои в извършването на грях, а не в неговото разгласяване.
Така нареченият поетичен поглед към света е способността да се вижда през цветния поток на живота красотата и величието, насилствено облечени в мръсни парцали.
Имам някакво родствено чувство към миналото на този град, който изобщо не се простира до настоящето му.
Свободно покажете на света, ако не и най-лошите си страни, тогава поне онези, отвъд които най-лошото може да се скрие!
Аз благословявам своите приятели! Аз прощавам на враговете си! Защото аз пребивавам в царството на покоя!
Когато една невежа тълпа се опитва да формира собственото си мнение за нещата, много е лесно да се заблуди.
Нашата младост определя младостта на света.
Той едва ли можеше да разбере дали е пропита със слънчева светлина или пък блестеше от щастие, което излъчваше от нея.
Картината, макар и възхитителна за изкуството на художника, и прекрасната му сила, изисква от зрителя да се отдаде на себе си, в съразмерност с чудото, което е било извършено.
Щастливият човек не се стреми да избяга от познатата обстановка.
- Никога ли не се освобождаваме от влиянието на миналото? - То лежи на настоящето, като труп на някой великан!
Човек който е с обострено чувство за прекрасното напълно не понася нарушението на хармонията.
С годините хората стават по-глупави, освен ако не се стараят да поумнеят.
Оставете парчетата от своята катастрофа там, където се е случило.
...отмъстителят е жалко, самотно създание, още по-нещастно от жертвата си.
Докато твоята душа е жива, всичко може отново да разцъфти.
Мнозина искаха власт - желанието е доста странно, защото властта е само форма на робство.
Твърде дългият живот на земята духовно умъртвява.
Той ме целува по челото, така че ручеят да не измие тази целувка!
Колко чудесно отговаря всяка емоция на човешката душа.
Жената винаги трябва да избира за себе си украшения, следвайки собствената си фантазия.
Умът е в тъжно състояние, когато сънят не може да контролира своите призраци и им позволява да се освободят със своите тайни.
В онези дни, когато светът все още беше сравнително млад, често се случва същества, надарени със свръхестествена сила, или шеговито или сериозно да участват в човешките радости и скърби.
Тъй като сърцето я боли толкова много, това означава, че то съществува.
...човек за един кратък ден се промени така, както хората се променят за цели години.
Дори такова малко количество истина би ме спасило! Но всичко наоколо е лъжа! Празнота! Смърт!
Лъжата отнема цялата същност и същност от реалностите около нас.
Тук ние достигнахме толкова много именно защото разчитахме на толкова малко.
Каква странна, абсурдна мечта е човешкият живот!
...днешните глупости утре ще се превърнат в най-надеждните факти.
Кралските личности живеят такъв изкуствен живот, че обикновеният човек не е твърде любопитен за спомена за тях.
Имам достатъчно покаяние, но нямаше угризения.
Общественото мнение придава на закона своята жизненост.
Под много пари може да бъде погребана човешката душа.
XIX век | САЩ | писатели |
САЩ писатели | САЩ XIX век | писатели XIX век