Начало » Мисли » Мишел дьо Монтен

Мишел дьо Монтен

(фр. Michel de Montaigne) (1533-1592)
френски философ и писател

Разумния човек поставя ограничение дори в добрите дела.

Можеш да се поучиш и от неприятеля.

Който учи хората как да умират, той ги учи и да живеят.

Няма по-естествено желание, от стремежа към знание.

В природата няма нищо безполезно.

Добри или лоши събития от живота, в голяма степен завися от това как ние ги възприемаме.

Ценността и достойнството на човек са заключени в неговото сърце и в неговата воля; именно тук е основата на истинската чест.

Високомерието е твърде високо мнение за себе си и твърде ниско.

Само глупаци могат да бъдат твърди в своята вяра.

За да обучиш друг, трябва повече ум, отколкото да обучиш сам себе си.

Мерило за живота не е неговата продължителност, а това как сте го използвали.

Трябва много да учиш, за да осъзнаеш, че знаеш малко.

...Трябва да се опитате да разберете - не който знае повече, а кой знае по-добре.

Най-лошото състояние на човек - когато той престане да осъзнава и владее себе си.

Без отговор е повече унизително отколкото презрително мълчание.

Природата може да бъде всичко и да твори всичко.

Най-дълбокото приятелство води до най-ожесточена вражда.

Старостта има повече бръчки на ума отколкото на лицето.

Упоритост и прекомерна ревност в спора - сигурен признак за глупост.

...Най-важното - да носим вкус и любов към науката, в противен случай ние просто сме магарета, натоварени с книжовна мъдрост.

Природата е добър наставник, и дори да не толкова приятна, тя е предпазлива и лоялна.

Нито една страст не смущава така ясното мислене както гнева.

Първият признак на влошаване на обществените нрави - това е изчезването на истината, защото истината е в основата на всички добродетели.

Истински мъдрото обучение променя нашите умове и нашите нрави.

Истинският огледален образ на нашите мисли е нашият живот.

Достойно е да се похвали действието, а не човека.

Ученето от книгите е украшение, а не фундамент.

Малодушието е майка на жестокостта.

Аз обичам науката, но не я боготворя.

Когато човек играе с котката е неизвестно, кой повече се забавлява.

Кой знае дали не сме лишени от едно, две, три или повече сетива?

На обвиненията срещу себе си винаги вярват, на самохвалството никога.

Истинските приятели са тези, у които "една душа в две тела".

Когато твориш добро, сам изпитваш радостно удовлетворение и заслужена гордост, съпътстваща чистата съвест.

Най-добрия способ да запомните нещо - постарайте се да го забравите.

Любовта е неистово увлечение към това, което бяга от нас.

Хората не вярват в нищо така силно, както на това, за което знаят най-малко.

Истинското достойнство е подобно на река: колкото е по-дълбоко, толкова по-малко шум издава.

Ако аз цитирам другите, то е заради това, че мога по-добре да изразя своите собствени мисли.

Няма попътен вятър за този, който не знае, в към кое пристанище иска да отплава.

Ако искаш да се излекуваш от невежеството, трябва да го признаеш.

Всеки, който страда дълго е виновен сам за това.

Простено е да бъдеш глупак във всичко друго, но не и в поезията.

Изумително суетно, истински непостоянно и вечно колебаещо се същества - човек.

Колкото по-остър и проницателен е нашият ум, толкова по-отчетливо той усеща своето безсилие и толкова по-малко се доверява на себе си.

Да размишляваш за смърта означава да размишляваш за свободата.

Цицерон счита, че във философските трактати най-трудната част е встъплението Прав ли е той или не, за мен най-трудно е заключението.

Който се страхува от страдания, той вече страда от своят страх.

Отличителен признак на мъдростта е неизменно радостното възприемане на живота.

По-добре да обидиш някого един единствен път, отколкото постоянно самият ти да търпиш обиди.

Съмнението ми доставя не по-малка наслада, от знанието.

Ако понякога казвам думи на други хора, то е само заради това, че да се изразя по-добре.

Цялата мъдрост и всичките разсъждения в нашия свят се свеждат, в крайна сметка, към това да ни научат да не се страхуваме от смърта.

Най-лошото място, в което можем да се намираме сме в нас самите.

Но ти умираш не защото, ти се разболяваш, а защото, ти живееш.

Колко е досадно, че хората които притежават изключителен ум толкова обичат краткоста.

Да мразиш и да презираш себе си - това е някакъв особен недъг, който не се среща при никое друго създание.

Човек е крайно неразумен; той не е в състояние и да създаде кърлеж, а междувременно създава десетки богове.

Колкото по-слаби са душите, толкова по-малко възможности имат те да постъпват много добре или много зле.

Да презираме това, което не можем да разберем, е опасна смелост, изпълнена с неприятни последици, да не говорим за факта, че това е нелепа глупост.

Навикът търпеливо да работиш е същият, като навика търпеливо да понасяш болката.

Нашето устройство и обществено и личностно е пълно с несъвършенства. Но нищо в природата не е безполезно, даже самата безполезност.

Нас ни мъчат не нещата, а нашата представа за тях.

Превъзходната памет често се съчетава със съмнителни умствени способности.

Да презираш това, което не можеш да постигнеш е опасна смелост.

Всеки е склонен да придава тежест на прегрешенията на ближния си и да подценява своя собствен грях.

Да се наслаждаваш на преживеният живот означава да живееш два пъти.

Всяко благородно дело е съпроводено с риск.

Душа, свободна от всяка превзетост, много по-лесно достига спокойствие. Хората, които оценяват и изпитват преценките на другите, никога няма да я намерят.

Да признаваш незнанието си, според мен е едно от най-доброто и вярно доказателство за наличието на разум.

Когато ние говорим, че се страхуваме от смърта, ние преди всичко мислим за болката, която е обичайна предшественица.

Ако аз лъжа, то аз в по-голяма степен оскърбявам себе си, отколкото този, когото съм лъгал.

Нещата сами по себе си не се явяват нито трудни, нито мъчителни, а само нашето малодушие или слабост ги прави такива.

Щастлив е не този когото другите смятат за щастлив, а този, който сам се намира за такъв.

Никой не трябва да извлича изгода от неразумието на друг.

Деликатното и предпазливо благоразумие е смъртен враг на великите дела.

Тези, които искат да научат нещо най-често, са затруднени от авторитета на тези, от които се учат.

Няма наставник по-безскрупулен и коварен, отколкото нашият навик.



XVI век | Франция | писатели | философи |
Франция писатели | Франция философи | Франция XVI век | писатели XVI век | философи XVI век

Кин Войло
Ползата от твоя враг
Коментар #4 от: 03-11-2013, 00:02:23
"Можеш да се поучиш
и от неприятеля."


Най-доброто, което можеш да научиш от неприятеля си, е неговото мнение за теб.
Виолета
Монтен
Коментар #3 от: 23-01-2013, 20:10:12
Желанието да имаме това, което нямаме, ни пречи да ползваме това което имаме.
Лора
Монтен
Коментар #2 от: 19-12-2012, 14:49:03
Доколко едно събитие е лошо или добро зависи от отношението на хората към него.
Георги Георгиев
Монтен
Коментар #1 от: 02-06-2012, 11:38:56
Никой не е застрахован да говори глупости, лошото е когато ги говори обмислено.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе